Решение № 39 от 30.10.2021, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 131/2021
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 30.10.2021
- В сила
- 27.11.2021
- Състав
- Елена Симеонова Геренска
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 45, ал. 3 · Закон за закрила на детето
- чл.8, ал.3 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Велики Преслав, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20213610200131 по описа за 2021 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от С. Д. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, общ.***, ул.“***“46, срещу Наказателно постановление №-03230001/13.05.2021 г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен с което за нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето на осн.чл. 45, ал.3 от ЗЗкД му е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и н е д о к а з а н о с т на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи касателно фактическите констатации, отразени в същото, отговорността на жалбоподателя спрямо малолетния му племенник, мястото на извършване на нарушението описано в НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в същата основания, доводи за които доразвива в хода и по реда на съдебните прения . Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РПШумен, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание, 1 като от страна на въззиваемата страна, е депозирано становище за законосъобразност на НП, като с е моли същиото да бъде потвърдено.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Н а 27.04.2021 г. , след 22.00 часа, при проведена специализирана полицейска операция по Закона за закрила на детето на територията на гр.Смядово, полецейските служители - св.Х. и св.Д. установили на площад „Княз Борис“ в центъра на града група деца, без придружител, а едно от тях било малолетният Б. Н. Н.. Същият живеел в близост до мястото, заедно с майка си – св.Ш.а, която по това време била на работа – в магазин КООП в гр.Смядово и която упражнявала родителските права над него, предвид постановеното в тази връзка с Решение на РС-Велики Преслав от 27.01.2012 г., както и заедно със своята баба и вуйчо – жалбоподателя Ш.. Детето било отведено в ПУ в гр.Смядово, откъдето дошъл да го вземе, извиканият по телефона от самото дете негов вуйчо. На същият племенникът му бил предаден с Разписка, съставен Протокол за предупреждение във връзка със ЗЗкД и връчен АУАН за нарушени на чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Възоснова акта било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка и правна квалификация, като на жалбоподателя, на осн. чл.45, ал.3, вр.чл.8, ал.3 от ЗЗкД, за това, че като лице което отговаря и полага грижи за малолетния си племенник – Б. Н., не го е придружил на обществено място след 20,00 часа и му била наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно мястото, времето, лицата, причината и стореното от жалбоподателя и неговия племенник, както и полицейските служители, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните 2 правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Актът и наказателното постановление съдържат от формална страна необходимите за тяхната редовност реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност, противно на изтъкнатите възражения е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Действително в ЗЗкД няма легална дефиниция на понятието "Обществено място", но това понятие има достатъчно ясен и разбираем житейски и логически смисъл и в това отношение съдебната практика е константа в разбирането, че на всяко публично място, което е достъпно за неограничен кръг от граждани и до което те имат свободен достъп, се явява отворено за обществено ползване. Отделно от това, в редица нормативни актове е дадена дефиниция за обществени места, като най-близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с настоящото производство по ЗЗкД е Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, приета с ПМС № 165/25.07.2003 г. Въпреки, че дефиницията е дадена само за целите на наредбата, тя може да се ползва и за целите на настоящото производство, доколкото е свързана с гарантиране закрила и грижа за непълнолетните. Според легалното определение в § 1. от 3 допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че: "По смисъла на наредбата: "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В конкретния случай, посоченото място на ул. "Княз Борис I", безспорно представлява такова обществено място по посочената легална дефиниция.
Съдът намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи съобразно нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗ кД.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗ кД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22, 00 часа, ако детето е навършило 14 г., но не е навършило 18-годишна възраст. По смисъла на чл. 2 от ЗЗ кД дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3 от ЗЗкД се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лева, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗЗкД.
На следващо място, субект на нарушението по чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е родителят, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете. "Други лица, които полагат грижи за детето" според §1 т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗЗкД с а „семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл.
26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес“.
В този смисъл и адресат на задължението по чл. 8, ал. 3 ЗЗкД могат да са и различни от родителите лица, като попечители и лица, които полагат грижи за децата. Тези обстоятелства обаче следва да са включени в съдържанието на АУАН и наказателното постановление, доколкото качеството на лицето нарушител е елемент от състава на нарушението и следва като такъв задължително да е посочен в него. В противен случай са засегнати правата на нарушителя да разбере естеството на вмененото му нарушение и причината да бъде наказан, което е относимо според настоящия състав по конкретното дело.
Отговорността на въззивника в случая е била ангажирана с АУАН и съотв. и с НП за това, че като лице, което отговаря за малолетния си племенник Б. Н. не го е придружил на обществено място в часовете след 2 0, 00 часа. Същият е посочен като субект на нарушението по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД, като "лице, полагащо грижи", без да е използвана легалната дефиниция "други лица" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗД и без да са ангажирани доказателства в тази връзка, доколкото и по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е родител, настойник или попечител на Б. Н., както и че пребивават на един адрес с него, но на същия детето живее заедно със своята 4 майка.
Следва да се посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и е абсолютно недопустимо в хода на производството и поконкретно във въззивната му фаза да бъдат установявани факти, различни от установените, още повече, че същите касаят особено качество на субекта на нарушението, като в този смисъл и така издаденото НП се явява порочно такова и на това основание следва да бъде отменено.
И най-накрая дори и да се приеме, че въззивникът е извършил нарушение на ЗЗкД то това нарушение изцяло би попаднало в обхвата на чл.
28 от ЗАНН (племенникът на жалбоподателя е бил близо до дома си, съдържанието на обема на полаганите грижи не се доказа да е от естество по смисъла на закона обосноваващо санкция на конкретното лице, за въззивника няма каквито и да било данни за други нарушения на обществения ред) Горното обстоятелство наред с липсата на данни за други противообществени прояви безспорно води на извод, че случаят не е обичаен, а такъв със значително по-малка степен на обществена опасност. Следва да се посочи, че цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди съотв.нарушител и то правилно индивидуализираният такъв чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски и от двете страни, при определянето на които следва на основание чл. 143, ал.1 от АПК, с оглед изхода на делото , да се уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя з а сторено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 26.08.2021 г. в размер на 300,00 лева, явяващ се минималния определен такъв в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №-0323-0001/13.05.2021 г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен с 5 което на С. Д. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, общ.***, ул.“***“46, за нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето на осн.чл. 45, ал.3 от ЗЗкД му е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 лв.