Определение № 1012 от 15.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012 гр. Перник, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500739 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД против Определение № 3172/30.09.2023г. по гр. дело № 551/2023 г. на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя-ищец за изменение на решение № 700 от 30.06.2023 г. по същото дело, в частта му за присъдените разноските за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в полза на ответниците, сторени в исковото и заповедното производство.

В частната жалба се твърди, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за защита на длъжниците в заповедното производство. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е основание за исков процес по чл. 420 от ГПК, като по възражението заповедния съд не дължи произнасяне, а единствено дава указания на заявителя за предявяване на иска по чл. 420 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправна защита на длъжника, липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право, поради което длъжникът няма вземане за разноски в заповедното производство. В условията на евентуалност с оглед липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност по делото, прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна. Същото не следва да бъде по-високо от минималното възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, т.5 от наредбата, а именно възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50.00 лв. На следващо място,присъденият размер на дължимите разноски в исковото производство е необосновано висок и прекомерен. Разноски не са съобразени с минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. на ВАдвС. Присъденият адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа 1 сложност на делото. Моли да се отмени обжалваното определение, с което искането на ищеца за изменение на решение № 700 от 30.06.2023 г., по гр. д. № 00551/2023 г. на ПРС, в частта му за присъдените разноските за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство, е оставено без уважение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците С. Р. Х. и Р. Р. И. не са подали отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Гр. дело № 551/2023 г. на Районен съд – Перник е образувано по предявени от ищеца ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу солидарните ответници С. Р. Х. и Р. Р. И. два обективно и субективно кумулативно съединени искове - установителен по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК с сцена на иска от 6777.99 лева, и осъдителен такъв - с цена на иска от 3313.13 лева.

В исковото производство пред първата инстанция, както и в заповедното производство всяка от ответниците е представлявана от упълномощен представител адвокат П., като както в исковото, така и в заповедното производство всяка от ответниците е направила искане за присъждане на разноски за заплатено адв. възнаграждение и е представила надлежни доказателства за заплатено адв. възнаграждение в размер на по 1400 лв. за исковото производство, съответно – по 800 лв. за заповедното производство.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение са уважени частично установителните искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК, а предявените осъдителни искове са отхвърлени изцяло, като с оглед изхода на спора е осъдил ищеца да заплати на всяка от ответниците сумата от по 920.32 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно с отхвърлената част от исковете

С молба по чл. 248 ГПК ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като се намалят разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение на ответниците, до размера съгласно чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която молба е оставена без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно. Съображенията за това са следните:

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че адв. възнаграждение за процесуаното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Съгласно чл. 7, ал.7 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Напротив граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на процесната разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а цялото заповедно производство – за защита и съдействие чрез процесуален представител в 2

"производствата по издаване на заповед за изпълнение". Следователно според този текст така определеният начин за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се отнася и до двете страни в заповедното производство – и за заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя-кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от длъжника.

При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., регламентиращ начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, позоваването от страна на дружеството частен жалбоподател на хипотезата на чл. 6, т. 3 и 5 от същата Наредба е неоснователно, тъй като касае извършването на съвсем други действия и то не по съдебни производства, каквото е и заповедното производство. Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 от наредбата, който е приложим в случая. Издаването на заповед срещу определено лице е ангажиране на страна в съдебното производство, макар все още да не се касае за исково такова. Не може да се направи аналогия между действията, извършени от адвоката в качеството му на процесуален представител на длъжник в заповедното производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. или за проучване на дело с даване на мнение по него - чл. 6, т. 3 от Наредбата, както и за писмена консултация - чл. 6, т. 2 от Наредбата, които са извън съдебните, спорни производства. Издаването на заповед срещу определено лице само по себе си е ангажиране на страна в съдебно производство (макар и все още не исково), и само по себе си поражда нужда от специализирана юридическа помощ, ако адресата на заповедта се нуждае от нея. Ето защо съдът приема, че ако длъжникът е потърсил и съответно получил такава адвокатска услуга, то разходите по нея подлежат на възмездяване. В разглеждания случай, при оказана на длъжниците адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и защита в заповедното производство е приложим чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г., а не разпоредбата на чл. 6, т. 2, т. 3 или т.

5 от същата наредба. При материален интерес по заповедното производство общо в размер от 6777.99 лева лв., минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.7, вр. чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредбата е в размер на по 639 лв. като платеното от всяка от длъжниците адв. възнаграждение от по 800 лв. не надхвърля драстично минималния размер. И доколкото Наредба № 1/09.07.2004 г. определя минималните размера на адв. възнаграждения за съответния вид услуга, като максималният размер е въпрос на конкретно договаряне между страните, а в случая адв. възнаграждение не надхвърля драстично минималния размер, поради което не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следователно искането на жалбоподателя за намаляването му е неоснователно. Още повече, както правилно е изтъкнал РС, възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е релевирано досежно направените от ответниците разноски в исковото производство, но не е изрично конкретизирано и за направените от тях разноски в заповедното производство, поради което съдът няма задължение да изследва и да се произнася служебно относно приложението на тази норма без искане на страната и в срока на подаването му.

По идентични на горните съображения въззивният съд приема, че е неоснователен доводът на жалбоподателя за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното и заплатеното от всяка от ответниците адв. възнаграждение от по 1400 лв. за исковото производство. С исковата молба срещу солидарните ответници С. Р. Х. и Р. Р. И. са били предявени два обективно и субективно кумулативно съединени искове - установителен по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК с сцена на иска от 6777.99 лева, и осъдителен такъв - с цена на иска от 3313.13 лева, поради което и за всеки от тях следва да се присъди отделно адв. възнаграждение на ответниците. В този смисъл е и въведената разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, която ясно и недвусмислено предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно 3 независимо от формата на съединяване на исковете. В този смисъл е и преобладаващата и по-нова практика на ВКС, която се споделя напълно от настоящия въззивен състав (определение № 1087 от 20.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1202/2023 г., I т. о., ТК, определение № 696 от 26.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1169/2023 г., II т. о., ТК, определение № 50033 от 07.02.2023 г. по т. д. № 2426/2021 г., I т. о. на ВКС; определение № 50107 от 10.05.2023 г. по т. д. № 965/2022 г., I т. о. на ВКС; определение № 50228 от 31.03.2023 г. по т. д. № 975/2022 г., I т. о на ВКС и др.), в която е прието, при тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес и се определя за всеки от съединените искове минималното възнаграждение, след което се формира общия му размер при разпределяне на отговорността за разноски.

По аргумент на възпроизведените разрешения в цитираната практика на ВКС и обстоятелството, че заявената от ищеца срещу ответниците цена на всеки от исковете попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение по установителния иск с сцена от 6777.99 лева е по 977,80 лв. за всяка ответница, съответно - по осъдителния иск с сцена от 3313.13 лева е по 631,31 лв. или минималното адв. възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ общо за защита по двата предявени иска на всяка от ответниците е по 1608.91 лева. Следователно предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение в конкретния случай надвишава уговореното и заплатеното от всяка от ответниците адв. възнаграждение от по 1400 лв. Поради което въобще не стои и не може да се обсъжда въпросът за прекомерност на адв. възнаграждение по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК и съответно неотносими в процесния случай са доводите и съображенията относно действителна правна и фактическа сложност на делото. Още по-малко съдът може да преценява дали присъждането на претендираните и заплатени от ответниците на адвоката размери на възнагражденията би било в разрез с добрите нрави и морал.