Решение № 1268 от 04.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./04.11.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕЙКО Д. при секретар Галина С.ова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 470 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от Д.Т.Д. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумите: 90 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди: стрес и уронване на честта вследствие привличането му в качеството на обвиняем и поддържане обвинението по НОХД № 1022/2014 г. по описа на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015 г. на АС Варна, по което е бил оправдан, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.02.2017 г. до окончателното изплащане; 401.10 лева, претендирана като дължима законна лихва върху сумата от 2000 лева, внесена като гаранция, за периода от 28.02.2012 г. до 27.01.2014 г.;

1668.00 лева, претендирана като обезщетение за нанесени имуществени вреди, от които 1500.00 лева платено адвокатско възнаграждение и 168 лева платени транспортни разходи, ведно със законната лихва от 11.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, с присъждане на разноски.

Ищецът сочи, че обвинението се е отразило върху професионалната му реализация като полицай, младши автоконтрольор и върху здравословното му състояние и е довело до разстройство на брака му. Сочи, че обвинението е широко оповестено.

Ответникът оспорва исковете и причинната връзка. Сочи, че бракът е разстроен по лични причини, а ответникът не е изнесъл такава информация.

Допуснато е увеличение на иска за транспортни разходи до 198 лв.

По същество страните поддържат становищата.

Представят подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По допустимостта:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Ищецът е привлечен като обвиняем на 17.02.2012 г.

В показанията си свидетелят С. Г. излага, че ищецът бил известен сред колегите си като безкомпромисен човек, който има бъдеще в службата (л. 230, гръб).

В показанията си свидетелката А. И. (л. 231) сочи, че отдавна познава ищеца, но за пръв път го видяла да плаче след повдигането на обвинението, като повтарял, че нищо не е направил.

Сочи, че някои от общите им познати в гр. Провадия приели, че ищецът е извършил престъплението и считали, че е вече осъден.

Показанията в тези части могат да бъдат проверени и са убедителни.

В заключението си (л. 224) вещото лице А. сочи, че в резултат от повдигнатото обвинение ищецът е развил симптомите на остра стресова реакция, преминала в разстройство на адаптацията с протрахирана тревожно-депресивна реакция. Ищецът е чувствал невъзможност за справяне със ситуацията и нежелание за контакти със соматични симптоми: безсъние, липса на апетит и повишаване на кръвното налягане. Към момента на прегледа ищецът е възстановен с остатъчна чувствителност.

От удостоверението, издадено от ОД МВР (л. 215) се установява, че ищецът е отстранен от длъжност на 15.03.2012 г. и възстановен на 14.06.2012 г. и няма дисциплинарни наказания.

От представената в заверен препис (л. 109) служебна бележка е видно, че ищецът е получил брутно трудово възнаграждение за 2012 г. в общ размер 9675.20 лв. От историята на сметката на ищеца за същата 2012 г. (л. 110) е видно, че заплатата му е преведена на 22.02.2012 г. (л. 111), но не и от 23 март (л. 112) до 22.06.2012 г., когато е получил заплатите за целия период (л. 113). В показанията си свидетелите сочат, че това, че ищецът останал без доходи го подтиснало.

От представения заверен препис (л. 119) се установява, че е издадено медицинско направление за преглед на ищеца от психиатър.

В амбулаторния лист №297 от 31.03.2012 г. (л. 120) е поставена диагноза други смесени тревожни разстройства.

След 2014 г. е постановено обвинението да се поддържа по друг текст.

В практиката, макар и покрай въпроса, поставен от касатора, се приема, че началният момент на наказателното производство е първото повдигане на обвинение, независимо че производството е прекратено и върнато за ново обвинение (мотиви определение № 269 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 629/2015 г., IV г. о., ГК).

Съдът приема, че началният момент е първото повдигане на обвинение, тъй като чрез него вече се упражнява принуда спрямо обвинения.

