Определение № 1123 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1123 гр. София, 25.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Б. С., чрез защитника му адв. К. Я. от САК, срещу определение от 06.11.2025г. (рег. № 5653/11.11.2025г.), постановено по ЧНД № 6805/2025г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка от 7 месеца и 25 дни от наложеното му едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на 10 години с Присъда №10/04.05.2018г. по НОХД №130/2017г. по описа на ОС - Ловеч за престъпления по чл.152, ал.1, т.1, пр.2 от НК и по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Наведени са доводи за неправилност на първоинстанционния акт, като се сочи, че спрямо осъдения са налице предпоставките на чл.70, ал.1 от НК.

Твърди се, че лишеният от свобода при изпълнение на наказанието показва старателност, спазване на трудовата дисциплина, избягва конфликтите и има възможност за успешна ресоциализация. Изтъква се, че режимът на изтърпяване на наказанието му е променен, като е преместен в затворническо общежитие от открит тип, както и че многократно е награждаван. Сочи се, че са налице достатъчно доказателства по делото, че лишеният от свобода С. ще бъде социализиран веднага, ще бъде трудово ангажиран и че жената, с която живее на съпружески начала е в затруднено положение, поради борбата с онкологично заболяване. Счита, че целите, заложени в плана на присъдата са изпълнени и че продължаването на изпълнението на наказанието биха оказали негативен ефект върху психиката на осъдения. В този смисъл, осъденият моли определението на първата инстанция да бъде отменено, поради наличието на положителна промяна в поведението му по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и въззивната инстанция да постанови акт, с който да уважи молбата на С. за допускане на условно предсрочно 1 освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови определението си, СГС е установил относимите за произнасянето факти, поради което и изводите му за приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд. Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките по чл. 70 от НК.

Правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, осъденият С. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за него. По този въпрос не се спори по делото.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на първостепенния съд, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на закона, СГС се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.115 от ЗИНЗС, от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности – 63 точки, които впоследствие, в резултат на корекционната дейност, са намалени, както следва: през 2021г. на 61 точки, 2023г. – на 59 точки; 2024г. – на 56 точки, до актуалните 54 точки (среден риск) с настоящия доклад. Отбелязано е, че продължават да са налице дефицитни зони, макар и да се отчитат минимални положителни промени, а именно: в отношението към правонарушението, начина на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, умение за мислене. В плана на присъдата от 29.09.2025г. са заложени цели за преодоляване на зоните отношение към правонарушението и умения за мислене.

С настоящия доклад е отчетено, че рискът от вреди за обществото е със занижени стойности, а именно – от „среден към висок“ на „среден“.

Отбелязано е, че рисковете от вреди спрямо останалите лишени от свобода, персонала и за самия лишен от свобода са с ниски стойности.

От затворническото досие на лишения от свобода е видно, че е изменен първоначалният му режим на изтърпяване на наказанието от „строг“ в „общ“ със Заповед № 39/26.06.2024г., както и е преместен от затворническо общежитие от закрит тип в такова от открит тип (Заповед № 32/18.06.2025г.).

Положително се кредитират и данните за упражнявана трудова дейност от осъдения в затвора. Видно от приложения доклад по чл.155 от ЗИНЗС и затворническото му досие е, че след постъпването му в СЦЗ, първоначално е бил назначен на работа като „заварчик и резач на метали“ със Заповед № 2

139/13.07.2021г., но е бил освободен със Заповед № 7/03.02.2023г., поради нарушаване на трудовата дисциплина. Със заповед № 168/23.06.2023г. е назначен като „работник в цех „Пликове и папки“, като не са били констатирани отклонения от трудовия процес. След преместването му в затворническо общежитие от открит тип „***“ със Заповед № 111/18.07.2025г. му е възложено да работи като „чистач – КПП № 1“, с работно време понеделник - събота по 8 часа на ден.

Отделно от това, осъденият С., по време на престоя си в мястото за лишаване от свобода е получил множество поощрения за добро поведение, спазването на режимната и трудовата дисциплина, а именно: „писмена похвала“ със Заповед № 191/19.11.2021г.; „удължено свиждане за срок до 4 часа“ със Заповед № 74/10.05.2024г.; „свиждане с близък извън затворническото общежитие за срок от 8 часа“ със Заповед № 64/07.05.2025г. и „домашен отпуск от 2 денонощия“ със Заповед № 329/13.10.2025г.

Включвал се е и в организирани културно-масови мероприятия по случай национални празници. Към настоящия момент осъденият не се счита за наказван, тъй като със Заповед № 9/02.08.2024г. е заличено наложеното му дисциплинарно наказание със Заповед № 27/04.02.2022г.

При тези данни, САС намира, че действително са налице положителни данни за поведението на осъдения, но то не носи белезите на изключителност, а на дължимо поведение в мястото за лишаване от свобода. Стойностите на рисковете от вреди и рецидив, и наличието на ясно изразени дефицитни зони, са индикация, че не са изпълнени заложените в плана на присъдата цели и задачи, а именно – формиране на известна самокритичност, изграждане на трайни нагласи за промяна на криминалното поведение, формиране на умения за последователност при разпознаването на проблемите, предприемане на необходимите стъпки за преодоляването им и създаване и затвърждаване на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост. Поради тези причини, въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за поправянето на лицето и че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, трябва да бъдат продължени корекционните мероприятия спрямо осъдения С., въпреки оставащия относително кратък срок до окончателното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

САС намира за неубедителни доводите на осъдения и защитата, че психичното състояние на Б. С. би се влошило, ако не бъде условно предсрочно освободен. Въпреки че приложената в затворническото досие експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода е от преди близо шест месеца, въззивната инстанция намира за валидни направените констатации за това, че той е емоционално стабилен, че не се наблюдават симптоми на депресия или емоционална нестабилност, както и че не са налице находки на суицидни или автодеструктивни прояви, дори напротив – отбелязано е, че Б. С. приема спокойно престоя си в пенитенциарното заведение. Освен това, настоящият въззивен съдебен състав счита, че промяната на режима за изтърпяване на наказанието и типа на затворническо общежитие са оказали благоприятно влияние върху 3 психичното здраве на осъдения и постигането целите на наказанието. В тази насока са и данните, че лицето поддържа контакт с жената, с която е живял преди постъпването му в затвора и че е възобновил отношенията с брат си.

Относно наведените доводи от страна на защитата и осъденото лице за влошено здравословно състояние на жената, с която С. е живял на съпружески начала преди постъпването му в затвора, въззивната инстанция намира, че въпросите за здравословното състояние на роднини на осъдения не са предмет на обсъждане при преценката за допускане на УПО, въпреки че СГС е взел отношение в определението си.

Поради тези съображения, въззивният съд счита, че атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, е законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 06.11.2025г. (рег.

11.11.2025г.), постановено по НЧД № 6805/2025г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

№5653/

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4