Решение № 194 от 19.05.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 101/2023
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 19.05.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.102з,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.108,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114,т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114,т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429,ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 194 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000101 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №88 от 24.11.2022 г.,постановено по т.д.№15/2022 г. по описа на Окръжен съд-Х.,е осъден ответникът ЗАД “Б.В.И.Г.”АД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление гр.С.,район “Т.”,пл.”П.№*,на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр. Чл.45 и чл.86 от ЗЗД,да заплати на Т. В. Т. с ЕГН **********,сума в размер на 15 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,причинени от настъпило на 07.06.2021 г. ПТП в гр.Х. на ул.”С.п.” срещу входа на парк “К.” по вина на М.Г.А. при движение на л.а. “Пежо”,модел 206,рег.№********,ведно със законната лихва,считано от 13.12.2021 г.-деня следващ датата,на която е изтекъл 3-месечния срок за произнасяне от страна на застрахователното дружество,като иска в останалата част за разликата от 15 000 лв. до пълнопредявения размер от 30 000 лв. Е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение е осъден ответникът ЗАД “Б.В.И.Г.”АД с ЕИК ********** да заплати на Т. В. Т. и сума в размер на 257,40 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени му от настъпилото на 07.06.2021 г. ПТП,ведно със законната лихва считано от 13.12.2021 г.,както е осъден и да заплати на същия сумата от 1650 лв. деловодни разноски по делото.
Освен това,с горното решение ответното дружество е осъдено да заплати на Адвокатско дружество “Г. и М.”,регистрирано по ДДС,адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв. с ДДС.
Срещу горното решение на ОС-Х. е подадена въззавна жалба от ищеца в 1 първоинстанционното производство-Т. В. Т.,като с тази жалба,подадена чрез пълномощника на жалбоподателя-адв. А. М.,първоинстанционното решение се обжалва в частта,с която съдът е отхвърлил иска на ищеца-жалбоподател за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432,ал.1 от КЗ за разликата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.,а също и в частта,с която е отхвърлена претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за периода от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,като е присъдена законна лихва за периода от 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.Във въззивната жалба са развити съображения,че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост,както и е приел изключително висок размер на съпричинителната квота,в резултат на което е определено обезщетение,което не съответства на степента на търпените от ищеца-жалбоподател неимуществени вреди и пожизнените болки,страдания и битов дискомфорт,които същият е обречен да търпи цял живот.Жалбоподателят заявява,че окръжният съд е определил и присъдил занижен размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди,като подробните си доводи в тази насока развива в пункт първи от въззивната жалба.А в пункт втори са развити аргументи за това,че съдът неправилно е приел,че в настоящия случай ищецът Т. Т. е допринесъл за уврежданията си,като съдът е определил,че с действията си/бездействията си пострадалият е съпричинил настъпването на вредоносния резултат с 50 %.В трети пункт на жалбата са изложени и доводи,че първоинстанционният съд,при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,не се е съобразил с обстоятелствата,изложени в същия пукт,а в пункт четвърти се поддържа аргумента,че съдът неправилно не е уважил претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за периода от 13.09.2021 г.,като е присъдил такава от по-късен момент.
На база всички поддържани в жалбата доводи е поискано да бъде отменено първоинстанционното решение №88 от 24.11.2022 г.,постановено по т.д.№15/2022 г. по описа на ОС-Х.,в обжалваните му части като неправилно и необосновано,както и поради допуснати материално правни и процесуално правни нарушения и да се постанови друго решение,с което да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца Т. Т. още 15 000 лв.,представляваща разликата между присъдената с решението сума от 15 000 лв. и действителния размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,както и да бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва за периода от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.Поискано е ответникът-застраховател да заплати на ищеца и всички сторени от последния разноски пред двете съдебни инстанции,както и да заплати на Адвокатско дружество “Г. и М.” адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие на жалбоподателя пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ЗЕАД “Б.В.И.Г.”АД-гр.С. с ЕИК **********,чрез упълномощения юрисконсулт Н. З.,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразил становище,че жалбата е неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно и обосновано в обжалваната му част.Заявил е още,че оспорва твърденията,съдържащи се във въззивната жалба,относно определения размер на претърпените неимуществени вреди,като счита,че същият е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.Наред с това счита,че по безспорен начин е доказано наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на жалбоподателя и че първоинстанционният съд правилно е определен процента на съпричиняването.Намира за правилно първоинстанционното решение и в частта му досежно началната дата на изчисляване на законната лихва.В обобщение моли са бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част и да се присъди в полза на дружеството юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата съдебна инстанция в размер от 300 лв.
