Акт от 21.11.2019, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Сливен, 21.11.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател : Мария Каранашева при секретаря Добринка Недкова като разгледа докладваното от съдия Каранашева гр. дело № 3326 по описа за

2019год. на Сливенски районен съд , за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., на стойност 269.28 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., на стойност 269.28 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г. за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап...., и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл.

124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл.

124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, , е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорват вземанията.Направено е възражение, че по делото не са представени доказателства дали ответника е собственик на имота или ползвател на имота.Алтернативно акто бъде доказано, че ответника е собственик или ползвател на имота е направено възражение за погасяването по давност на част от вземанията за периода от 1.11.2015г. до м.02.2016 г. за главница в размер на 81.60лв и мораторна лихва в размер на 26.15лв.

Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски..

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен преддставител, адв.Д.И., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, поради направените възражения в отговора.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 15 броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г.количества за консумирана и доставена вода на стойност 269.28 лева и мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г.

От справка от служба Вписвания при СлРС се установява, че Т.Й.К. е закупил на 21.03.1997г. находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.....

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 1.11.2015г. до 31.01.2017 г.се установява, че като име на клиент е посочено Т.Й.К.,адрес ***.В карнета са посочени отчетените количества вода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., като съответно е поставен и подпис срещу отчитанията за месец април 2015 и месец декември 2015г.

На 9.04.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу

Т.Й.К. за главница в размер на 269.28 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.... и мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1180 от 9.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1781/2019г. на РС Сливен по силата, на която Т.Й.К. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен 269.28 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.... и мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски в размер на 26.00 лв.

Препис от заповедта и възражението са връчени на К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2010г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за смесено доставяне вода на потребителите на 1.35лв./куб.м.;цена на услугата гравитично доставяне на вода на потребителите 0.62лв./куб.м.;цена на услугата отвеждане на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.07 лв./куб.м.; цена на услугата пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях обществени, търговски и други стопански потребители 0.28 лв./куб.м.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 227/2018г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл.

422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 269.28 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.11.2015г. до 31.01.2017 г., за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап...., съдът приема претенцията за частично основателна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Безспорно се установи в производството, че ответника е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.....В чл.2,ал.1, т.1 от от ОУ на В и К Сливен изрично е посочено, че потребители на ВиК услуги са физически лица –собственици на имоти в етажна собственост, за които се предоставят ВиК услуги.В производството се доказа, че водомера на ответника е отчитан своевременно от представители на ищцовото дружество.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.По направените възражения в отговора, че не е ясно как се формират цените на сумите за доставена вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадни води, съдът приема възраженията за неоснователни.Цените за доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадни води и пречистване на отпадни води се определят с решение на ДКЕВР.В конкретния случай и за процесния период цените са определени с решение №Ц-51 от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране.

Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от главницата, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на периодично доставяне на стоки и услуги - ВиК и съответно абоната – потребител дължи ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество.Вземанията за периода от 1.11.2015г. до 29.02.2016г. в размер на 81.60лв са погасени по давност.

С оглед иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 187.68 лв., представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.... за периода от 1.03.2016г. до 31.01.2017 г., а за разликата до пълния предявен размер от

269.28 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.11.2015г. до 29.02.2016 г., за имот находящ се в гр.С, ул.Д.Д. №.., ап.... ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен поради погасяването му по давност.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 71.30лева, начислена към 13.03.2019 г., съдът приема предявеният иск за частично основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.