Решение № 7296 от 29.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7296 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110144223 по описа за 2021 година при секретаря Христина Коемджиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 44223 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцовото дружество твърди, че сключил с ответника на договори за далекосъобщителни услуги , прекратен поради неплащане на месечни такси и вноски.

Предявява установителни искове против ., ЕИК ., представляван от ., с адрес ., за признаване на вземане на ., представляван от ., за : сумата от 547,61 лв., представляваща месечни такси за използване на услуги по договор за периода от 14.4.2018 г. до 13.10.2018 г., ведно със законна лихва от 4.3.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 2354,5 лв., представляваща неустойка, начислена от заявителя , на основание т.54,12 от ОУ, поради прекратяване на договора едностранно, от заявителя, поради забава в плащанията, продължила повече от 124 дни,която е начислена по сметки от 23.4.2018г. и 28.10.2018г., ведно със законна лихва от 4.3.2021 г. до изплащане на вземането, по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която ответното дружество е подало възражение.

Ответникът , получил препис от исковата молба, не е подал писмен отговор. Във възражението по заповедното производство, не са посочени изрични довори по дължимостта на вземането, освен, че същото не съществува. Преди първото по делото открито съдебно заседание е подадена молба – становище, в която се оспорват исковете с доводи, че не са налице валидни договорни отношения на ищеца с ответното дружество, което не е клиент на ищеца, че начислените услуги не са ползвани, ответникът не се е съгласявал с ОУ на ищеца. навежда се довод за нищожност на претендираната неустойка, тъй като същата води до неоснователно обогатяване на ищеца и поради противоречие с добрите нрави. Клаузата се счита и за неравноправна, като при условията на евентуалност се оспорва размерът й. Ответникът счита, че не са налице доказателства, че са предоставяни услуги, фактурите не са подписани от ответника. Прави се възражение за погасителна давност. Относно твърдението за предсрочно прекратяване на договора, се навежда довод, че ищецът е следвало да уведоми ответника затова, като упражни правото си да прекрати договора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията 1 на ответника, намира за установено следното:

За да е основателен така предявеният иск, ищецът следва да докаже съществуването на валиден договор , сключен при общи условия, твърдението си, че преди изтичане срока на договора, ищецът едностранно е прекратил договора, поради неплащане на вземанията, посочени в исковата молба, както и съгласно ОУ, както и размерът на вземанията за главници, както и твърдението си, че в негова полза е възникнало правото да начисли неустойка по чл.54,12 ОУ.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото в о.с.з. на 17.2.2022г., СРС е вписал в доклада следните непреклудирани в срока за отговор възражения на ответника: твърдението за неравноправност на клаузата за неустойка и нищожност, поради противоречие с добрите нрави, както и че няма доказателства ищецът чрез покана или по друг начин да е упражнил правото си на предсрочно прекратяване на договора. Съдът е съобщил на страните, че, в останалата част, оспорванията, направени в становището от ответника, включително възражението за давност са преклудирани.

По делото са представени анекси, приложения към договор от 5.9.2017г., подписани за ищеца и ответното дружество, за които ищецът е създал счетоводен номер ., партида ********** и номер на договор ., като с приложение 1 страните са постигнали съгласие за активиране на услуги по тарифен план М клас XXS при месечна такса 3 лева без ДДС за мобилни номера, които са посочени в анекс от 5.9.2017г.- . ., **********, ., **********, ., като с анекс от 5.9.2017г. е удължен за нови 24 месеца срокът за ползване на услуги за номера ., **********, . С приложение № 1/5.9.2017 г. е активирана услуга мобилен интернет при план М за номер *** при месечна такса 5 лева без ДДС, за срок 2 години. С приложение № 1/5.9.2017г., за срок от две години е прибавен към услугите фиксиран интернет за номер . телевизия, фиксирана домашна услуга за номер . и мобилни услуги за номера ., при месечна такса 30 лева без ДДС.

С приемо – предавателен протокол от 5.9.2017г., на ответното дружество, чрез ., е предадено мобилно устройство /таблет/ при номер на услугата ..

На 14.9.2017г. е подадено заявление за промяна на абонат, относно номер . като ответното дружество е станало титуляр на този номер.

На 5.2.2018г. е сключен анекс към договор ., относно номер **********, като срокът на услугата е продължен за още 2 години.

По делото е представено заявление – декларация от . за получаване на фактури по електронен път.

Видно от публичната страница на Агенция по вписванията, за управител на ответното дружество, считано от 2009г., е вписана ..

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – компютърна експертиза се установява, че в компютърно – информационната система на ищеца съществува договор с номер . при титуляр – ответникът, свързан с партиден номер **********. Вещото лице е изготвило таблица на издадените от ищеца фактури , като за период 17.5.2018г.17.10.2018г., са налице издадени фактури за ползвани услуги, както и за неустойки.

2

Според компютърната система, партидата обхваща 25 мобилни телефонни услуги, като вещото лице е изготвил таблица на мобилните услуги, както и месечната такса по тях, като са вписани и датите на прекратяване на услугата, като ищецът е изпращал СМС до съответния номер при неплатени суми, първо с предупреждение за спиране на изходящи обаждания, след което, след около 1 месец, изходящите обаждания са били спирани, начислявана е такса за просрочено задължение, като е изпратено и съобщение с предупреждение, че всички услуги ще бъдат спрени, след което същите са били спирани и договорът е вписан като прекратен. До 25.6.2018г, всички услуги са били активни.

Относно отчитането на месечно потребление, вещото лице е посочил, че ищецът използва специализиран софтуер за запис на трафични данни, на база на които се остойностява повикване, пренос на данни, като процесът на издаване на фактура включва дейност по остойностяване на отделни разговори въз основа тарифен план и предоставени отстъпки, отразяването им във фактурата, като се използва софтуер на трета, независима страна – Amdocs, като в частта по начисляване се извършват редица проверки на данните, което гарантира коректността на информацията. Отчитането на разговорите се извършва автоматично от мрежата, като след проведен разговор се генерира CDR, а на всеки 20 минути – файл, който съдържа тези CDR за разговори, проведени през тези 20 минути, като този файл се изпраща на Amdocs, за остойностяване на отделните разговори по посочения по – горе начин. Същият принцип се прилага при остойностяване на използвани мегабайти и СМС, като вместо секунди, се отчитат МВ-и и СМС – и.

Деактивирането на услугите е автоматичен процес, който се извършва на 124 ден от забавата. Договорът е бил ппрекратен на 28.10.2018г. Сметките за неустойки се генерират автоматично, като същите са обобщени от вещото лице в таблица, и са в размер, всички такси до край на срока на договора, относно мобилните услуги, както и неустойка за невръщане на устройства – 100 лева за STB и 140 лева за Databox device.

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че фактурите са осчетоводени текущо при ищеца по сметка клиенти 4111, фактурите са включени в дневника продажби по ЗДДС за месеците, в които са издадени, като вещото лице е извършил проверка в НАП и е установил, че фактурите на стойност 547,61 лева / за ползвани услуги, издадени за период 17.5.2018г.- 17.10.2018г-/ са включени в дневниците за покупки в месеците на издаването им, ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на начислен ДДС за всяка фактура – общо 101,22 лева. Кредитно известие, с което задължението е намалено, не е декларирано от ответника. За период 15.9.2017г. до 21.5.2018г., ищецът е получил плащане но договора в размер 1693,50 лева.

Вещото лице е изготвил справка за неплатени фактури в системата на ищеца, както и неустойките. За неустойките са издадени сметки, за тях не се начислява ДДС, и ищецът не е начислявал ДДС.

Вещото лице дава заключение, че счетоводството е водено редовно по отношение счетоводното отразяване на фактурите и кредитното известие, тъй като начисляването на суми оп фактури е в хронологичен ред, спазен е принципът на текущо начисляване на стопанските операции, а плащанията, които са получавани, са отчитани на същия ден.

От правна страна. Договорите за предоставяне на мобилни услуги са консенсуални – сключват се с постигане на съгласие на страните. Представените от ищеца договори съдържат необходимото съдържание за договора – посочен е вид на услугата, която мобилният оператор предоставя, размер на месечната такса и срок на договора. От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – компютърна експертиза се установява, че по посочения от ищеца номер на договор, са начислявани услуги, чрез използване на независим софтуер, а от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че фактурите за услуги са осчетоводени текущо и от двете страни по договора. С оглед изложеното, се налага изводът, че страните са обвързани от правоотношение по предоставяне на мобилни услуги, а ответникът е ползвал услугите на сочената стойност.

3

С оглед изложеното, искът за главница, за сумата 547,61 лева / за ползвани услуги, издадени за период 17.5.2018г.- 17.10.2018г-/ е основателен и следва да се уважи, съобразно диспозитивното начало, в размера, за който е предявен – сумата от 546,61 лева по фактури за ползвани услуги от 14.4.2018г. до 13.10.2018г.

По претенцията за неустойки. Ищецът е начислил следните неустойки: неустойка в размер месечните такси за всяка ползвана услуга, до края на срока на договора за нея, и неустойка, съставляваща такса за невърнати устройства.

Първият вид неустойка е предвиден в приложенията и анексите – чл.5,3,1 - право на мобилния оператор да начисли неустойка в размер на всички стандартни месечни такси без отстъпка до края на срока на договора, както и да начисли и стойността на отстъпките.

Вторият вид на неустойката е предвидена в чл.5,3,4, както следва: в случай на прекратяване на договора или в останалите случаи , определени в ОУ, което и да е оборудване, предоставено от оператора на абоната следва да бъде върнато от абоната в изправно състояние, а ако бъде върнато, или състоянието му не е изправно, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер цената на оборудването, съгласно действащият ценоразпис на оператора.

Ответното дружество възразява, че неустойката е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на ищеца. Преценката дали клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, се прави и служебно от съда, тъй като при предявен иск за реално изпълнение на задължение за неустойка, съдът служебно следи за спазването на добрите нрави. Разпоредбата на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД е императивна и намира приложение, съгласно разпоредбите на чл.288 ТЗ, и при търговски сделки, тъй като единствената разпоредба на ТЗ относно сделките между търговци, е разпоредбата на чл.309 ТЗ - при уговорена неустойка между търговци, дължима по търговска сделка, същата подлежи на намаляване поради прекомерност. С ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3, ОСТК, се прие, че неустойката следва да се приеме за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойката има санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер надхвърля вредите от неизпълнението. В тълкувателното решение е посочено, че преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други, различни от неустойката, правни способи; съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението, за което е предвидена. В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват функциите на неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението или ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора. Следователно, договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.