Решение № 7106 от 16.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7106

Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20267180700515 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба на В. Т. М., [ЕГН], чрез адв. Н.С.-пълномощник, срещу заповед № А - 2701/18.12.2025 г., издадена от кмета на община-[община], с която е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], бл.6/5, вх. Б, ап. 24, поради изтичане срока на настаняване по договор за наем на общински жилищен имот, считано от 14.10.2025 г.

Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и издадена в противоречие на процесуалните правила. В съдебно заседание се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваният акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Кметът на община-[община], представляван от процесуален представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- [област], като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жилище, находящо се на адрес: [населено място], [жк], бл.6/5, вх. Б, ап. 24, с площ 61,40 кв.м., е общинска собственост от фонд „Под наем“.

Със заповед № А - 1828/13.10.2020 г. на кмета на община-[община], издадена на основание чл. 17, ал. 1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба на общински жилищни имоти (НУРУЖНГНПНПОЖИ) В. Т. М. и синът ѝ Г. А. Ц., са били настанени в общинското жилище. Въз основа на цитираната заповед, между страните е сключен договор за наем на общински жилищен имот от 14.10.2020 г. за срок от две години. С Допълнително споразумение от 10.10.2022 г. срокът на договора е бил продължен с три години, считано от 14.10.2022 г.

На 20.10.2025 г. с вх. № 94-В-553 жалбоподателката е подала молба до кмета на община-Асеновград за подновяване на договора за наем, като посочва, че от 5 г. ползва общинското жилище съвместно с малолетния си син Г. Ц..

На 22.10.2025 г. е изготвен Протокол № 24 от комисията по чл. 3 от НУРУЖНГНПНПОЖИ, с който е разгледана молбата на М. и по този повод е извършена проверка на документите по наемното правоотношение и е установено, че договорът за наем е със срок до 13.10.2025 г., а молбата е подадена след това на 20.10.2025 г. Същата комисия приела, че наемателката е разполагала с екземпляр от договора за наем и е знаела за неговата срочност и е следвало да подаде молба за удължаване преди изтичане на срока му. Това било прието за несъответствие с условията на чл. 20, ал. 1, т. 6 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба на общински жилищни имоти на ОбС-[община]- наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане срока на договора със заповед на кмета на общината и предложили да бъде издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение.

Въз основа на горния протокол е издадена процесната заповед № А - 2701/18.12.2025 г., на кмета на община-[община], с която е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], бл.6/5, вх. Б, ап. 24, поради изтичане срока на настаняване по договор за наем на общински жилищен имот, считано от 14.10.2025 г. В мотивите на заповедта е посочен текстът на чл. 20, ал.1, т. 6 от НУРУЖНГНПНПОЖИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна.

В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, респ. чл. 20, ал. 1, т. 6 от НУРУЖНГНПНПОЖИ – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на тридесет дни.

Настоящият състав на съда счита, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

По делото не се спори, че семейството на жалбоподателката се състои от нея и малолетното ѝ дете. Не е спорно и обстоятелството, че наемното правоотношение с петгодишен срок за настаняване е изтекъл, поради което жалбоподателката подала последното заявление за продължаване на наемното отношение на 20.10.2025 г.

В оспорената заповед като прекратително основание е посочен чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 20, ал. 1, т. 6 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване под наем и продажба на общински жилищни имоти, приета от Общински съвет - [община].

За издаване на заповедите по чл. 46 ЗОбС се прилага общият ред по глава пета, раздел I от АПК. Той съдържа административнопроизводствени правила, спазването на които административният орган следва да обезпечи при издаването на спорната заповед.

В хода на административното производство органът не е извършил служебно проверка дали М. отговаря все още на условията за настаняване в общинско жилище. В тази насока, след депозираната молба на 20.10.2025 г. от страна на жалбоподателката, в която тя е изложила желанието да бъде продължен срокът на договора за наем на общинското жилище, не е последвало служебно събиране на доказателства във връзка с наведените от нея твърдения, по аргумент от чл. 35 и чл. 36, ал. 6 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и 3 АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява.

Нормата на чл. 35 АПК предвижда, че административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Тези правила в настоящия случай не са спазени – не са събрани допълнителни доказателства относно изложените в становището на оспорващата възражения и обяснения, не са били обсъдени наведените от нея факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Така органът не е изяснил относимите факти и обстоятелства, за да може да вземе мотивирано решение. Посоченото по-горе нарушение на административно-производствените правила, допуснато от кмета на О. А. при издаването на оспорената заповед е съществено и представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Установените по делото факти относно семейното, социално, имотно и финансово състояние на жалбоподателката и нейното домакинство, водят до извод, че това съществено нарушение се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед. При съобразяване и обсъждане от органа на обясненията и възраженията на оспорващата, е било вероятно обосноваване на правен резултат, противоположен на възприетото административно решение за прекратяване на наемното правоотношение. Ако тя отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, което не е изследвано практически от органа, наемното ѝ правоотношение, на основание разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ЗОбС е било възможно да бъде продължено.

Действително разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, идентична с 20, ал. 1, т. 6 от НУРУЖНГНПНПОЖИ, предвижда, че наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Съгласно трайната съдебна практика обаче, изтичането на срока за настаняване не може да се разглежда самостоятелно, а е свързано с преценката за наличие на възможност за лицето да задоволи или не жилищната си нужда, която следва да се извърши от органа. В хипотезата на чл. 46, ал. 4 ЗОбС, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.

На следващо място не е извършена преценка на най-добрия интерес на малолетното дете, с оглед промяната в обстоятелствата, която ще настъпи при прекратяване на наемното правоотношение на семейството /§ 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето/ и няма изложени мотиви в тази връзка. Следвало е да бъдат обезпечени интересите на малолетното дете.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ приема, че гаранциите по Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателката да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства по делото. За да бъде в съгласие с чл. 8 от ЕКПЧ, която Конвенция, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на [държава], е част от вътрешното право и има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат, е необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито легитимни интереси трябва да бъдат защитени.

В случая административният орган не е отчел интереса на живеещото в общинското жилище малолетно дете, въпреки че обстоятелството, че то е част от семейството на В.М., му е било известно към датата на издаване на оспорената заповед, тъй като то е включено в настанителната заповед.

При извършване на преценка за баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и останалите членове от нейното домакинство, от една страна, и тези, които се защитават чрез оспорения административен акт, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрият интерес на живеещото в имота малолетно дете.

Следователно, предвид безспорната жилищна нужда на жалбоподателката и живеещото с нея малолетно дете, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК и несъответен на целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС - по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

По изложените съображения актът се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

При очерталия се изход на делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява основателна. Доказаните разноски за водене на съдебното производство се установиха в размер на 5, 11 евро - заплатена държавна такса.

От пълномощника на жалбоподателката адв. Н. С. с жалбата и с молба вх. № 7915/15.04.2026 г. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Така претендираното възнаграждение не следва да се присъжда в полза на адвоката като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. В конкретния случай обаче, по делото е представено единствено пълномощно от 01.12.2025 г., като липсват представени доказателства, че жалбоподателката е уговорила да бъде представлявана безплатно от страна на адв. С. чрез прилагане на договор за правна защита и съдействие, в който да е установено, че представителството се поема при една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.