Решение № 629 от 19.02.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…....................., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 6146 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК от ***, със седалище и адрес на управление *** против К.Г.М., ЕГН ********** с адрес: *** за сумата от 9246,28 лв. /девет хиляди двеста четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, изискуема главница по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., сключен между ***и кредитополучателя ***, изменен и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник К.Г.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.02.2017 г. до изплащане на вземането, 2791,69 лв.

/две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/, изискуема редовна лихва, за периода от 25.05.2011 г. до 02.01.2017 г. включително, 4150,08 лв. /четири хиляди сто и петдесет лева и осем стотинки/, изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 25.05.2011 г. до 09.02.2017 г. включително.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми. Претендират се съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедно производство.

Ищецът излага, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, предвид образувано ч.гр.д. № 1927/17г. по описа на ВРС и постъпило в срок възражение.

Твърди, че с Договор за банков кредит от 29.03.2007г. е отпуснат кредит на *** в размер на 18720 лв., като лимитът е усвоен еднократно от кредитополучателя на 29.03.2007г. По договора като солидарен длъжник се е задължила К.Г***.

Ищецът твърди, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение заплащането на погасителните вноски, като не са изплатени месечни вноски с падежирали дати- 25.05.2011г. и 25.12.2016г. Ищецът изпратил писма до ответниците в изпълнение на чл.60 ал.2 от ЗКИ на адресите посочени в договора. Твърди, че предсрочната изискуемост на всички задължения е осчетоводена на 03.01.2017г. Банката предприела действия за принудително събиране на вземанията си, като е подала заявление по чл.410 от ГПК.

В едномесечния срок за отговор ответницата изразява становище. Излага, че не е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че в изпратените уведомления не е посочено какъв е размера на просрочените вноски и кога е настъпила предсрочна изискуемост, каква част от задължението е главница и каква лихви. Твърди, че в представените от ищеца копия на обратни разписки липсва отразяване какво е съдържанието на пратката. В същите било посочено , че пратката не е потърсена поради което не би могло да се приеме редовно връчване. Твърди ,че страните са уговорили начин на връчване в чл.11.7 от сключения между тях договор.

Ответницата твърди, че липсва идентичност между направеното със заявлението искане по чл.417 от ГПК и предявения иск. Прави възражение за погасяване на главницата за периода преди 09.02.2012г. , както и за редовната и наказателна лихва за периода преди 09.02.2014г. по давност.

Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По частно гражданско дело № 1927/17 г. на ВРС е издадена Заповед № 1037 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К.Г.М., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на заявителя/кредитора „Р./.”ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, със законни представители ***, изпълнителен директор и ***, прокурист, с пълномощник ***, младши юрисконсулт, следните суми: 9246,28 лв. /девет хиляди двеста четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, изискуема главница по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., сключен между ***и кредитополучателя ***, изменен и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник К.Г.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2017 г. до изплащане на вземането, 2791,69 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/, изискуема редовна лихва, за периода от 25.05.2011 г. до 02.01.2017 г. включително, 4150,08 лв. /четири хиляди сто и петдесет лева и осем стотинки/, изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 25.05.2011 г. до 09.02.2017 г. включително, както и сумата от 373,76 лв. /триста седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, съдебно-деловодни разноски в заповедното производство от които 323,76 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждание съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК вр.чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По делото е представен договор за банков кредит от 29 март 2007г. от който е видно, че на кредитополучател ***, със съдлъжник К.Г.М., е предоставен кредит в размер на 13 195 лв., като сумата е усвоена еднократно по сметка на кредитополучателя. По чл.1 от договора като краен срок за погасяване на вземането е уговорена датата 25.03.2017г.

Представено е писмо изх.№ *** относно предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит от 29.03.2007г. и анекс № 1 от 13.04.2007г., като липсват доказателства за редовно връчване на кредитора.

Представено е писмо изх.№ *** относно предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит от 29.03.2007г. и анекс № 1 от 13.04.2007г., като липсват доказателства за редовно връчване на кредитора.

По делото е представен договор за банков кредит от 13 април 2007г. от който е видно, че *** кредитополучател със съдлъжник К.Г.М. е предоставен кредит в размер на 7105 лв., като сумата е усвоена еднократно по сметка на кредитополучателя. По чл.1 от договора като краен срок за погасяване на вземането е уговорена датата 25.03.2007г. с анекс от 13.04.2007г. към договор за банков кредит от 13.04.2007г. страните са предоговорили, че настъпването на случай на неизпълнение по договор за кредит от 13.04.2007г. ще се счита за неизпълнение и по договор за банков кредит от 29.03.2007г., както и в случай на неизпълнение на договора за кредит от 13.04.2007г., ще се счита за неизпълнение и по договора за кредит от 25.03.2007 г.

