Решение № 4661 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4661 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110209414 по описа за 2024 година Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-009205 от 30.04.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Р. М. С., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на С. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец.

Недоволен от НП е останал С., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че не е разбрал, че е одраскал колата на другия водач, поради което и не е останал на мястото на инцидента.

Иска да на бъде лишаван от право да управлява МПС, защото бил по професия шофьор. Иска се отмяна на НП. Разноски не са претендирани.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Последният иска от съда да отмени наказателното постановление като твърди, че не е усетил, че е ожулил другото МПС, както и сочи, че не е избягал от мястото на инцидента, защото бил на автомивката на въпросната бензиностанция.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, а взема становище по жалбата в писмени бележки, в които иска от съда да отхвърли жалбата като недоказана и да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, както и като 1 отговарящо на всички изисквания на ЗАНН за неговото съдържание.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 14.02.2024 г., в гр. София, в ранните сутрешни часове, свидетелят Д.

И. отишъл с автомобила си „Фолксваген“, с рег. № СВ 3798 КТ, на бензиностанция ОМВ, намираща се на бул. „Царица Йоанна“, като паркирал автомобила си на обозначените за това места пред сградата на безнзиностанцията, след което влязъл в нея, за да пие кафе. И. паркирал автомобила си, до друг паркиран автомобил, управляван от жалбоподателя С., а именно лек автомобил ‚Ауди“, с рег. № ****. В момента, в който С. решил да си тръгне, мястото между неговия и автомобила на И. не му било достатъчно, поради което той надраскал колата на И. с ръка, и след като тръгнал да излиза с неговия автомобил, поради недостатъчен контрол върху автомобила, който С. управлявал, последният ожулил задната броня на паркирания до него автомобил „Фолксваген“ с бронята на своята кола. Р. С. не спрял да установи щетите от причиненото ПТП и напуснал мястото на инцидента, без да уведоми компетентните органи за възникналото ПТП.

Междувременно И. потеглил с неговия автомобил и отишъл пред местоработата си, където, слизайки от колата си, установил, че задната му броня е ожулена. Понеже в този ден той бил спирал само на посочената бензиностанция, И. решил да се върне там и да помоли да проверят записите от камерите, за да се установи дали там не е бил ожулен.

Връщайки се на мястото, служител на бензиностанцията бил помолен да прегледа видеозаписите, след което на И. била дадена бележка с регистрационния номер на автомобила, който го е ударил, както и му било обяснено, че човекът, който управлявал този автомобил е и надраскал с ръка неговия автомобил.

И. подал сигнал на 112 и на мястото бил изпратен екип на ОПП СДВР.

Полицейските служители лично се убедили, че на записа от камерите се вижда регистрационният номер на автомобила, който И. посочил, че му е ожулил автомобила, след което установили пътнотранспортното произшествие.

На собственика на автомобила „Ауди“, с рег. № **** била изпратена покана да се яви в сградата на ОПП СДВР, за да даде обяснения по случая.

Така, на 29.03.2024 г. се явила Г. С.а С., която била собственик на превозното средство и посочила, че в този ден автомобилът й е бил управляван от Р. С..

С. бил поканен да даде обяснения за случая, като на 04.04.2024 г. последният обяснил, че не е разбрал за възникналото ПТП, поради което не бил останал на мястото на инцидента.

Незабавно след това, свидетелят Ц. приел възраженията му за неоснователни и в същия ден е съставен процесният АУАН с № 240518/04.04.2024 г., с който на

С. е ангажирана административнонаказателната отговорност за осъществяването на две 2 нарушения на ЗДвП – по чл. 20, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от посочения закон.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-009205 от 30.04.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Р. М. С., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на С. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел И., като намира, че заявеното от него изцяло съответства на обективната истина, а разказът му е логичен и последователен, без вътрешни противоречия.

Описаният механизъм на произшествието е напълно логичен и отговаря в пълна степен на установените щети по увреденото МПС.

Разпитът на полицейския служител Ц. също следва да бъде кредитиран от съдебния състав, защото твърденията му намират опора в останалия доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съдът намира, че и двете нарушения са доказани по безспорен начин.

Най-напред, несъмнено е установено, че водачът на автомобила „Ауди“ е бил именно жалбоподателят. На следващо място, безспорно е установено, че именно той не е контролирал движението на автомобила, който управлявал, поради което е настъпило процесното произшествие. Ето защо, в тази част НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като лицето е наказано със съответно на извършеното нарушение наказание.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП гласи, че „Водачът на пътно 3 превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието““.

В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда на виновните лица кумулативно да се налагат наказания „глоба“ от 50 до 200 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение, установени в чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„В“, тъй като той не е спрял да установи щетите след причиненото от него ПТП, а е бил длъжен да го стори. Освен това, съдът намира, че именно поради обстоятелството, че той е управлявал автомобила е бил длъжен да разбере за процесното ПТП (още повече, че по делото има данни, че той и с ръка е надрал въпросния автомобил). Съдът намира, че същият е напуснал местопроизшествието без установи щетите, свързани с настъпилия инцидент и без да уведоми за това и съответните служби за контрол към МВР. С. е бил длъжен да предприеме описаните действия, тъй като при възникването на ПТП, дори когато това се случва с паркиран автомобил, чийто водач не е на мястото, той е длъжен да уведоми органите на МВР за възникналия инцидент.

Той обаче не само, че не ги е уведомил, но и се е отдалечил от мястото на ПТП. Твърдението на лицето, че обстоятелството, че автомобилът му се е намирал паркиран наблизо, поради което не може да се счита, че е напуснал мястото на ПТП, са несъстоятелни, защото той самият не е бил при паркираният автомобил и с никакви действия не е демонстрирал, че е в готовност да установи въпросното ПТП. Освен това, към момента на пристигането на полицейските служители на мястото на инцидента, той не е бил на въпросната автомивка.

Ето защо, с неоставането на местопроизшествието за установяване на щетите и неуведомяването на контролните органи от ОПП СДВР за причиненото ПТП, Матеев е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това нарушение е формално по своя характер и е на просто извършване.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл С. е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, пряко е целял настъпването на същите и активно е действал за осъществяването им.

Предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания „глоба“ и „лишаване от правоуправление на МПС“ са наложени в размери, съответстващи на обществената опасност на нарушенията и на нарушителя.

Съдът отчита, че границите, които законът е определил за минимум и максимум на наказанията, са от 50 до 200 лева за глобата и от 1 до 6 месеца за лишаването от право. В случая, правилно АНО е определил глоба малко над 4 минималния размер, защото лицето има и предишни провинения по реда на ЗДвП и налагането на наказанието глоба в размер над минимума се явява обосновано. Колкото до другото предвидено наказание – лишаване от право да управлява МПС - то е в минималния размер по закон от един месец и се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца.

В заключение, съдът намира, че по отношение на процесните нарушения не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице императивна забрана за това в нормата на чл. 189а от ЗДвП.

Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, такива следва да се присъдят, като размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен като 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-009205 от 30.04.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Р. М. С., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на С. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Р. М. С., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5