Определение № 787 от 14.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 787 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100110084 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние, изразяващо се в отказ на ВКС, ответникът да изпълни задълженията си да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд, във връзка с подадена от ищеца жалба.

В исковата молба се посочва, че ответникът, въпреки че разполага с необходимата информация и правомощия, отказва да го освободи, въпреки доказана незаконност на присъдата. Ищецът поддържа, че това представлява самостоятелно и продължаващо нарушение на Член 5, § 1 от КЗПЧОС и Член 6 от ХОПЕС, извършено от ВКС, който /чрез своето бездействие/, пряко допринася за поддържането на произволно лишаване от свобода, което се намира извън всякаква законова рамка, и нарушава както националното право, така и международните стандарти за правосъдие и свобода. Иска обезщетение в посочения по-горе размер /200 000 лева/ при период на увреждане 08.01.2025г. до 09.09.2025г.

Исковата молба е редовна – правопоражащите спорното материално право са ясно заявени и не се нуждаят от допълнителна конкретизация - не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал.

1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

1

Независимо от това обаче, предявените искове са недопустими.

Съображенията за това са следните:

В случая се претендират вреди от непозволено увреждане, което се твърди да е настъпило от отказ на ВКС да бъде освободен незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело /КНОХД/ № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело /ВНОХД/ № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд.

След извършена справка в ЕИСС е установено, че в периода от 31.05.2021г. до 09.07.2025г. ищецът е подавал жалби/искания до различни органи – СГП, ВКП, Главния прокурор, в т.ч. и ВКС с искане незабавно да бъде освободен като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд, по които са постановявани откази. След произнасянето/непроизнасянето по тях, ищецът е предявявал иск пред СРС/СГС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на ВКС. По този начин са образувани напр. гр.д.№ 60892 от 2022г. на СРС, 1264 от 2023г. на СРС, и други.

Първото известно на настоящия състав дело, образувано по искова молба на ищеца за това, че ВКС отказва да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд по подадена жалба до ВКС, е гр.д.№ 60892 от 2022г. на СРС, което към датата на подаване на настоящата искова молба все още е висящо, а предходни, известни на настоящия докладчик дела, образувани по идентични искови молби в СРС са 793 от 2025г., 794 от 2025г., 1375 от 2025г., които също не са приключили.

Идентичността на предмета на тези дела с предмета на настоящото се извежда от обстоятелствената част на исковите молби по цитираните на дела – в образуваните производства ищецът желае да получи обезщетение предвид отказа на ВКС да бъде незабавно освободен като произволно лишен от свобода по едни и същи наказателни дела. Тъй като исканията до ВКС са очертани с една и съща правна рамка в подадените от ищеца жалби, отказът на бъдат предприети действия по всяка от тези жалби на практика накърнява един и същ правен интерес. Единствената разлика между всички производства, е формална – номерът на документа /жалбата/, подаден от ищеца, като с всички тях се прави едно и също искане – да бъде незабавно освободен като противозаконно лишен от свобода по 2 едни и същи наказателни дела. Въпросът с коя жалба, респективно колко пъти ВКС е бил сезирана с това искане, е относим към размера на дължимото обезщетение, не и към правопораждащите го факти /така и определение № 2128 от 13.07.2023 г. постановено по гр. д. 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО/.

Отделно от това, по абсолютно идентични искови молби, подадени преди настоящата молба, са образувани гр.д.№ 793 от 2025г., 794 от 2025г., 1375 от 2025г., всички по описа на СРС, които все още не са приключили. Единствената разлика с настоящата искова молба е периодът на увреда и размерът на претендираното обезщетение. Обстоятелството,че ищецът сочи различни периоди, следва да се цени при съобразяване, че доколкото защитимият правен интерес на ищеца е един и същ, той има право на едно, глобално определено, обезщетение за неимуществени вреди.

Поради това и доколкото е налице обективен и субективен идентитет между сочените дела и настоящото, съдът приема, че е налице абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за започване и за провеждане на настоящото производство, което налага неговото прекратяване като по-късно образувано.

Предвид извода за недопустимост на исковата претенция на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не следва да се предоставя.

Молбата за освобождаване от ДТ и разноски следва да бъде уважена липсват средства за заплащането им, съгласно представената декларация по чл.83 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М. от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ в настоящото производство

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 10084 от 2025г. на СГС, І-26 състав.

Определението в частите, с които е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

3

В останалата част определението не подлежи на обжалване Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4