Решение № 1278 от 29.05.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1278

Добрич, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НЕЛИ КАМЕНСКА

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20267100700204 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на С. Н. А. с [ЕГН] с адрес гр.Добрич, [улица], подадена чрез адв.Н. В. – АК Добрич срещу Заповед № GPAM - 1749306 от 26.03.2026 г., издадена от Д. И. – младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР-Добрич, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“, б“гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменена и да му се присъдят направените разноски за държавна такса и за адвокатски хонорар.

Ответникът, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Добрич, Д. И., не изразява становище. Представено е становище за законосъобразност на заповедта на началника на Сектор „Пътна полиция“, който не е страна по делото.

Добричкият административен съд, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните. От фактическа и правна страна приема за установено следното:

Оспорената Заповед № GPAM-1749306 от 26.03.2026 г. е издадена затова, че на непосочена в заповедта дата, в гр. Добрич, по [улица]в посока гр.Балчик, срещу сградата на СПП-Добрич, управлява лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег. № В2411ВС, който е с прекратена регистрация от 10.02.2026 г. За прекратената регистрация в мотивите на заповедта е отбелязано, че е във вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Цитираната в заповедта разпоредба определя, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Според нормата, служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Издателят на оспорената заповед е съставил и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу В., а именно АУАН серия „GA“ с № 3892464/26.03.2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП, вписан в мотивите на оспорената заповед като основание за нейното издаване. В АУАН е посочено, че деянието е извършено на 26.03.2026 г. от 15,45 часа.

АУАН и Заповедта за прилагане на ПАМ са връчени на А. на 26.03.2026 г.

Жалбата срещу ЗППАМ е постъпила в съда на 01.04.2026 г.

По делото е представена застрахователна полица № BG/23/126001077174, издадена на 26.03.2026 г. в 16,13 часа от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която е направена застраховка на управлявания от жалбоподателя автомобил.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗДвП обжалването заповедите, издадени на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт.

При извършване на задължителната проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Служебно известна е издадената Заповед № 357з-2522/02.09.2025 г., с която директорът на ОД на МВР-Добрич в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил длъжностни лица от районните управления да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за територията на съответното РУ.

Правното основание, посочено в заповедта е нормата на чл. 171, т. 1, б.“з“, б.“гг“ от ЗДвП, който определя, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извън случаите по букви "а" - "ж", при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;

В заповедта единствено се сочи нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като не е визирана конкретната хипотеза на 171, т. 1, б.“з“, б.“гг“ от закона, която има множество различни хипотези.

Предвид фактическото описание на извършеното нарушение в АУАН и в процесната заповед следва да се приеме, че става въпрос за наличието на хипотезата на че се касае за нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. С оглед на това пропускът на административният орган да конкретизира и посочи коя точно хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП е правното основание за налагане на мярката не може да се определи като съществено нарушение.

Не е съществено нарушение и липсата на посочена дата на извършване на деянието в ЗППАМ. Моментът на проверката е вписан в съставения и връчен на жалбоподателя АУАН, а именно 26.03.2026 г. около 15,45 часа. Затова липсата на дата на извършване на проверката от контролните органи в ЗППАМ, не може в случая да се определи като съществен порок на ИАА, тъй като е явно, че той не е довел до ограничаване правото на защита на адресата на заповедта.

Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целите за налагане на принудителните административни мерки.

Видно от представената по делото застрахователна полица № BG/23/126001077174, издадена на 26.03.2026 г. в 16,13 часа от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в същия ден е била направена застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, определя, че служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Въз основа на цитираната разпоредба при сключване на застраховката е възстановена регистрацията на автомобила и към 26.03.2026 г. и в самия ден на проверката автомобилът вече е бил надлежно застрахован и регистриран, като това обстоятелство не е спорно между страните.

Целта на прилагането на принудителната мярка е установена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според цитираната разпоредба принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При наличието на вече сключена застраховка и възстановена регистрация на автомобила, налагането на ПАМ за 6 месеца е явно несъразмерно с преследваните от закона цели. Принудителните административни мерки не следва да се превръщат в още един вид, непредвидено по установения законов ред, административно наказание. Принудителните административни мерки нямат за цел да накажат нарушителя за извършеното от него деяние, а единствено да предотвратят или да преустановят административните нарушения, както и да предотвратят и отстранят на вредните последици от тях. За самото нарушение, изразяващо се в управление на автомобил, който е с прекратена регистрация, в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е предвидено отделно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което е различно от ПАМ по чл. 171, т. 1, б.“б“, б.“гг“ от с.з. След като мярката е изпълнила целите си веднага в деня на съставяне на заповедта, същото нарушение е било отстранено - процесният лек автомобил, управляван от адресата, е служебно регистриран поради заплатена от собственика веднага задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Това означава, че още към 26.03.2026 г. отпада необходимостта на прилагане на ПАМ.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая тя не постига реалният ефект, установен в чл. 22 от ЗАНН.

По горните съображения съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при неправилно прилагане на материалния закон, чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б.“з“, б.“гг“ от Закона за движение по пътищата и неговата цел - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноските по делото – платена държавна такса в размер на 10 лева (5,11 евро) и договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро с вкл. ДДС, заплатено в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 08.05.2026 г.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № GPAM - 1749306 от 26.03.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР-Добрич, с която спрямо С. Н. А. с [ЕГН] е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“, б“гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на С. Н. А. с [ЕГН] от гр. Добрич сумата от 255,11 евро ( двеста петдесет и пет евро и единадесет цента), представляваща разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