Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2537 от 17.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5682/2025
Вид
Решение № 2537
Подписан
17.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2537 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100505682 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 14.01.2025г., постановено по гр. дело № 28375/2023 год. по описа на СРС, ГО, 145 състав, е отхвърлен предявеният от “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 3 506, 91 лева, представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а. „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № ****, в резултат на ПТП от 29.07.2020г., настъпило в гр.

София, по вина на водача на л.а. „Хонда“ с рег. № С 1635, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника. Със същото решение е уважен предявеният в условията на евентуалност от “ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 506, 91 лева, представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените вреди на л.а. „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № ****, в резултат на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е 1 ответникът, изразяващо се в неизпълнение на задължения за поддържане на пътния участък, знаковото стопанство и сигнализация и осигуряване на безопасно придвижване на участниците в движението, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 25.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от евентуалния ответник Столична община, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че от приетите в производството писмени доказателства е установено, че общината като стопанин на пътя е положила всички дължими усилия и е изпълнила законовите си задължения да осигури безопасно движение в процесния участък преди настъпване на процесното ПТП, включително и към датата на инцидента, доколкото няма данни за промени в организацията на движение на процесното кръстовище. Установено било още, че към 29.07.2020г. по неизвестна причина е била изрязана тръбата с поставените на ул. “Родопски извор” пътни знаци – Б 1 и Г 6, която впоследствие била възстановена по изрично възлагане от страна на Столична община. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че въпреки, че лек автомобил “Шкода” се е движил по път с предимство, това обстоятелство не създава задължение за другия участник да се съобразява с установеното предимство, независимо, че за него липсва поставен знак “Б 1 – Пропусни движещите се по пътя с предимство”.

Освен това неправилен бил формираният извод, че в случая е налице кръстовище на равнозначни пътища. Напротив, било установено, че единият от пътищата, образуващи процесното кръстовище, надлежно е бил сигнализиран като път с предимство. Поддържа и релевираното възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил, който не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и с възможността за безпрепятствено преминаване, с което е нарушил предписаните в чл. 47, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП правила.

Счита, че единствената причина за настъпването на процесното ПТП е виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил “Хонда”, поради което предявеният главен иск е следвало да бъде уважен, респективно – предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 410, ал.

2

1, т. 2 от ГПК да бъде оставен без разглеждане. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят претенциите срещу Столична община.

Насрещната страна “ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Сочи, че пътният участък, на която е настъпило процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа на гр. София, за поддържането на която отговаря Столична община. Именно неизпълнението на задължението на ответната община да организира, въвежда и поддържа пътната маркировка и знаковото стопанство в изправност, е станало причина за процесното ПТП. В тази връзка излага, че по делото безспорно е било установено, че към датата на настъпване на инцидента на ул. “Родопски извор”, преди кръстовището с бул. “Тодор Каблешков”, не е имало поставен пътен знак “Б 1 – Пропусни движещите се по път с предимство”. Ето защо за водача на лек автомобил “Хонда” не е съществувало задължение да спре и да пропусне движещите се по бул. “Тодор Каблешков” автомобили. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Ответникът по първоначалния иск – “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 411 от КЗ и евентуален иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;

2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружествотоищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да следи за организация на движението по пътя и да поддържа в изправност поставените пътни знаци на процесното кръстовище, и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: между ищеца

„ДЗИ-ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и собственика на лек автомобил „Шкода”, модел “Октавия”, с рег. № **** е бил сключен договор за имуществено застраховане „Каско +“, със срок на застрахователно покритие от 00, 00 часа на 09.07.2020г. до 23, 59 часа на 08.07.2021г., както и че в срока на действие на 4 застрахователния договор - на 29.07.2020г., е настъпило ПТП – застрахователно събитие, покрит риск по договора, което е надлежно заявено от застрахования и във връзка с което е образувана преписка при ищеца и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 491, 91 лева и направени обичайни разноски в размер на 15 лева, или общо 3 506, 91 лева.

От представените от евентуалния ответник Столична община писмени доказателства е видно, че съгласно въведената на 14.09.2014г. постоянна организация на движението в процесния участък, бул. „Тодор Каблешков” е сигнализиран като път с предимство със знак „Б3“ – „Път с предимство“ по цялата му дължина, включително на кръстовището с ул. „Родопски извор”, а на ул. „Родопски извор“ бил поставен пътен знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътен знак „Г6“ „Движение само надясно и наляво след знака“. Не са налице данни за промени в организацията на движение на посоченото кръстовище, включително и към 29.07.2020г.

Установено е също, че към момента на процесното ПТП, по неизвестна причина, са липсвали поставените на ул. „Родопски извор” /в участъка на кръстовището, образувано между посочената улица и бул. “Тодор Каблешков”/ пътни знаци „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътен знак „Г6“ „Движение само надясно и наляво след знака“. Въз основа на показанията на разпитаните по делото водачи на двете превозни средства – Е.М. и Х.И., както и от представения сигнал № СОА20-КЦ0120291/29.07.2020г., подаден от дежурен КАТ към контактен център на Столична община, се установява, че към датата на ПТП – 29.07.2020г. на ул.

„Родопски извор” преди кръстовището с бул. „Тодор Каблешков” е била отрязана тръбата с пътни знаци, поради което нямало знак, който указва, че следва път с предимство или знак стоп.

По делото не е спорен и механизмът на произшествието. С вид. Е.М. управлявал собствения си лек автомобил “Шкода”, с рег. № **** в гр. София по бул. “Тодор Каблешков” с посока на движение от ул. “Ген. С. Тошев” към бул. “България”. В района на кръстовището с ул. “Родопски извор”, бул.

“Тодор Каблешков” бил сигнализиран с пътен знак Б3 “Път с предимство”. По същото време свид. Христо Иванов управлявал лек автомобил “Хонда” с рег.

№ ****, като се движел по улица “Родопски извор”. Достигайки до кръстовището с бул. “Тодор Каблешков”, свид. Иванов предприел маневра за завой наляво, при която реализирал ПТП с лек автомобил “Шкода Октавия”, с 5 рег. № ****, който се движел по бул. “Тодор Каблешков”. При инцидента били нанесени вреди върху второто превозно средство, като от неоспореното заключение на автотехническата експертиза се установява, че същите са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и че стойността, необходима за възстановяване на увреденото МПС, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на 3 765, 92 лева.

Основното спорно по делото обстоятелство е относно причините за настъпване на произшествение и конкретно дали същото е в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил “Хонда” или е обусловено единствено от липсата на пътен знак, указващ правилото за движение по ул. “Родопски извор” в района на кръстовището с бул. “Тодор Каблешков”.

В теорията и съдебната практика е разяснено, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента.

Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем.