Решение № 238 от 13.12.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш

Е Н И Е

№

Гр.Плевен 13.12.2018 г.

Плевенския окръжен съд, втори въззивен наказателна състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАН ИВАНОВ

ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ

Секретар: АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА

Прокурор: ВИКТОР ДОЦЕВ

Като разгледа докладваното от съдията МАРИАН

ИВАНОВ ВНОХД № 926/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №43/13.03.2018г., постановена по НОХД

№2494/2017г.,

РС-гр.Плевен, признал подсъдимият Н.Г.С. - ЕГН: ********** за невиновен в това, че на

12.11.2016 г. в гр. *, обл. Плевен при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи, както следва - сумата от 120 лв., 1 бр. дамска гривна с тегло 10,70 гр. на стойност 627,70 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,67 гр. на стойност 157,36 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 3,3 гр. на стойност 177,25 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,09 гр. на стойност 122,06 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,31 гр. на стойност 135,13 лв., всичко вещи на обща стойност 1 339,70 лв. от владението на собственика *****от гр. *, обл. Плевен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 във вр. с чл.

194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

На основание чл.190 ал.1 НПК, съдът постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

С присъда №30/23.05.2018г. постановена по ВНОХД №386/2018г., била отменена първоинстанционнаната присъда и постановена нова такава, с която подсъдимият Н.С. е бил признат за виновен и на основание196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл.

29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК и чл.54 от НК, осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим.

С решение №191/10.10.2018г., постановено по НД

№699/2018г., ВКС на РБ, второ наказателно отделение, отменил постановената нова присъда по

ВНОХД

№386/2018г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание.

Настоящото въззивно производство е второ по ред по протеста на РП-Плевен, против постановената оправдателна присъда № 43/13.03.2018г., по НОХД № 2494/2017г. на РС-гр.Плевен.

С протеста се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционнана присъда.Изразява се становище, че в хода на наказателното производство са събрани множество косвени доказателства, даващи основание за авторството на деянието.Твърди се, че още на досъдебното производство всички разпитани свидетели отразяват обективно фактите и сочат по категоричен начин авторството на деянието.Възразява се срещу кредитираните от първоинстанционния съд показания на свидетелката Р. П., тъй като същата е съпруга на подсъдимия.Акцентира се на извън съдебното признание на подсъдимия, че той е извършител на престъплението, а не както по-късно твърди, че е била съпругата му.Твърди се , че това самопризнание не е дадено под някакъв вид натиск върху подсъдимия Н.С..Иска се отмяна на първоинстанционната присъда, като се признае подсъдимия Н.С. за виновен и бъде осъден за извършеното престъпление по чл. чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК.

В съдебното заседание пред настоящият въззивен съдебен състав протеста се поддържа от прокурора.Твърди се, че са били нарушени правата на прокурора, като съдът отказал събиране на нови доказателства, чрез допълнителен разпит на свидетели, посочени в обвинителния акт, във връзка с новите обяснения, които на съдебното следствие са били дадени от подсъдимия- на свидетеля Л., както и на пострадалата, с оглед твърденията на свидтелката Р. П., че тя е извършител на кражбата.Твърди,че не били изискани и декларациите по реда на чл.14,ал.3, частни документи, които следва да присъстват в регистърната книга на заложната къща.Изразява се съгласие с констатираното от ВКС на РБ, че протокола за доброволно предаване е съставен в нарушение на 159 от НПК., както и ,че полицейският служите М.., не може да бъде в качеството на свидетел съобразно чл.118 от НПК.Твърди се, че двата заложни билети не са били изследвани като удостоверителни веществени доказателства-кой е съставителя, отразяват ли верни обстоятелства, дада на съставяне и т.н.Счита, че в този смисъл е и налице основание за отмяна на присъдата и връщане делото на първоинстанционния съд.

Защитника на подсъдимия Н.Г.С., адвокат Н.Я. изразява противоположно на прокурора становище.Счита, че прокуратурата базирайки се на предположения и догадки, се опитва да обоснове обвинителната си теза.Акцентира , че по делото няма пряк свидетел, който да сочи подзащитния му като извършител на престъплението, за което е обвинен.Твърди, че няма и косвени доказателства, които да свързват подсъдимия като извършител на деянието.Сочи практика на Европейският съд по правата на човека, във връзка със направеното от подсъдимия самопризнание, но без присъствието на защитник, при условие, че не е доказано последният да се е отказал от правото си на адвокат.Вече е било започнало досъдебното производство и е било недопустимо събирането на неоригинерни –заместващи, косвени доказателства.Пледира да се остави в сила , като правилна и законосъобразна, първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Н.Г.С., поддържа становището на защитника си.

Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, изложеното в протеста, прецени доводите на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна следното:

Към

12.11.2016г. свидетелката *****живеела заедно със своя съпруг, А. П.А., в имот, състоящ се от къща и дворно място в гр.*, ул.***. Свидетелката съхранявала някои от собствените си ценни вещи, в джобове на дрехи, поставени в гардероб в къщата. По този начин, към посочената дата А.. съхранявала парична сума в размер на 120 лева, 1 бр. дамска гривна с тегло 10,73 гр. на стойност 627,70 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,69 гр. на стойност 157,36 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 3,03 гр. на стойност 177,25 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,09 гр. на стойност 122,26 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,31 гр. на стойност 135,13 лв.