От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че по договора за кредит на 29.03.2007г. е усвоена сумата от 13 195 лева. Към 03.01.2017г. са били просрочени общо 68 вноски за периода от 25.05.2011г. до 25.12.2016г. вноската с падежна дата 25.05.2011г. е частично погасена, като по останалите няма извършени плащания. По договора се дължи главница в размер на 9 246,28 лв., редовна лихва 2 791,69 лв. и наказателна лихва върху просрочената главница в размер на 4 150,08 лв.

Дължимите суми към 13.02.2017г. са: усвоена и непогасена главница -9 246,28 лв., начислена редовна /възнаградителна / лихва-2791,69 лв. и начислена наказателна лихва /за забава/ -4 150,08 лв. От проверените документи при банката няма данни за извършени плащания след датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.02.2017г. до датата на изготвяне на експертизата. За периода от 09.02.2012г.-до 09.02.2017г. размерът на главницата, съобразно погасителния план е в размер на 7 712,33 лева, като сумата е образувана от падежиралите главници за периода 25.02.2012 г. до 25.01.2017г. размерът на непогасените главници за периода преди 09.02.2012г. е в размер на 473,65 лв., като сумата е от неплатените главници за периода от 25.09.2011г. до 25.01.2012г., редовните лихви дължими за периода от 09.02.2014г. до 09.02.2017г. по първоначалния погасителен план са 645,91 лв. наказателната лихва изчислена само върху падежиралата главница за този период е в размер на 1 420,50 лв. Редовните лихви дължими за периода преди 09.02.2017г. са в размер на 1 225,32 лв. Сумата на наказателната лихва върху просрочената главница преди 09.02.2014г. е в размер на 1 014.70 лв. От заключението по поставените допълнителни задачи, по ССЕ се установява, че размерът на неизплатената главница за периода 10.05.2012г. до 10.05.2017г. към 10.05.2017г. е 8 104,38 лв. размерт на неплатената редовна лихва за този период е 624,33 лв.размерът на неплатената наказателна лихва за този период е 1 183,79 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., сключен между ***и кредитополучателя ***, изменен и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник К.Г.М..

Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по писмено заявление на ищеца против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск, както и че в законния срок длъжникът е възразил, което обосновава правният интерес на ищеца от воденето на положителен установителен иск за съществуване на вземането. В законоуставовения срок К.М. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Установява се от представените писмени доказателства, че с Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., сключен между ***и кредитополучателя ***, и договор за кредит от 13.04.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник К.Г.М. е предоставен кредит първоначално в размер от 13 195 лв. и впоследствие сумата от 7105 лв. на Симеон Митрев, които не са оспорени от ответницата по делото К.М.. Съгласно чл.5 от договора, кредитът следвало да се погасява на вноски от по 156,28 лв. , платими до 25-то число на текущия месец.

Видно от изготвена справка НБД Население кредиторът *** е починал на 02.02.2017г., като задължено лице остава ***.

Според указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.№ 4/2013 г., ОСГТК, които са относими към настоящия казус, задължителен елемент от фактическия състав водещ до настъпване на предсрочната изискуемост на пълния размер на вземането по кредита, е уведомяването на длъжника от кредитора за настъпване на предпоставките предсрочна изискуемост на кредита и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В разглеждания случай, като доказателства за уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост са представени покани /л.12-15 от делото/, като липсват доказателства за редовното връчване на същите и достигането им до адресата. В представените по делото известия за доставяне, липсва отразяване за редовно връчване. С оглед на което, не би могло да се приеме за възнакване на предсрочна изискуемост на кредита към датата на депозиране на заявлението в съда-13.02.2017г.

В настоящия случай окончателният падеж на задълженията по процесния договор е настъпил на 25.03.2017 г., а заявлението е подадено на 13.02.2017 г. С оглед на което, не би могло да се приеме за възнакване на предсрочна изискуемост на кредита към датата на депозиране на заявлението в съда-13.02.2017г. и дължимите вземания за главница и възнаградителни и наказателни лихви не са падежирали. Порида което,само на това основание предявения установителен иск по чл.422 от ГПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Предявеният осъдителен иск в условията на евентуалност е предявен след настъпване на уговорения между страните краен срок за погасяване на кредита 25.03.2017г., поради което и към датата 10.05.2017г., вземането на банката към кредитора е изискуемо.