От страните не са ангажирани писмени доказателства пред настоящата инстанция и 2 не са заявени доказателствени искания.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение /в обжалваните му части/ и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№15/2022 г. по описа на ОС-Х. са предявени от Т. В. Т. против ЗЕАД 4Б.В.И.Г.”АД-гр.С.,с ЕИК ********** осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на следните суми:сумата от 30 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,в резултат на ПТП,настъпило на 07.06.2021 г. в гр.Х. и сумата от 257,40 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,в резултат на същото ПТП,настъпило на 07.06.2021 г.Заедно с това ищецът е заявил е несамостоятелна акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху всяко от претендираните обезщетения,считано от датата,на която е уведомил ответника за настъпилото ПТП-13.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
По повод на предявените искове,ищецът е изложил твърдения,че на 07.06.2021 г.,около 06:30 ч.,в гр.Х. на ул. “С.п.” срещу входа на парк “К.” е станало ПТП,описано като механизъм в исковата молба и причинено виновно от М.Г.А.,в качеството й на водач на лек автомобил марка “Пежо”,модел “206”,с рег. №********,вследствие на което ПТП били причинени на ищеца описаните в исковата молба телесни увреждания.Изложени са и твърдения за проведеното лечение на травмите и претърпените от ищеца неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания вследствие на причинените му увреждания.Съдържат се и твърдения за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на процесното ПТП,представляващи разходи за лечението на травмите по посочените в исковата молба две фактури,издадени съответно на 09.06. И 10.06.2021 г.Ищецът е изложил и твърдения,че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата,чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите,сключена с ответното застрахователно дружество съгласно застрахователна полица № *******************,валидна от 13.11.2020 г. До 12.11.2021 г.,както и че самият ищец в изпълнение на разпоредбата на чл.380,ал.1 от КЗ е подал на 10.09.2021 г. застрахователна претенция пред ответника за уреждане на отношенията с него по доброволен ред относно изплащането на застрахователно обезщетение,но във визирания в чл.496,ал.1 от КЗ срок ответникът не се свързал с ищеца и не му предложил изплащането на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП.
Ответникът ЗЕАД “Б.В.И.Г.”АД с ЕИК ********** е оспорил предявените искове с подадения от него отговор на исковата молба.В тази връзка е заявил редица 3 възражения,оспорвайки настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие,механизма на описаното в исковата молба ПТП,наличието на противоправно и виновно поведение на сочения от ищеца водач-М.Г.А..Оспорил е и вида и характера на твърдяните от ищеца увреждания във връзка с процесното ПТП,както и причинноследствената връзка между деликта и претърпените от ищеца неимуществени вреди.Заявил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,излагайки в тази насока твърденията,че ищецът не е предприел пресичане на пътното платно на указано за целта място,поради което с поведението си е допринесъл за вредоносния резултат,а и освен това е навлязъл внезапно на пътното платно,като не се е съобразил с обстоятелството,че автомобила,който го е ударил,е предприел маневра за паркиране.Ответникът е заявил още,че при процесното ПТП ищецът не е съобразил задълженията си по чл.5,ал.1, чл.108,ал.1,чл.113,ал.1,т.1,чл.114,т.1 и т.2 от ЗДвП-внезапно е пресякъл пътното платно за движение,не е ползвал тротоара,не е съобразил движението и сигналите на приближаващото моторно превозно средство и ограничената видимост.
В подадания отговор на ИМ ответникът е направил и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и в тази връзка-за несъобразяването му с критерия “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД.Оспорил е и претенцията за заплащане на претърпени имуществени вреди,както и претенцията за присъждане на законна лихва от посочената в исковата молба дата.
В подадената допълнителна искова молба ищецът Т. е оспорил всяко едно от заявените от ответника възражения срещу предявените искове,излагайки и конкретни доводи за това,но не е заявил нови фактически твърдения по повод същите искове.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът е направил искане за привличане на трето лице-помагач,а именно-на водача М.Г.А.,сочена от ищеца като виновна за процесното ПТП.С протоколно определение от 10.10.2022 г. Първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане на ответника.
Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ed0633c-14a0-46ce-8d7a-9768a7f57945