Определение № 308 от 06.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500337 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 405 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. Д. Т. чрез процесуалния му представител адвокат Н. П. против разпореждане № 2073/18.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 3068/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Жалбоподателят твърди, че решението на окръжния съд е влязло в сила предвид неговия предмет и размер на иска, както и че решението или определението в частта за разноските по принцип представляват изпълнително основание, поради което моли съда да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения или да обезсили същото като недопустимо, като му бъде издаден изпълнителен лист за присъдените по делото разноски. Претендира разноски и за настоящото производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, 1 налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 565/29.04.2026 г., постановено по в.гр.д. № 3068/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, е потвърдено решение №

504/04.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2866/2024 г. по описа на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Н. Т. - Р. и С И Р иск да бъде осъден А. Д. Т. да опразни заетата за послужване южна стая на паянтова стопанска постройка със ЗП от 28 кв.м., разположена в северната част на ПИ ******* по КП на с. К., за който е отреден УПИ VІ-******* по КРП на с. К., и да предаде владението на ищците-заемодатели, а В. Н. Т. - Р. и С И Р са осъдени да заплатят на А. Д. Т. разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 000 лв., както и 700 евро разноски за производството пред въззивната инстанция.

Против това решение е подадена касационна жалба от В. Н. Т. - Р. и С И Р, която е в процес на администриране.

На 13.05.2026 г. е постъпила молба от А. Д. Т. чрез процесуалния му представител адвокат Н. П. за издаване на изпълнителен лист по делото за 700 евро присъдени разноски с въззивното решение, както и за 1 022,58 евро /или 2 000 лв./ за разноски, присъдени с първоинстанционното решение.

С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение молбата на А. Д. Т. за издаване на изпълнителен лист за издадените в негова полза разноски в двете съдебни инстанции.

При служебната проверка на обжалваното разпореждане не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е правилно.

При наличие на редовна касационна жалба единствено Върховният касационен съд може да прецени дали тя е допустима, в т.ч. дали е подадена против акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което към настоящия момент и за целите на спора, с който е сезиран, настоящият състав приема, че въззивното решение не е влязло в сила.

От друга страна съдът намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист за направените в двете инстанции разноски в хипотезата на невлязло в 2 сила въззивно решение е неоснователна и е следвало да бъде оставена без уважение.

Осъдителните решения на въззивните съдилища са изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, но същите в частта за разноските имат характер на определение, тъй като дължимостта на последните зависи от изхода на делото, което ще бъде преценено едва когато решението влезе в сила, в който момент ще се стабилизира и определението за присъдените разноски и то ще стане изпълнително основание по чл. 404, ал. 1, пр. 1 от ГПК.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2073/18.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 3068/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3