Решение № 260006 от 28.01.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260006/28.01.2021, гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА, наказателно отделение на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА при секретаря Петранка Паскалева и с участието на прокурора Вилен

Мичев разгледа докладваното от съдия

Даскалова

ВНОХД № 325 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от&nbsp НПК.

Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда № 46, постановена на 19.08.2020 година от Окръжен съд, гр.Варна по НОХД № 758/2020 г., с която подсъдимият Н.К.Ч. е признат за виновен в това, че на 05.01.2015 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, в съучастие като подбудител и помагач със Станислав Маринов Т.- извършител, Велико Д. Й. - извършител, и Саами Керимов Саамиев - извършител, противозаконно отнел чужди движими вещи-сумата от 15 300 евро с левова равностойност на 29 924.19 лв.- големи размери, от владението на Я.А.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, чието изпълнението е било отложено с изпитателен срок от пет години. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати сторените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал Я.А.И., който чрез повереника си адв.Т.Я. я е обжалвал с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за изменение на присъдата и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. В допълнително писмено изложение към въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Присъдата се атакува и по отношение на гражданските искове, с твърдението, че съдът е бил длъжен, но неправилно не се е произнесъл по тях. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която на подс.Ч. да бъдат наложени „ефективни наказания“ и бъдат уважени гражданските искове. Алтернативно е направено искане и за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС.

В съдебно заседание представителят на

ВАпП изразява становище за основателност на въззивната жалба в частта й относно наказанието. Прокурорът не изразява становище по основателността на жалбата в гражданската й част.

Гр.ищец и частен обвинител Я.И. и неговият повереник не се явяват в съдебно заседание. Адв.Я. е депозирал писмена молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е заявил, че поддържа изцяло жалбата и моли за постановяване на съдебен акт, с който бъдат уважени изцяло направените искания.

В хода на съдебните прения защитникът на подс.Н.Ч., адв.В. изразява становище за основателност на жалбата срещу гражданската част на присъдата, и за неоснователност на жалбата срещу наказателната част на присъдата.

Подс.Ч. иска да бъде потвърдена присъдата.

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна – частния обвинител и граждански ищец Я.И. чрез неговия повереник адв.Я..

Първоначално свидетелите Станислав Т., Саами Саамиев, Велико Й. /тогава подсъдими/ и подс.Ч. са били признати за виновни с присъда № 98/08.11.2016 г.по НОХД № 584/16 г. по описа на ОC –

Варна (първите трима като съизвършители, а последният като подбудител и помагач), за осъществено на 05.01.2015 г. деяние по смисъла на чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, съответно

- чл.20, ал.3 и ал.4 от НК (за Ч.). С решение № 261 от 25.10.2017 год. по ВНОХД № 52/2017 г. по описа на ВАпС, присъдата е била изменена, като е отменена в частта на определяне на типа затворническо заведение за подсъдимите В. Й. и Н.Ч., а в останалата част - потвърдена. С решение № 8 от 08.04.2018 г. по н.д. № 1249/2018 г. на ВКС, трето н.о., решението на ВАпС е било потвърдено.

С решение № 7 от 14.02.2019 г. по н.д. №

1226/2018 г. на ВКС, второ н.о., НОХД № 548/2016 г. по описа на ВОС е било възобновено, постановената по него присъда – отменена, а делото – върнато на прокурора от фазата на ДП, когато е започнало задочното производство спрямо подс.Ч.. С решение от 24.04.2019 г. ВКС е допуснал тълкуване на решението си от 14.02.2019 г., като диспозитивът се чете „ Възобновява НОХД № 548/2016 г. по описа на ВОС по отношение на осъдения Н.К.Ч.. Отменя присъда № 98/08.11.2016 г., постановена по НОХД № 584/16 г. по описа на ОC – Варна, изменена с решение № 261 от 25.10.2017 год. по ВНОХД № 52/2017 г. по описа на ВАпС, оставено в сила с решение № 8 от

08.04.2018 г. по н.д. № 1249/2018 г. на ВКС, трето н.о. в частта, с която Н.К.Ч. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1 вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 от НК, като му е наложено наказание пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и в частта, с която е осъден да заплати солидарно с останалите осъдени лица обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди в резултат на престъплението на гр.ищец Я.А.И.. Връща делото за ново разглеждане по отношение на Н.К.Ч. на прокурора.“ След внасяне на обвинителен акт срещу Ч. е било образувано НОХД № 1204/2019 г. по описа на ВОС. Съдебното производство е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК и е приключило с присъда № 74/11.12.2019 г. с която подс.Ч. е бил признат за виновен в извршване на престъпление по чл.199, , ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет години.

С присъдата Ч. е бил осъден да заплати на гр.ищец Я.И. сумата от 28 945.84 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деяние по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и 4 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.01.2015 г., до окончателно изплащане на сумата, като иска за разликата до размера от 29 924.19 лв е бил отхвърлен като неоснователен.

С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на Я.И. и сума в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.01.2015 г., до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до 20 000 лева иска е бил отхвърлен като недоказан.

