Определение № 297 от 18.12.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 231/2025
- Вид
- Определение № 297
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- Петя Иванова Петрова Дакова, Яни Георгиев Гайдурлиев, Светлин Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297 гр. Бургас, 18.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:
Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. И. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600231 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба от адв. А. Б. от САК, повереник на пострадалите Г. А. Белев и А. А. М., както и на Д. С. В., лично и като законен представител на И. Д. В., Е. Д. В., С. Д. В., А. Д. С., К. Д. С. и Б. Д. В., срещу определение № 320/04.08.2025 г. по ЧНД № 428/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура – Сливен от 04.07.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1447/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1758/2023 г., пор. № 174/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В жалбата се поддържа, че постановлението на наблюдаващия прокурор, както и потвърждаващото го определение на първоинстанционния съд, са неправилни и незаконосъобразни. Твърди се, че прекратяването на наказателното производство е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при непълнота на доказателствата и при неправилен анализ на събраните по досъдебното производство материали. Според жалбоподателя съдът не е извършил самостоятелен анализ на събраните доказателства, а е преповторил фактическите и правни изводи на прокурора безкритично, възпроизвеждайки ги в мотивите си. Възразява се, че съдът и прокурорът едностранчиво са приели липса на виновно поведение от страна на водачката на лекия автомобил, без да отчетат всички относими доказателства, 1 включително показанията на пострадалите – единствените очевидци на инцидента. Изтъква се, че оценката на техните първоначални показания е неправилна, като се акцентира върху обстоятелството, че те са били разпитани непосредствено след инцидента, в неадекватно здравословно състояние и под въздействие на медикаменти. Жалбата съдържа оплаквания и относно кредитирането от страна на прокурора и първостепенния съд на част от заключенията на автотехническите експертизи, които според повереника не се основават на обективните находки по делото, а почиват на предположения и приети, а не изчислени стойности, без да бъде определено ключовото за делото обстоятелство – в кой момент и на какво отстояние от мястото на удара водачката на лекия автомобил е имала обективна възможност да възприеме каруцата, теглена от кон, движеща се по земния път с явното намерение да пресече главния път. Посочва се, че многократно е отправяно искане това обстоятелство да бъде изяснено чрез метода на фотограметрията, но това не е било направено. Твърди се също, че съдът и прокурорът не са отчели наличната денивелация на терена, както и реалното разположение на растителността, които са от значение за определяне на видимостта. Поддържа се, че прокурорът е изградил изводите си въз основа на избирателно кредитиране на доказателствата в полза на тезата за липса на виновно поведение у водачката на лекия автомобил. Повереникът счита, че и наличните доказателства са достатъчни да обосноват виновно поведение и повдигане на обвинение срещу водача на лекия автомобил, а не прекратяване на наказателното производство. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокурора със задължителни указания за извършване на повторна автотехническа експертиза, която да отговори на поставените в жалбата релевантни въпроси за правилното решаване на делото, като същата да бъде изготвена от вещи лица от друг съдебен район.
В депозирано по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се заявява позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, както и за нарушаване на принципите на обективност, всестранност и пълнота при разследването, са неоснователни и опровергани от доказателствения материал, като се излагат конкретни съображения в подкрепа на застъпената теза. Предлага се въззивният съд да потвърди изцяло атакуваното 2 определение на окръжния съд, с което е потвърдено постановлението на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното производство.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирано лице и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство № 1447/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1758/2023 г., пор. № 174/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, е образувано на 07.10.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 07.10.2023 г., на път I-6, км. 408.500 по посока за гр.
Сливен, при управление на МПС са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на Т. А.ов Й. от гр. Стралджа и средни телесни повреди на Г. А. В. от с. Блатец, общ. Сливен и на А. А. М. от гр.
Стралджа, изразяващи се в множество фрактури на долни крайници престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване е извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в съставен протокол за оглед, с приложени към него фотоалбум и скица, както и оглед на веществени доказателства.
Проведени са разпити в качеството на свидетели на лицата: И. П. Б.
(мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР – Сливен, посетил местопроизшествието и извършил проверка за употреба на алкохол на водача на л.а. „Пежо 307“ с рег. № ** **** **, участник в произшествието), Я. Р. З.
(командир на отделение в ГППД при РУ – Сливен, установил самоличността на пострадалите лица в ЦСМП – Сливен), М. М. М. (мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР – Сливен, извършил проверка за употреба на наркотици на водача на л.а. „Пежо 307“), Т. Д.Д. И. (водачът на л.а. „Пежо 307“ с рег. № ** **** **, участник в произшествието), А. А. М. и Г. А. В.
