Определение № 5392 от 28.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5392 гр. Варна, 28.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100502343 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по частна жалба от И. Х. Х., чрез адв. А. против Определение № 711 от 21.08.2026 година, постановено по гр.дело № 51/2026 година по описа на Районен съд - Провадия, с което е било прекратено производството по делото, в частта за разликата над 1/5 ид.част от ПИ 501.260 по Плана на село Медовец, , с площ от 823 кв.м. , при граници: улица, улица, имот № 258, имот № 259 и имот № 261, ведно с построената в него Жилищна сграда, с площ от 120 кв.м. и Навес, с оградни стени с площ от 60 кв.м.

От изложеното в жалбата става ясно, че определението се явява неправилно и не отчита заявените от ищеца фактически основания. Сочи се отново, че правния му интерес произтича от факта, че след смъртта на техния общ наследодател, ищеца е ползвал целия имот. Сочи се още, че като сънаследник, живял в едно жилище с наследодателя има по различна процесуално роля в процеса от позицията на обикновен съсобственик. По същество настоява съдът да отмени атакуваното определение.

За да се произнесе по спора и с оглед застъпените от страните становища, ВОС съобрази следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба на ищцата от 27.01.2026 година, с която той е настоял да се приеме за установено, че 1 неговия брат Х. Х. Х. и съпругата му Кеяния Х. не са собственици на процесния недвижим имот по давност.

Със свое разпореждане ПРС е настоял да се отговори по какви съображения се отричат правата на върху целия имот.

Със своя уточнителна молба ищеца е заявил, че не претендира да е придобил имота по давност, и че неговия правен интерес произтича от факта, че от смъртта на техния общ наследодател е ползвал целия имот. Пояснил, че е полагал грижи за последния и че ще претендира имота да му бъде поставен в дял, още повече, че притежава съседен имот.

От отговора против ИМ (вж.л.51) станало ясно, че освен ищеца и ответника, общо наследниците на покойния наследодател са общо 5 – Х., И., А.Г.Ф.

Виждането настоящата инстанция е следното:

В своята задължителна и константна практика ВКС последователно се е придържал към становището, че определянето на правната квалификация, респективно на правния интерес на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

В исковия процес съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. Последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените в чл.214 ГПК, правила за изменение на иска, едно от които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба.

В конкретния случай ищцовата страна е заявила факти и е приложила доказателства, според които цели да отрече правата на ответника върху целия имот. Не се отчита обстоятелството обаче, че наред с ищеца и ответника наследници на покойния Х. Х. Хасан се явяват и техните сестри А.Г.Ф. Следователно за ищеца е налице правен интерес от търсената защита само до размера на неговата идеална част от имота, която правилно ПРС е определил на 1/ 5 ид.част.

Решаващия съд правилно е приел че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е 2 недопустим за разликата над 1/5 ид.част заради липса на правен интерес, изхождайки от фактическите твърдения в самата молба и уточнителната молба на л.25 и л.30 от делото - ищеца не твърди в исковата си молба, че е придобил самия той имота по давност; напротив той излага, че ползвал същия и че този имот би следвало да му бъде възложен в дял при наличието на едно делбено производство. При все това не мотивира интереса си от цялостното отричане правата на ответника и наличието на правен интерес за разликата над 1/5 ид.част, колкото самия той притежава.

На следващо място, ПРС е съобразил и отговора против ИМ, от които е станало ясно, че освен ищеца и ответника са налице и други наследници на покойния наследодател – те са общо 5. ПРС е съобразил обстоятелството, че ищеца не може да предявява чужди права пред съд и да иска установяване на правото на собственост на друго лице, защото процесуалната субституция е допустима само в предвидените от закона случаи съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК – един от основните принципи в правото.

С оглед на изложеното, ВОС намира, че атакуваното определение се явява правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 711 от 21.08.2026 година на ВРС, четвърти състав, постановено по гр.дело № 51/2026 година.

Определението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен Съд на Република България, в едноседмичен срок съобщаването, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3