Определение № 12837 от 12.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2204/2026
- Вид
- Определение № 12837
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- Биляна Магделинова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 132 · Конституция на Република България
- чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12837 гр. София, 12.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20261100102204 по описа за 2026 година
Предявени са осъдителни искове от Г. П. Г. срещу Софийски градски съд и Софийски апелативен съд за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове по гр.дело №7108/2025г. на СГС, I21 състав на ВКС и в.ч.гр.дело№2821/2025г. на САС.
В исковата молба са изложени съображения, че постановените по делото актове са неправилни и незаконосъобразни и се претендира ангажиране на отговорността на ответниците за вреди от действия, извършени от магистрати при и по повод изпълнение на служебните им задължения и обективирани в посочения акт.
В настоящия случай за ищеца липсва правен интерес от провеждане на настоящото производство. С подадената искова молба се изразява несъгласие с влязъл в сила съдебен акт, като редът за отмяната му е регламентиран в глава двадесет и четвърта на ГПК –Отмяна на влезли в сила решения и в глава двадесет и първа на ГПК-Обжалване на определенията.
Дори и да се приеме, че формално е налице правен интерес, исковите претенции са недопустими поради това, че искът е насочен срещу съд като възложител на работата на съдии, които в кръга на правомощията си са постановили актове, от които се твърди да са настъпили вреди.
Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна 1 и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим (в този смисъл определение № 60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).
Недопустим е и иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /така определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/2020г., ВКС, III ГО, определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 68/2024 г., ВКС, II ГО, решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г., ВКС, II ГО/. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Нито се твърди, нито е установено, съдиите, постановили процесните актове, да са извършили умишлено престъпление от общ характер, което е да признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на съдебния акт като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез нейния процесуален субституент, по реда на чл. 49 ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ. Съдиите не са действали извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентираният в чл. 132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, поради което предявените искове са недопустими на това основание. В този смисъл е определение № 3276 от 18.12.2024г. по ВЧГД №3376 от 2024г. на САС.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за недопустими, което налага връщане на исковата молба на основание чл.130 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на Г. П. Г. срещу Софийски градски съд и Софийски апелативен съд за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове по гр.дело №7108/2025г. на СГС, I-21 състав на ВКС и в.ч.гр.дело№2821/2025г. на САС, като процесуално недопустима.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3