С решение № 70/20.07.2020 г. по ВНОХД

№ 41/2020 г. ВАпС е отменил присъда № 74 от 11.12.2019 г. по НОХД № 1204/2019 г. на ВОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото е била постановена атакуваната пред настоящия съдебен състав присъда № 46/19.08.2020 г. от Окръжен съд, гр.Варна по НОХД № 758/2020 г., с която подсъдимият Н.К.Ч. е признат за виновен в това, че на 05.01.2015 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, в съучастие като подбудител и помагач със Станислав Маринов Т.- извършител, Велико Д. Й. - извършител, и Саами Керимов Саамиев - извършител, противозаконно отнел чужди движими вещи-сумата от 15 300 евро с левова равностойност на 29 924.19 лв.- големи размери, от владението на Я.А.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години. Съдът е осъдил подсъдимия сторените по делото разноски.

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което са се явили направените по реда на чл.371, т.2 от НПК от подсъдимия Ч. признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Въззивната инстанция намира, че не съществува пречка при повторното разглеждане съдебното производство да протече по тази диференцирана процедура, тъй като и първоначалното се е движело по този ред.

При това положение и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и доказани всички относими към предмета на делото фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите Станислав Т., Велико Й., Елена Чакърова, Георги Ч. и Богомил Георгиев както и от писмените доказателства, протоколи за оглед, претърсване и изземване, експертизи и справка за съдимост.

Въз основа на самопризнанията на подсъдимия Ч., както и въз основа на всички останали събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които напълно и изцяло подкрепят обсъжданите самопризнания, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, която в общи линии съответства на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Подсъдимият Ч. също живеел в гр.Вълчи дол. Сред близки и познати той е известен като „Бисер" и „Райкиша".

Свидетелите Я.И. и Антония Иванова били съпрузи, като двамата живеели в гр. Вълчи дол, Варненска област, но от години работели в Полша, където се занимавали с търговия. На 23.12.2014 г. семейство Иванови се прибрали в дома си в гр. Вълчи дол с намерението да посрещнат Коледните и Новогодишните празници със своите близки.

И. носел в брой около 16 000 евро, които държал в чантичка през рамо. През празничните дни семейство Иванови провели срещи със своите близки и познати, по време на които свид.И. демонстрирал материално благополучие. Това направило впечатление на подсъдимия Н.Ч., който е племенник на свид. Георги Ч., чиято съпруга Елена Чакърова е сестра на свид.

Антония Иванова. У подсъдимия се зародила идеята да открадне парите на свид. И..

Той започнал да звъни по телефона на свид. Станислав Т. - кръстник на детето му, настоявайки да се срещнат лично. В навечерието на Нова година подсъдимия Ч. и свид. Т. се срещнали в барче в кв. „Младост" в гр. Варна. На срещата присъствал и свид. Велико Й. Ч. обяснил, че свид. Я.И. разполага с голяма сума пари, която постоянно носи у себе си и която безпроблемно може да му бъде отнета. Свид. Станислав Т. и свид.Велико Й. се съгласили да участват в грабежа. В следващите няколко дни тримата провели няколко телефонни разговора, уточнявайки кога и как да осъществят замисленото. Договорили се да извършат грабежа на 05.01.2015 г. вечерта и да разделят отнетото поравно помежду си. В групата бил включен и свид. Саами Саамиев. Последният бил познат на свид. Т. и бил привлечен, след като Т. му обяснил замисленото престъпление.

Саамиев се съгласил да участва без колебание.

На 05.01.2015 г. след обяд в централната част на гр.

Вълчи дол свид.И. пил кафе с познати, сред които и подсъдимия Н.Ч.. След това Антония и Я. Иванови посетили дома на свид. Елена и Георги Чакърови в гр. Вълчи дол. Там били още подсъдимия Н.Ч. и неговата съпруга Галя.

На същата дата, привечер свидетелите Станислав Т.,

Саами Саамиев и Велико Й. потеглили с управляван от последния лек автомобил „Опел Зафира" с peг. № В3588РВ от гр. Варна към гр.

Вълчи дол. В автомобила свидетелите носели ръкавици, черни маски /качулки/ с прорези за очите и ролка сиво тиксо, закупени същия ден от свид. Й. от магазин „Алати" в гр. Варна. Напътствани по телефона от Ч., свидетелите Й., Т. и Саамиев пристигнали в гр. Вълчи дол и паркирали автомобила в покрайнините на града. Малко след това при тях дошъл подсъдимия, показал коя точно е къщата на свидетелите Я. и Антония Иванови и се върнал в дома на свид. Георги Ч., за да продължи гостуването си. Свидетелите Й., Т. и Саамиев прескочили оградата на дома на Иванови и се спотаили в двора, очаквайки тяхното завръщане. Към 19.30 часа подсъдимия Ч. позвънил на свид.

Разпечатката съдържа 46 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ed9b34f-86c2-4b85-a769-483cb1b916ef