Определение № 232 от 07.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. София, 07.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100114519 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена на 09.09.2024 г. от „ОББ“ АД до Окръжен съд – гр. Кюстендил искова молба за признаване за установено, че ответникът М. В. К. дължи на банката сумата от 17 481.22 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 28.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Първоначално заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК е подадено в СРС. Според извършената в НБД „Население“ справка за постоянен и настоящ адрес, М. В. К. е с регистриран настоящ адрес в гр. Дупница. С определение № 18214/27.04.2024 г. докладчикът по образуваното ч.гр.д. № 18883/2024 г. по описа на СРС, 59 състав е прекратил производството по делото поради местна неподсъдност на СРС и го е изпратил на РС – гр. Дупница.

Установява се, че на 15.07.2024 г. М. К. е променила настоящия си адрес – от гр. Дупница в гр. София.

Това е дало основание на сезирания с искова молба по чл. 422 от ГПК докладчик по делото при ОС – гр. Кюстендил да прекрати производството по делото и да го изпрати по подсъдност на СГС.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.

122 от ГПК за повдигане на препирня за подсъдност.

Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В мотивната част по т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 422, ал. 1 съдържа изключение от общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 от ГПК). Процесуално правните последици от предявяването на установителния иск настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК се явява депозирано по време на висящността на процеса, съгласно указанията по т. 11 от ТР № 4/18.06.2014 г. и затова исковият съд дължи да разгледа направените с него оспорвания - на основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и т.н. Законната лихва върху вземането също се присъжда от датата на подаване на заявлението при уважаване на иска по чл. 422 от ГПК (т.

4а от ТР № 4/18.06.2014 г.).

По отношение на иска по чл. 422 от ГПК са приложими процесуалните правила за общия исков процес (определение № 292/29.05.2017 г. по ч.т.д. № 828/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 71/08.02.2018 г. по ч.т.д. № 224/2018 г. на ВКС, I т.о.). На общо основание е приложима и разпоредбата на чл. 120 от ГПК. Промяната на адреса на ответника след подаване на исковата молба е промяна на фактическо обстоятелство, обуславящо местната подсъдност и не е основание за препращане на делото, тъй като подсъдността е стабилизирана от момента на предявяването на иска.

Налице промяна в настоящия адрес на длъжника на 15.07.2024 г.: след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2024 г. и преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по чл. 422 от ГПК на 09.09.2024 г. Тази промяна е настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл. 120 от ГПК съставлява изменение единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което не е основание за препращане на делото, с предмет установителния иск.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за повдигане на препирня по въпроса кой е съдът, който дължи да разгледа 2 установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането на „ОББ“ АД по издадената на 27.06.2024 г. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1435/2024 г. по описа на РС – гр. Дупница срещу М. В. К..

Така мотивиран и на основание чл. 122, изр. 2 вр. чл. 118 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Повдига пред Апелативен съд – гр. София препирня относно съда, компетентен да разгледа установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК по подадено на 28.03.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3