Решение № 651 от 08.04.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3730/2021
- Вид
- Решение № 651
- Подписан
- 08.04.2022
- В сила
- 29.03.2023
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.15 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 651 гр. Бургас, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120103730 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.200, ал.1 от КТ, вр. с чл.55, ал.1 от КСО, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Н. С. Ж. против “Профиасист 24/7“ ЕООД.
Ищцата твърди, че е работила при ответника – на длъжност “......” – по безсрочен трудов договор № .....г. Твърди също, че на 13.05.2019г. е сключила споразумение с работодателя, по силата на което е била командирована в Г...за пе-риода от 14.05. до 20.07.2019г. Сочи, че на 14.05.2019г., след кацането на самолета на лети-щето в град М.., е претърпяла трудова злополука, а именно – при излизането от път-ническия салон, преди да стъпи на металната платформа за слизане, кракът й е хлътнал и е паднала, при което е получила бималеоларно счупване на десния крак, счупване на външна страна на десния глезен тип Вебер В/АО 44 В3.1/ и допълнително счупване на заден Фолк-ман-триъгълник.
Откарана е била в медицинско заведение, където е била приета за лечение и на 20.05. е била оперирана. Подбедрицата й е била обездвижена с шина. Изписана е била на 23.05.2019г.
Впоследствие лечението е продължило и в България. На 29.04.2021г. е била извършена оперативна намеса, при която са били отстранени плаката и винтовете, а на 20. 05. са били свалени конците. С Разпореждане от 07.04.2021г. на ТП НОИ Бургас злополу-ката е била призната за трудова. В резултат на същата ищцата е преживяла стрес, физичес-ки болки, душевни страдания и неудобства – във връзка с придвижването и обслужването си, както и временна нетрудоспособност, за един продължителен период от време.
Предвид това, иска от Съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 7 370 лв. Претендира и такива за имуществени вреди, както следва: 655 лв. – разходи за лечението, съобразно приложени фактури и касо-ви бонове; 300 лв. – транспортни разходи, свързани с лечението й в България и 3 211.98 лв. – пропуснати ползи, явяващи се разликата между уговорените с дружеството трудово възнаграждение и командировъчни в периода 14.05.2019г. – 20.07.2019г. и полученото обезщетение от НОИ. Иска присъждане на законната лихва върху главниците, както и деловодните разноски.
1
Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че ищцата не е спазила правилата за слизане от самолета, проявила е груба небрежност и е налице съпричиняване на вредите от нейна страна – по чл.201, ал.2 от КТ, както и че липсват надлежни доказателства за направените разходи – за лечение и транспорт. Иска от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 07.05.2019г. страните са сключили безсрочен трудов договор № 423, по силата на който ищцата е постъпил на работа в ответното дружество – на длъжност “....”. /л.14/ Н а 13.05.2019г. са сключили споразумение, по силата на което Ж. е била командирована в Г..за периода от 14.05. до 20.07.2019г., на непълно работно време – по два часа на ден /от 17.00 до 19.00 часа/, при пет дневна работна седмица. Уговорено е било трудово възнаграждение в размер на 9.19 евро/час и допълнително такова за трудов стаж и опит – от 0.6 % за всяка година трудов стаж по специалността, придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. /л.15/ Предвидено е също така, че за времето на командироването на работника се осигурява пълен пансион и му се заплащат командировъчни от 32.82 евро/ден – за пътни и дневни, видно от заповедта за командировка, съгласно която пътуването е следвало да се извърши със самолет, по маршрут София – М... /л.16/ Работодателят е закупил самолетен билет на ищцата.
На 14.05.2019г. Ж. е отпътувала от гр.София. В 15.05 часа самолетът е кацнал на летището в град М..– Г... При излизането й от пътническия салон, преди да стъпи на металната платформа за слизане, кракът на ищцата е хлътнал и тя е паднала, при което е получила травма на десния крак.
Откарана е била в Клиника М.., където е била приета за лечение.
От представената с исковата молба медицинска документация, както и от заключението на вещото лице по СМЕ, се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила бималеоларно счупване на десния крак, счупване на външна страна на десния глезен тип Вебер В/АО 44 В3.1/ и допълнително счупване на заден Фолкман-триъгълник.
На 20.05.2019г. Ж. е била оперирана, а на 23.05.2019г. е била изписана и със са-молет се е прибрала в Р България, където лечението и рехабилитацията й са продължили.
На ищцата са били издавани болнични листове за периода 14.05.2019г. – 10.10.2019г.
На 29.04.2021г. в УМБАЛ ”Дева Мария” ЕООД, гр.Бургас, е била извършена оперативна интервенция, при която е бил отстранен поставеният при операцията в Германия метален имплант – фибулатна плака, а на 20.05.2021г. са били премахнати конците.
С исковата молба са представени фактури и касови бонове за разходи, направени във връзка с лечението, на обща стойност 655 лв., за лекарства и инжекции, изследвания, медицински консултации, потребителски и лечебни такси, първични и последващи прегледи, кинезитерапевтични, рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, престой в болница, тестове, линейка, превод на документи.
Представени са и такива за направени транспортни разходи /закупено гориво/, направени по повод лечението и рехабилитацията на Ж., на обща стойност 300 лв.