От представения заверен препис (л. 96) е видно, че с присъда № 86 от 02.10.2015 г. по НОХД № 1022/2014 г. по описа на ВОС НО ищецът е признат за невиновен в това, че в качеството на полицай по време на пътна проверка е приел дар, който не му се следва: 20 лв., за да не извърши действие по служба – съставяне на акт за административно нарушение. Присъдата е потвърдена с решение № 2 от 09.01.2017 г. по ВНОХД № 437/2015 г. по описа на ВАпС (л. 97) и влязла в сила на 11.02.2017 г. (л. 102).

По обстоятелствата от значение за размера на обезщетението:

Практиката, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация лист втори от решение от 04.11.2019 год. по гр. д. №

470/2019 г. ВОС, ХII-ти с-в на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).

- продължителността на незаконното наказателно преследване:

В практиката се приема, че и след създаването на чл. 2б (нов) ЗОДОВ е правилно да се отчита продължителността на наказателното производство при определяне размера на обезщетението (решение № 16 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2016 г., III г. о., ГК).

Съдът също приема, че това е така, защото новата разпоредба има за предмет и производства, които продължават в неразумно дълъг срок и още не са приключили.

- брой и продължителност на процесуални действия с участие на ищеца:

Ищецът е участвал лично: в три процесуални действия по досъдебното производство на 17.02.2012 г., 12.03.2013 г. и 30.04.2013 г.; в петте открити съдебни заседания по първоинстанционното дело, последното от които е продължило от 9 ч. до 17.35 ч. и в петте открити съдебни заседания по въззивното дело.

- отражение на обвинението върху професионалната реализация:

Ищецът е споделил пред свидетелката А. И. (л. 231, гръб), че вече не изпитва удовлетворение от работата си.

- отражение на обвинението върху семейния живот на ищеца:

В показанията си свидетелят С. Г. сочи, че ищецът и съпругата му са се разделили 6-8 месеца след повдигане на обвинението в края на 2012 г. или началото на 2013 г., а преди това никой от тях не е имал извънбрачна връзка и не са се разделяли (л. 230, гръб).

Свидетелката А. И. (л. 231) излага, че след повдигането на обвинението съпругата на ищеца започнала да го обвинява, че е злепоставил семейството, да не допуска да вижда децата и поискала да напусне семейното жилище.

Показанията на А. И. могат да бъдат проверени, тъй като е посочила други лица, на които са известни същите обстоятелства (л. 232).

Според отводите ищецът е започнал да съжителства с друга жена едва през 2014 г. (л. 175).

От представения заверен препис (л. 107) се установява, че с решение № 78, постановено на 03.04.2015 г. по гр. д. № 111/2015 г. по описа на ПРС, III-ти състав бракът между ищеца и М. Д.е прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката.

Съдът приема, че обвинението е допринесло за разстройството на брака на ищеца.

- отражението на обвинението върху здравето на ищеца:

В амбулаторния лист № 1638 от 06.04.2012 г (л. 121) е вписано, че въз основа на общ медицински преглед е поставена диагноза есенциална (първична) хипертония.

В заключението си по допуснатата медицинска експертиза (л. 249) вещото лице д-р Д. сочи, че до м. март 2012 г. не е имало данни ищецът да страда от хипертонична болест, както и че през следващите години, въпреки предписаното лечение е имал спорадични хипертонични кризи.

В обясненията си в съдебното заседание на 04.10.2012 г.

(л. 261) д-р Д. сочи, че за да се постави диагнозата есенциална (първична) хипертония не е достатъчно само измерване на кръвното налягане, а е необходимо да се направят редица изследвания, докато общият преглед е като профилактичен.

Въпреки това следващите хипертонични кризи потвърждават диагнозата.

- по огласяването на обвинението:

Ответникът твърди, че не е давал гласност на обвинението (л. 166).

Ищецът е уточнил (л.

227), че не твърди, че разгласяването може да се свърже с него, тъй като името му не е посочено.

В съдебната практика се е приемало, че когато публикациите в пресата са за извършено престъпление, има значение дали ответникът е изнесъл такава информация (решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК).

В друго решение се приема, че е без значение дали материалите в пресата имат за свой официален източник органи на прокуратурата, тъй като по ЗОДВПГ незаконосъобразността се разглежда като крайния резултат от определено действие или акт (решение № 389 от 4.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о., ГК).