Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.01.2010, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
993/2009
Подписан
22.01.2010

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

83

Година

02.10.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.11

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Веселина Кашикова

Йорданка Янкова

Прокурор:

Иван Бояджиев като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20085100600162 по описа за

2008 година и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 38/22.05.2008 г., постановена по НОХД №391/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия А. О. С. за виновен в това, че на 23.03.2006г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 10 бр. калодки Р10-320 на обща стойност 175.25лв., собственост на Вагоно-ревизорски участък гр.Кърджали при Поделение за товарни превози гр.Пловдив, от владението на материално отговорното лице Аркади Иванов Иванов, без негово съгласието и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 95 лева. Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства - 10бр. калодки да се върнат на собственика им.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. О. С., в която се твърди, че така постановената присъда е неправилна. Сочи се, че той не бил извършил процесната кражба, а бил помолен от св.Мюмюн да пренесат с каруцата на брат му железа, които да предадат във вторични суровини, като първоначално той не предполагал, че тези железа били крадени. Сочи нови гласни доказателства.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.С. поддържа жалбата си и счита, че от събраните гласни доказателства се установявало, че той не е автор на деянието, за което е обвинен, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна, поради което и моли същата да се остави без уважение. Присъдата на районният съд счита за правилна, законосъобразна и обоснована, произнесена в съответствие със събраните доказателства. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, констатира:

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, включително и събраните такива на въззивното съдебно следствие се установява следната фактическа обстановка:

През нощта на 24 срещу 25 март 2006г. подсъдимият С. бил в района на жп-гара Кърджали и видял, че в метален контейнер, който не се заключва, се съхраняват чугунени калодки, които се използват за спирачки на вагони. Подс.С. извадил 10 броя калодки, начупил ги и ги поставил в чували, след което ги скрил в близките храсти.

На сутринта служители от жп-гара Кърджали забелязали липсата на калодките от местото, където се съхранявали и съобщили за това в РПУ-Кърджали. Полицейските служители предупредили в пунктовете за изкупуване на метали да сигнализират, ако някой им занесе чугунени спирачки /калодки/ за вагони.

На 25.03.2006 г. около обяд подс.С. отишъл с кон с каруца до мястото, където вечерта бил скрил калодките, натоварил един чувал на каруцата и тръгнал в посока пункта за изкупуване на вторични суровини срещу военна рампа до жп-гарата. По време на пренасяне на чувала от храстите до каруцата, подсъдимият бил забелязан от св.Мехмедали Мюмюн, негов съсед, който по това време работел като чистач на жп-гарата.

Подс.С. отишъл в пункта за изкупуване на метали на „К и А” ЕООД гр.Хасково, находящ се срещу военна рампа на жп-гара Кърджали, свалил от каруцата чувала с калодките и го поставил за теглене. Металите излезли около 100 кг. Изкупчикът – св.Вълчев поискал личната карта на подсъдимия и записал данните му в съответния журнал, като С. му заявил, че ще донесе още един чувал с метали, поради което оставил личната си карта при св.Вълчев. След като подс.С. се отдалечил св.Вълчев се обадил в полицията, тъй като забелязал, че предадените калодки, които се използват в спирачната система на вагоните, макар и счупени са нови и неизползвани. При пристигането на полицейските служители св.Вълчев им предал оставените от подсъдимия калодки ведно с личната му карта.

От заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза от вещото лице Ценов, прието като доказателство по делото, се установява, че към датата на престъплението, отнетите вещи – 10 бр. калодки възлизат на обща стойност 175.25лв.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е извършил кражбата, за която е предаден на съд. Изложената от подс.С. версия, че той не е автор на деянието, а само е извършвал услуга на св.Мюмюнали Мюмюн, пренасяйки с каруцата на брат си чувал с чугунени калодки от жп-гарата до пункта за изкупуване на вторични суровини, за което бил помолен именно от св.Мюмюн, се опровергава от другите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Мюмюн, Вълчев, Иванов, Господинов, Димитров и Чолаков, които са напълно еднопосочни, последователни, логични, кореспондиращи по между си и взаимно допълващи се. Извършеният от районния съд анализ на събраните на първоинстанционното съдебно следствие доказателства е правилен и обоснован, поради което се споделя от настоящия съдебен състав. Направените в тази връзка изводи относно авторството на деянието не се променят и след преценка на новосъбраните на въззивното следствие доказателства – показанията на свидетелите Б. А., О. С. и Т. С. Така от показанията на св.Б. А. се установява, че имало един случай през миналата година, може би зимата, когато вечерта у тях дошъл св.Мюмюнали Мюмюн /Димитър/ и им поискал техния кон, за да си свърши някаква работа, като за услугата обещал да им заплати 10 лева. Свидетелката заявява, че не е видяла и не знае дали тогава и подс.А. С. е отишъл със св.Мюмюн. Или показанията на св.А. се явяват ирелевантни за процесния случай и в никакъв случай не са в подкрепа на изложената от подсъдимия версия относно неучастието му в разглежданата кражба. Не може да бъде направен противен извод и от показанията на свидетелите Т. С. и О. С. – братя на подсъдимия, нито показанията им разколебават направения извод относно авторството на деянието. Те преразказват в по-голямата й част версията на подсъдимия без да могат да уточнят кога е бил случая, но в същото време обясняват, че подсъдимият бил разбрал, че желязото на св.Мюмюн, което превозвал с каруцата било крадено, но въпреки това той лично го предал в пункта представяйки личната си карта. Макар в показанията им да липсва каквато и да било конкретизация на времето и датата за случая, който разказват, но въпреки това се приеме, че разказаното от тях касае именно процесния случай, то напълно нелогично в техния разказ се явява поведението на подс.А. С., който въпреки, че бил разбрал, че пренасяното желязо е крадено, то именно той го предал и дал личната си карта на изкупчика, за да бъде отразен в съответния журнал във фирмата за изкупуване на вторични суровини, че железата са негови и той лично ги предава. Освен, че са нелогични показанията на двамата свидетели са и в противоречие с показанията на свидетелите Мюмюн и Вълчев, които взаимно си кореспондират. Така първият категорично отрича да е предавал заедно с подсъдимия желязо за вторични суровини, което да са взели от района на жп-гарата, а вторият свидетел – изкупчик в пункта разказва, че именно подсъдимият е човека, който е предал въпросните калодки поставени в чувал и го е попитал дали ще изкупи още един чувал с калодки, ако му занесе, но поради междувременното пристигане на полицаи в пункта подсъдимия избягал и не само, че не е предал още един чувал, но въпросния ден не се е върнал дори да си вземе оставената у св.Вълчев лична карта. Предвид изложеното, а и с оглед обстоятелството, че свидетелите Т. С. и О. С. са братя на подсъдимия и като такива се явяват пристрастни и заинтересовани от изхода на делото, съдът не дава вяра на техните показания.

От обективна страна е безспорно, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява признаците на престъплението кражба, като същата правилно е квалифицирана като съставомерна по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Квалификацията по чл.196, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК – кражба представляваща опасен рецидив се обуславя от обстоятелството, че към датата на извършване на деянието подс.С. е бил осъждан повече от два пъти на наказание „лишаване от свобода”, включително и за срок не по-малък от една година за тежки умишлени престъпления от общ характер, наказанията по които не са били отложени на основание чл.66 от НК. Видно от приложеното свидетелство за съдимост, ведно с бюлетините за съдимост, подс.С. е осъждан многократно, като от значение за квалификацията „опасен рецидив” са следните осъждания: присъда в сила от 29.07.2003 г. по НОХД № 489/2003 г. на РС – Кърджали, с която е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 23 дни за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК; присъда в сила от 28.10.2003 г . по НОХД №84/2003 г. на РС-Кърджали и присъда в сила от 24.02.2004 г. по НОХД №710/2003 г. на РС – Кърджали, и двете за извършени кражби при условията на опасен рецидив, по които с определение №44/10.05.04 г. по НОХД № 710/03 г. на РС – Кърджали е определено едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години. Квалификацията по чл.195, ал.1, т.2 от НК се обуславя от обстоятелството, че отнетите вещи са били оставени без постоянен надзор, а именно в незаключен контейнер в близост до сградата на жп-гара – Кърджали.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. И. С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. Съобразени и преценени са също така отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, след което първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че с оглед на много ниския престъпен резултат, в случая наказанието следва да бъде определено към минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно “лишаване от свобода” за срок от три години, което следва да бъде изтърпяно ефективно, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане - предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, а и преди всичко за поправянето на подсъдимия. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде “строг” на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН, така както е постановил и решаващия съд. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия С. деяние и би оказало възпитателно и възпиращо въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото, т.е. би изпълнило целите на личната и генералната превенция на закона.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.