От заключението на вещото лице се установява и че оздравителният процес при този вид травматично увреждане може да продължи от шест до осем месеца, а след екстракция-та на металния имплант – около месец. Разходите, направени за лечението на фрактурата, корелират с оперативната интервенция и възстановяването след нея.
От показанията на свидетеля Ж..Ж..– съпруг на ищцата, се установява, че Ж. е страдала от претърпяната травма и се е притеснявала, че няма да може да се движи, както преди.
Ползвала е патерици. Боляло я е много. Около месец е вземала болкоуспокоя-ващи, както и лекарства за разреждане на кръвта. Свидетелят сочи, също така, че съпруга-та му не се е 2 възстановила напълно – ходи на една страна и когато времето е лошо, изпитва болки. Не е работила след инцидента. Потвърждава и изложените в исковата й молба твър-дения – за направените разходи за гориво по повод лечението.
Въз основа на декларация на ищцата – вх.№ 5101-02-57 от 12.06.2019г., с Разпореж-дане № 5104-02-1 / 07.04.2021г. на ТП на НОИ – Бургас, злополуката е била приета за тру-дова – по чл.55, ал.1 от КСО.
Въз основа на издадените болнични листове, на 15.04.2021г. на ищцата е било изплатено обезщетение от НОИ в размер на 2 986.32 лв.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вредите от трудовата злополука, които са причинили временна неработоспособност на работника/служителя, работодателят отговаря имущест-вено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има ви-на за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал.3. Т. е. фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, има-ща по същество обективен характер включва следните кумулативни предпоставки: 1 . нали-чие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2. трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоот-ношение и причинила телесното увреждане, 3. неимуществена и/или имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице, и 4. причинна връзка между трудовата злополука и пре-търпените вреди.
Безспорно се установява по делото, че на 07.05.2019г. между страните е възникнало трудово правоотношение, както и че по време на същото, на 14.05.2019г., ищцата е претърпяла злополука, която има характер на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Установява се и наличието на причинени вследствие на същата неимуществени вре-ди – претърпени от Ж. болки и страдания, съответно – причинно-следствената връзка между тях.
При това положение следва да се приеме, че искът се явява доказан по своето основание. Размерът на дължимото обезщетение, пък, следва да бъде определен, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.
Установява се по делото, че след настъпване на процесния инцидент ищцата е изпитвала силни болки в продължение на около един месец. Претърпяла е оперативна интервенция, при която й е поставен метален имплант. Придвижвала се е трудно – с патерици, като оздравителният процес е продължил между шест и осем месеца. Притеснявала се е, че ня-ма да се възстанови напълно. Не е могла да полага труд. Впоследствие е извършена и опе-рация за отстраняване на импланта. Възстановяването й е продължило около месец. И към момента, при лошо време, тя изпитва болки в десния крак – в областта на травмата.
Предвид горното, следва да се приеме, че справедливото обезщетение за претърпени-те от ищцата физически и психически дискомфорт – болки и страдания, като продължителност и като интензитет, би било дори такова, в по-висок от претендирания от нея размер от 7 370 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал надлежни доказателства Ж. да е проявила груба небрежност при настъпване на трудовата злополука – ка-сае се за неволно пропадане на крака й при слизане от самолета, поради което възражение-то му по чл.201, ал.2 от КТ – за намаляване на дължимото обезщетение, е неоснователно.
Искът за неимуществените вреди в резултат на процесната трудова злополука следва да се уважи изцяло.
3
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди – разходи, свързани с лечението и възстановяването й, включително и за транспорт, в общ размер от 955 лв.
Върху главниците се дължи законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Ищцата претендира от ответника и заплащането на сумата от 3 211.98 лв., представляваща обезщетение за имуществен вреди – пропуснати ползи, явяващи се разликата меж-ду уговорените с дружеството трудово възнаграждение и командировъчни в периода 14.05.
2019г. – 20.07.2019г., съответно – 1 833.36 лв. /937.38 евро/ и 4 364.94 лв. /2 231.76 евро/, и полученото обезщетение от НОИ – 2 986.32 лв.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището, застъпено в решение № 194 от 18.06.2015г. по гр. дело № 6546/2014г. на ВКС – ГК, IV г. о., а именно – с ъгласно ППВС № 4/68г. – т.5, в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при опреде-ляне размера на имуществените вреди от непозволено увреждане, се включват всички до-бавки, които имат постоянен характер. Съобразно чл.15 от Наредбата за структурата и ор-ганизацията на работната заплата, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен ха-рактер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изпла-щат постоянно заедно с полагащото си за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В чл.215 о т КТ е регламентирано обезще-тението, което работникът или служителят има право да получи при командироване, освен брутното трудово възнаграждение. Командировъчните суми, които включват пътни, днев-ни и квартирни пари, не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за допълнителните разноски, свързани с изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от храна и нощувка. Команди-ровъчните суми трябва действително да са изразходвани при изпълнение на служебните задължения извън населеното място, поради което не представляват пропусната полза, от която работникът да е лишен.
Разпечатката съдържа 42 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ed8539f-5085-4c6f-ac00-34c3c2a491b3