На

12.11.2016г. около 12:30 часа, А.. излязла заедно със своя съпруг на разходка в гр.*. По време на разходката /продължила около един час/, на известно разстояние от дома им, семейство А... срещнали двама мъже, придружени от две деца. Единият от мъжете познавали по физиономия, тъй като в миналото му били възложили да им нацепи дърва.

Когато съпрузите се завърнали в имота, П.А.. установила, че портата на двора била отворена, един от кухненските прозорци бил счупен, в жилището било разхвърляно, гардеробът – отворен, а от него липсвали изброените вече парична сума и златни накити.

Свидетелката А.. незабавно сигнализирала полицейските органи за така извършената кражба. С оглед на местопроизшествие, извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, на 12.11.2016г. започнало досъдебно производство №Д – 2208/2016г. по описа на РП – Плевен.

Междувременно, с действия по издирване на извършителя, били ангажирани полицейските служители Ц. В. М., И.

Н. и С.. Ц.. Свидетелят М.. провел беседа както със свидетелката П.А.., така и с други лица. Прегледал записи от охранителни камери, собственост на Община *, монтирана на кръстовището на ул. ****“. На видеозаписа разпознал лицата К. С.С., неговите две малолетни деца и подсъдимият Н.Г.С. по прякор „С.“. Наблюдавайки видеозаписа свидетелят М.. преценил, че споменатите четири лица се движат в посока към дома на П.А... На същия видеозапис, десет минути по-късно забелязал, че в кадър отново се появява подсъдимия Н.С., този път – с качулка на главата, оглежда се и сваля същата качулка. Свидетелят М.. провел беседа с К. С., като последният му съобщил, че действително, на посочената вече дата, двамата са били заедно с Н.С. и са отивали за дърва, като в определен момент С. се отделил от групата, заявявявайки, че отива де се види със свой познат, за да го попита дали той ще иска дърва. След това, свидетелят М.. потърсил за обяснение подсъдимия Н.С., който принципно потвърдил изложеното от страна на К. С., но на полицейския служител направили впечатление известни несъответствия в детайлите на обясненията, дадени от двете лица. В крайна сметка, заявил на подсъдимия, че е налице видеозапис относно маршрута на придвижване на подсъдимия през процесния ден. Тогава подсъдимият заявил на свидетеля М.., че е извършил кражба, при която е отнел пари и накити. Н.С. също така заявил, че паричните средства е похарчил, а откраднатите вещи – заложил в гр.Плевен. Предал на свидетеля М.. два броя заложни билети с №** и №**на Заложна къща *******************за което бил съставен протокол от

14.11.2016г., като в същия протокол саморъчно написал, че двата заложни билета са издадени от заложна къща, в която е заложил „гривната и читирте пръстена които откраднах от къща в гр.Д.Д.в събота на 12.11.2016 година по обяд“.

На 15.11.2016г. разследващият полицай по досъдебно производство №Д – 2208/2016г. по описа на РП – Плевен посетил заложната къща и се срещнал със свидетеля Г.А. Л.– служител. Последният предал доброволно вещите, във връзка с които били издадени заложни билети с №556 и №557 – дамска гривна и четири броя пръстени, за което бил съставен протокол. На 18.11.2016г. бил извършен оглед на веществени доказателства, при което гривната и пръстените били огледани, описани, претеглени и фотографирани. По делото била назначена съдебно-оценителна екпертиза, от заключението на която се установява пазарната им стойност, както следва - 1 бр. дамска гривна с тегло 10,73 гр. на стойност 627,70 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,69 гр. на стойност 157,36 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 3,03 гр. на стойност 177,25 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,09 гр. на стойност 122,26 лв. и 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 2,31 гр. на стойност 135,13 лв., всичко вещи на обща стойност 1219, 70 лв. Срещу разписка от 18.11.2016г. гривната и пръстените били върнати на пострадалата П.С. А...

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на Съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, след проведено разпоредително задаседание на 11.01.2018г.С определение в с.з. на 11.01.2018г., съдът одобрил съгласието да не се провежда разпит на всички свидетели по обвинителния акт, както и на вещите лица. В същото съдебно заседание, след откриване на съдебното следствие и разпит на подсъдимия, показанията на посочените свидетели в обвинителния акт П.С. А.., Ц.В.М.., Г.А.

Л.и заключението на вещото лице по съдебно-стоковата експертиза, са приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК.В това съдебно заседание с оглед обясненията на подсъдимия Н.С., съдът допуснал и разпитал в качеството на свидетел Р. Г.П.. Назначена е и единична съдебно почеркова експертиза, заключението по която е прието в съдебното заседание на 08.02.2018г.Допуснати са и разпитани в качеството на свидетели, полицейските служители С. С. Ц.и И.. Н..В съдебното заседание на 13.03.2018г. е допуснат и разпитан в качеството на свидетел и К. С.С..

Описаната фактическа обстановка приел за доказана въз основа на: Показанията на свидетелите П.С. А.., Ц.В.М.. И ***, дадени в досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие по делото /л.37 – 41 от ДП/; **********************, дадени в съдебното следствие;протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.4 – 9 от ДП/;протокол за доброволно предаване от 14.11.16г. и заложни билети №556 и 557 /л.20 – 22 от ДП/;протокол за доброволно предаване от 15.11.2016г.