Решение № 3774 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3774 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110208599 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „***, с ЕИК:***, представлявано от управителя М.Г.Й., чрез адв. Я. М.-САК срещу наказателно постановление /НП/ №824130-F815309/22.04.2025 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС , за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е необосновано и недоказано, издадено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се, че „*** не е извършило посоченото нарушение и че такова не се установява от доказателствата по административнонаказателната преписка. На последно място се счита, че процесният случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, доколкото се касае за първо нарушение. С тези съображения се моли за отмЯ. на обжалваното НП, като 1 незаконосъобразно и неправилно.

В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят се представлява от адв. Я. М., която поддържа жалбата и моли за отмЯ. на обжалваното НП, като незаконосъобразно, необосновано и недоказано, въз основа на съображенията изложени в жалбата.

Въззиваемата страна - началник на отдел "Оперативни дейности" София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП се представлява от юрк. С.Й., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки, че не са налице сочените нарушения на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства намира, че безспорно се установява, че задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н18 се явява именно жалбоподателят, който е собственик на фискалното устройство, през което се отчитат обороти от продажби в търговския обект, именно от негово име и за негова сметка. С оглед на това счита, че се явява неотносимо обстоятелството, че лицето на което са дадени правомощия да борави с фискалното устройство и на което е предоставен достъп до касата на обекта, не е служител на жалбоподателя. Поддържа, че това кои лица и по какъв начин осъществяват дейност от негово име и за негова сметка, са частно-правни отношения, уредени в договора за сътрудничество. Счита, че не са налице основания и за третиране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което моли за потвърждаване на обжалваното НП, вкл. по отношение на размера на наложената санкция, като посочва, че същата е над законоустановения минимум макар и нарушението да е първо по ред поради факта, че по време на проверката е било констатирано и нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18. С оглед изхода на делото моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на жалбоподателя от своя страна репликира, че издаденото НП за нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 също се обжалва, с мотива, че претендираното нарушение не е извършено, поради което поддържа, че това обстоятелство не може да послужи като основание за налагане на санкция над законоустановения минимум, при положение, че се касае за първо по ред нарушение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от 2 фактическа страна следното:

На 05.03.2025 г., в 16:31 часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.

41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) - "Онда" кафе, находящ се на посочения адрес.

При проверката е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. ***", 1 бр. ***" и 1 бр. *** лева в 16:21 часа, заплатена в брой и лева от Л.

Б. - старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП София, плащането е прието от Е.Г.С. /обслужващ бюфет/ за сметка на „*** с ЕИК ***, за което не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „Datecs FP-2000" с ИН на ФУ: DT933442, ИН на ФП 02933442, peг.№ на ФУ в НАП 4745886 /регистрирано на „*** с ЕИК ***/, дата на peг. в НАП 02.09.2024 г. или друг платежен документ. Плащането е осъществено преди легитимирането на органите на НАП. След легитимацията от органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за дата 05.03.2025 г.; от който е видно, че гореспоменатата продажба и сума не е отразена, като регистрирана чрез издаване на фискален бон.

От представената справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 05.03.2025 г., сключени с „*** с ЕИК *** е видно, че дружеството няма сключен трудов договор с Е.Г.С..

Установените факти при проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА №0204523/05.03.2025 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В хода на проверката от страна на „*** е представено приложение №1 към договор за търговско сътрудничество от дата 17.06.2019г., сключен между „*** и „***“ ЕООД, с ЕИК ***, по силата на който последното има качеството на комисионер на обекта, в който е извършена проверката.

Въз основа на така установеното е прието, че „*** с ЕИК *** не е изпълнило задължението си за направеното плащане да издаде фискален бон, с което е нарушило разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което срещу дружеството е съставен АУАН cep. AN № F815309 / 25.03.2025 г., който е редовно предявен и връчен на И.С.Н. с ЕГН **********, в качеството и на пълномощник на нарушителя на 25.03.2025г.

Срещу така съставения АУАН е подадено писмено възражение, което е оценено от наказващия орган като неоснователно, с оглед на което и въз основа на съставения АУАН и събраните доказателства в хода на производството е издадено обжалваното НП.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите Л. Б. и М. Н., както и въз основа на писмените 3 доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, cep. AN №F815309/25.03.2025 г., ПИП cep. АА №0204523/05.03.2025 г., КЛЕН от ФУ за дата 05.03.2025 г., дневен финансов „X" отчет (ДФО) №0057727/05.03.2025 г., договор за търговско сътрудничество от 17.06.20219 г.; справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 05.03.2025 г., сключени с „*** с ЕИК ***.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания и писмените доказателства са последователни и логични, като единно и непротиворечиво очертават фактите, касаещи извършената проверка и направените констатации. Както от показанията на свидетелите Б. и Н., така и от писмените доказателства съставения протокол за извършената проверка и разпечатките от фискалното устройство, намиращо се в обекта, е видно, че във връзка с извършената в търговския обект контролна покупка не е била издадена фискална касова бележка, нито ръчна косова бележка от кочан. Този факт се потвърждава по еднозначен и несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели – инспектори при НАП, в чиито показания съдът няма основание да се съмнява, доколкото същите са констатирали, изложените от тях факти при и по повод изпълнение на служебните си задължения, като са ги удостоверили и в съставеното от тях писмено доказателство – протокол за извършена проверка.

Тъй като гласните и писмените доказателства подкрепят въведеното в АУАН, същият може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне, респективно отразеното в него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи предвид заповедта, приложена по делото и приета като писмено доказателство.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като 4 не са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове и в установената писмена форма.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени всички съставомерни признаци на нарушението, като са очертани ясно фактическите рамки на административнонаказателното обвинение, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и нарушените материалноправни разпоредби, които напълно кореспондират със словесното описание на нарушението.

Събраните по делото доказателства обаче обосновават извода, че административно-наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, при определяне на задълженото лице по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18).

Съгласно чл. 3, ал.1 от посочената Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.

Според чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 29, ал.1 - 2 от Наредба № Н-18, когато лицето по чл. 3 извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, 5 продажбите се регистрират, както следва: 1. чрез ФУ на доверителя, или 2. чрез ФУ на лицето по чл. 3. В случаите по ал. 1, т. 1 продажбите се регистрират по общия ред.

В конкретния случай, от показанията на разпитания актосъставител Л. Б.

(лист 49 от делото) се установява, че за извършената продажба плащането е прието от лицето Е.Г.С. /посочена в ПИП/, „на длъжност обслужващ бюфет“, която е „служител на дружеството, с което жалбоподателят има договор за сътрудничество, който беше представен при съставянето на АУАН.“ Следователно плащането е прието от лице, което не е служител на дружеството-жалбоподател и на това лице не са дадени правомощия от страна на това дружество да борави с фискалното устройство в обекта, както поддържа процесуалният представител на АНО, доколкото „*** няма нито трудово-правна, нито каквато и да е гражданско-правна връзка с това лице.