Решение № 1385 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20245300501682 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от Т. С. Н. против решение № 1203/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 392/2022 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІІ гр. състав, в частта, с която Т. С. Н. е осъден да заплати на „Тия Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: *** сумата от 1123,57 лв., представляваща дължими разноски за поддръжка и управление на припадащите се на притежавания от Т. С. Н. Апартамент № *** - 54/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, които включват прилежащите към апартамента идеални части от поземления имот, част от жилищен комплекс „Марица Гардънс“, за периода от месец август 2018 г. до месец декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят поддържа, че в тази му част решението на първоинстанционният съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с трайно установената съдебна практика. Моли се за отмяна на обжалваното решение в посочената част ведно с всички произтичащи от това законни последици. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Тия мениджмънт“ ООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че постановеното решение е правилно, като моли същото да бъде потвърдено.

1

Окръжен съд - Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

Ищецът „Тия Мениджмънт“ ООД е изложил в исковата си молба твърдения, че на 05.08.2008 г. е сключил с ответника Т. Н. в качеството му на собственик на апартамент № *** от жилищен комплекс „Марица Гардънс“ от една страна и „Язов – Т“ ООД /понастоящем „Тия Мениджмънт“ ООД/ от друга страна, договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс „Марица Гардънс“, като било уговорено ищецът да осъществява цялостна поддръжка и управление на общите части на комплекса и блока срещу съответно заплащане. Договорът бил сключен за срок от пет години, като в него било уговорено, че действието му се удължава с още пет години, ако никоя от страните по него не уведоми другата за желанието си да го прекрати.

Твърди се, че срокът на договора е бил мълчаливо продължен с още пет години, като този срок е изтекъл на 05.08.2018 г. След изтичането на срока на договора и без да му е възлагано от ответника, „Тия Мениджмънт“ ООД продължил да осъществява извършване на дейностите по поддръжка и управление на общите части. Ищецът счита, че тази дейност е била извършвана в интерес и на ищеца, доколкото същият изпълнявал задълженията си по договори, сключени с останалите стотици собственици на обекти в комплекса. Твърди се, че считано от месец август 2018 г. ответникът е преустановил заплащането на дължимите от него суми към ищеца, като е продължил да заплаща единствено таксите, дължими за поддръжка и управление на Блок № 1, в който се намирали притежаваните от него апартамент и гараж. Въз основа на тези твърдения предявява следните искове до съда:

Първи главен иск: за осъждането на ответника Т. С. Н. да му заплати на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД - сумата от 1 144 лв., представляваща дължими разноски за поддръжка и управление па припадащите се на притежавания от ответника Апартамент *** - 54/4073 идеални части от У ПИ I - 300 жилищно застрояване, които включват прилежащите към апартамента идеални части от поземления имот, част от жилищен комплекс „Марица Гардънс“, за периода от август 2018 г. до декември 2020 г., ведно със законната считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията;

Първи евентуален иск: Ако по някаква причина съдът прецени, че извършените ремонтни дейности са извършени въпреки волята на ответника, то при условие на евентуалност да бъде осъден ответника Т. С. Н., 2 да заплати на ищеца „Тия Мениджмънт“ ООД, на основание чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 144 лв. , представляваща дължими разноски за поддръжка и управление на припадащите се на притежавания от ответника Апартамент *** - 54/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, които включват прилежащите към апартамента идеални части от поземления имот, част от жилищен комплекс „Марица Гардънс“, за периода от август 2018 г. до декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане;

Втори евентуален иск: Ако съдът прецени, че не се прилагат правилата на водене на чужда работа без пълномощие, то при условие на евентуалност да бъде осъден ответникъкт Т. С. Н. да му заплати на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 144 лв., представляваща дължими разноски за поддръжка и управление на припадащите се на притежавания от него Апартамент *** - 54/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, които включват прилежащите към апартамента идеални части от поземления, част от жилищен комплекс „Марица Гардънс“, за периода от август 2018 г. до декември 2020 г., с която сума ответникът Т. С. Н. се обогатил без основание за сметка на ищеца „Тия Мениджмънт“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с един иск, тъй като фактическата обстановка, която се излага е една, т.е не се твърдят различни факти, които да бъдат подведени под различни правни норми, респ. отделни квалификации, което пък от своя страна да доведе до обективно съединяване на искове.

Посочил е, че ищецът претендира за заплащане на сумата от 1 144 лв., представляваща дължими разноски за поддръжка и управление на припадащите се на притежавания от Т. Н. апартамент 54/4073 идеални части от поземлен имот – част от жилищен комплекс „Марица Гардънс“, за периода от месец август 2018 г. до месец декември 2020 г. Не е посочил правна квалификация на иска, нито пък какъв е неговият фактически състав.

В диспозитива на съдебното решение след формиран извод за частична основателност на иска, съдът е постановил осъждането на Т. С. да заплати на „Тия Мениджмънт“ ООД сумата от 1123,57 лв., представляваща дължими разноски за поддръжка и управление на припадащите се на притежавания от Т. С. Н. Апартамент № *** - 54/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, които включват прилежащите към апартамента идеални части от поземления имот, част от жилищен комплекс „Марица Гардънс“, за периода от месец август 2018 г. до месец декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Постановявяйки по този начин диспозитива на решението, с който се формира силата на пресъдено нещо, съдът изобщо не е конкретизирал какви са правно релевантните факти, пораждащи задължението на ответника за 3 заплащане на исковата сума.

При това положение не е ясно какъв именно иск е бил разгледан, като такава яснота не дават и мотивите на решението. За да бъде разгледан конкретно предявеният пред съда иск е необходимо в съдебното решение и конкретно в диспозитива да се упоменат всички факти, от които произтича вземането, понеже тези обстоятелства представляват основанието на предявения иск и само чрез тяхното отразяване в диспозитива на решението може да се формира сила на пресъдено относно конкретно повдигнатия правен спор.

Ето защо се приема от въззивния съд, че с решението си районният съд не се е произнесъл по предявен от ищеца иск. Поради изложеното съдът приема решението за недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за произнасяне по предявения иск.

Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество.

По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1203/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 392/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ гр. състав, в частта, с която Т. С.

Н. е осъден да заплати на „Тия Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: *** сумата от 1123,57 лв., представляваща дължими разноски за поддръжка и управление на припадащите се на притежавания от Т. С. Н. Апартамент № *** - 54/4073 идеални части от УПИ I - 300 жилищно застрояване, които включват прилежащите към апартамента идеални части от поземления имот, част от жилищен комплекс „Марица Гардънс“, за периода от месец август 2018 г. до месец декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за произнасяне по предявения иск.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4