Решение № 413 от 18.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000488 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 43 от 18.04.2024г., постановено по т.д.№ 186 по описа за 2022г. на ОС Пазарджик, допълнено с решение № 68 от 28.06.2024г., постановено по същото дело, в частта, с която е определен началния момент на дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения, а именно считано от 27.10.2022г. до окончателното заплащане на главниците и е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва, считано от 31.05.2022г. до 27.10.2022г..

Решението е обжалвано от Т. Й. В. ЕГН **********, представляван от адв. П. К. с адрес за призоваване гр. К. № 6, офис 10 в посочената част с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон и конкретно приложимата разпоредба на чл. 429, ал.3 КЗ. Твърди, че ако застрахователя не е уведомен от деликвента, то същия изпада в забава след депозиране на застрахователната претенция от 1 увреденото лице, и затова дължи законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от 31.05.2022г., евентуално от 27.07.2022г. – когато е уведомен от пострадалия до окончателното им заплащане, поради което и настоява оспореното решение в частта, с която законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди е присъдена, считано от 27.10.2022г. да бъде отменено и постановено друго, с което законната лихва бъде присъдена, считано от 31.05.2022г., евентуално от 27.07.2022г. до окончателното им заплащане. Претендира разноски, изразяващи се в определено на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство пред въззивния съд.

В срока за отговор е постъпил такъв от ЗК „Л.И.“ АД ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. С. № 67 А, представляван от юрк. И. Г., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е оспореното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпила е и жалба от ЗК „Л.И.“ АД ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. С. № 67 А, представляван от юрк. И. Г., която по същността си представлява частна жалба срещу решение № 68 от 28.06.2024г., имащо характер на определение по чл. 248 ГПК, с което е уважена молбата на ищеца за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като в полза на адв. П. К. е определено възнаграждение в размер на 3505.20 лв. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство пред първата инстанция. Като твърди, че Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима при определяне на дължимото възнаграждение, с оглед разясненията дадени с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, както и че същото възнаграждение не се следва с ДДС, настоява обжалвания съдебен акт да бъде отменен и постановен друг, с който молбата на адв. К. да бъде оставена без уважение, евентуално да бъде намалено определеното й и присъдено възнаграждение.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв. П. К., с който е оспорена жалбата на ответника – застраховател и е направено искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт в частта за разноските.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно 2 и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове на Т. Й. В. ЕГН ********** срещу ЗК „Л.И.“ АД ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. С. № 67 А с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лв., частично от 100 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие причинените му телесни увреждания при станало на 23.05.2022г.

ПТП, както и за присъждане на обезщетение в размер на 1710 лв. за имуществени вреди, вследствие същото ПТП. Заявените за присъждане обезщетения се претендират, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022г. до окончателното им заплащане.

С постановеното и обжалвано сега решение, съдът е присъдил в полза на ищеца обезщетения в размер на 35 000 лв., частично от 100 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1710 лв., и двете вследствие станалото ПТП на 23.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022г., като е отхвърлил исковете за присъждане на обезщетения до пълните заявени размери, както и за присъждане на законната лихва за периода от 31.05.2022г. до 27.10.2022г..

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, а функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ. Съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се 3 плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане на лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия деликвент. Няма спор, а и видно от приложените доказателства, застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред застрахователя на 27.07.2022г.. Законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от датата на увреждането, по приложимия специален закон – чл.429, ал.3 от КЗ е с начало един по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е в „собствена“ забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. След като застрахователната претенция от увреденото лице е 4 предявена пред застрахователя на 27.07.2022г. /доколкото по делото не е установена друга дата на уведомяване от застрахования/, законната лихва за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента, която е и предмет на претенцията на ищеца, се дължи от 27.07.2022г.. Не до този извод е достигнал първостепенния съд, поради което и оспореното негово решение в частта, с която върху определените обезщетения е присъдена законна лихва, считано от 27.10.2022г. следва да бъде отменено, като същата се присъди считано от 27.07.2022г. до окончателното заплащане на главниците, а решението се потвърди в неговата отхвърлителна част за искането за присъждане на законната лихва, считано от 31.05.2022г. до 26.07.2022г..

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на жалбоподателя се дължат разноски, съразмерно с уважената част от въззивната жалба.

Всъщност, единствените претендирани такива са за определяне на възнаграждение на адв. П. К. при условията на чл. 38 ЗА. Няма спор, че адв. П.

К. е осъществила безплатно процесуално представителство по отношение на ищеца, сега жалбоподател, което се е изразило в подаване на въззивна жалба и отговор на частна въззивна жалба на насрещната страна, както и в лично явяване на насроченото открито съдебно заседание. Последното, следва да бъде определено при съобразяване на разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и фактическата и правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен само по частта на решението, касаеща началния момент на дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения. Следва да се отчете и факта, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. К. се е явила, както и че материалния интерес, за който е уважена въззивната жалба е незначителен /видно от справка в електронния сайт calculator.bg размера на законната лихва за периода, за който се отменя решението е в размер под 1000 лв./, поради което и възнаграждение в размер на 400 лв. с включен ДДС е съответно на извършеното от адв. К., който размер е справедлив и обоснован.

5

По частната жалба:

С обжалваният съдебен акт, постановен в производство по реда на чл.

248 ГПК съдът е изменил постановеното от него решение в частта за разноските, като е увеличил размера на дължимото се на адв. П. К. възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА от 1725 лв. на 3505.20 лв.. За да постанови своя акт, съдът се е позовал на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Основателен е доводът на жалбоподателя – застраховател, че съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че по делото пред първоинстанционния съд са проведени шест съдебни заседания, в които са събирани доказателства и в които ищеца се е представлявал или от адв. К. или от преупълномощен от нея адвокат, както и че предмета на производството касае предявени два иска за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, вследствие станало ПТП. Изложеното до тук мотивира въззивният съд да приеме, че определеното възнаграждение на адв. К. в размер на 3505.20 лв. е обосновано и справедливо, съответно на извършеното безплатно процесуално представителство на ищеца пред първоинстанционния съд.