(пострадали лица, които са пътували в ППС – каруца, теглена от кон, управлявана от починалия Т. А.ов Й.), братята и сестрите на починалия Т. Й., 3
Д. Е. Д. (не е била очевидец на настъпилото произшествие, а само на последиците от него, като същата се е обадила от телефона си на тел. 112 и е съобщила за настъпилото ПТП). Приобщени са медицински документи и други писмени доказателства, относими към предмета на доказване.
Назначени и изготвени са три съдебномедицински експертизи, съдебнохимическа експертиза, две съдебно-химикотоксилогични /токсикохимични/ експертизи, три химически експертизи за определяне концентрация на алкохол в проба кръв, първоначална единична и допълнителна към нея автотехнически експертизи.
С постановление от 10.07.2024 г. на прокурор при ОП – Сливен наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. По реда на съдебния контрол по чл. 243 НПК, с определение № 350/22.08.2024 г. по ЧНД № 438/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, прекратителното постановление от 10.07.2024 г. е било отменено, като са дадени задължителни указания относно необходимостта от изясняване на релевантни за правилното решаване на делото обстоятелства.
В изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания по делото са проведени повторни разпити на свидетелите А. А. М., Г. А. В. и Т.
Д.Д. И.. Извършена е техническа експертиза, вещото лице по която е разпечатало на хартиен носител всички налични в сектор „НТЛ“ при ОДМВР – Сливен 79 броя цифрови изображения от извършения на 07.10.2023 г. оглед на местопроизшествие. Проведен е следствен експеримент и са приобщени допълнителни писмени доказателства. Назначени и извършени са повторна тройна автотехническа експертиза и две допълнителни експертизи към нея.
По време на досъдебното производство конкретно лице не е привлечено в качеството на обвиняем.
След приключване на разследването, с постановление от 04.07.2025 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Сливен, наказателното производство по ДП № 1447/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1758/2023 г., пор. № 174/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, е отново прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Прокурорът е приел, че в рамките на проведеното разследване са приобщени доказателства еднозначно сочещи, че причина за 4 реализираното пътно транспортно произшествие, респективно за нанесените на пострадалите телесни повреди, е неправомерно поведение на починалия Т.
Й., който на процесната дата и място е нарушил правилата за движение по чл.
49 от ЗДвП, като водач на ППС с животинска тяга, придвижващо се по земен път, не пропуснал движещото се по пътя с настилка пътно превозно средство и допуснал пътнотранспортно произшествие с движещия се по главен път I-6 лек автомобил марка „Пежо“ модел „307“ с peг. № ** **** **, управляван от свид. Т. И.. Приел е също, че фактите по делото не биха могли да обусловят виновно поведение на лицето, шофирало лекия автомобил.
По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 НПК, по повод подадена жалба от адв. Б. от САК, в качеството му на повереник на пострадалите, с определение № 320/04.08.2025 г., постановено по ЧНД № 428/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е потвърдено постановлението на Окръжна прокуратура – Сливен от 04.07.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1447/2023 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1758/2023 г., пор. № 174/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на разследването не са допуснати процесуални нарушения от страна на разследващия орган и на наблюдаващия прокурор, като всички релевантни въпроси, свързани с настъпилото пътнотранспортно произшествие, са били изяснени в рамките на досъдебното производство. Прието е още, че наблюдаващият прокурор е съобразил фактическите си и правни изводи със заключенията на вещите лица по изготвените автотехнически експертизи.
Съдът е подчертал, че автоекспертите са дали изчерпателни и аргументирани отговори на поставените им въпроси, извършили са необходимите изчисления и са посочили ясно и недвусмислено причините за настъпването на пътнотранспортното произшествие. Първостепенният съд е приел, че установените в хода на разследването фактически данни сочат, че свид. Т. И. е управлявала в процесния пътен участък лек автомобил марка „Пежо 307“, с рег. № ** **** **, правомерно и че не по своя вина е била поставена в обективна невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици. В тази връзка съдът е направил извод, че доколкото свид. Т. И. не е била длъжна и обективно не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тя не следва да носи наказателна отговорност 5 за настъпилото ПТП, като деянието за нея се явява случайно по смисъла на чл.
15 НК. Отбелязано е още, че отговорност за настъпилото пътнотранспортно произшествие следва да се носи единствено от водача на ППС с животинска тяга – конска каруца, пострадалия Т. Й., но предвид настъпилата му смърт правилно прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.
Настоящият въззивен състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и споделя мотивите, с които е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е ограничен в пределите на чл.
243, ал. 5 НПК и обхваща неговата обоснованост и законосъобразност.