Решение № 1550 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100508749 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6849/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 29302/21 г. по описа на СРС, 45 състав, ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на М. Ч. М. сумата в размер на 800,84 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“, с ДК № СВ **** НС, по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с ПТП, реализирано на 20.09.2020 г. по път „164“, с посока на движение от с. Бучин проход към гр. Своге. щета № 1000 – 1201 – 20 – 000250, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът за сумата от 541,16 лв., представляваща разликата над признатата сума от 800,84 лв. до пълния предявен размер от 1342,00 лв., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 354,28 лв., представляваща разноски в производството, съобразно уважената част от иска. С решението М. Ч. М. е осъден да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 100,81 лв., представляваща разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Подадена е въззивна жалба от М. Ч. М. срещу решение № 6849/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 29302/21 г. по описа на СРС, 45 състав, в частта, в която предявеният иск е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната му част е 1 неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че при твърдения за извършени разходи за ремонт на автомобил, принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на сторените разходи, а именно – стойността на ремонта на автомобила. Посочва, че по делото са представени доказателства за извършени разходи за отстраняване на щетите по автомобила, а именно – фактура за ремонт на стойност – 1797,06 лв., която не е оспорена от ответника. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи иска изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗК „Л.И.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че автомобилът не е в гаранционен срок, поради което не следва да се вземе предвид стойността на оригиналните части, както и че размерът на дължимото застрахователно обезщетение е определен правилно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Ищецът М. Ч. М. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – полица №

93002010048359/04.06.2020 г., сключен с ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, на 20.09.2020 г. по път „164“, с посока от с. Бучин проход към гр. Своге, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което били причинени щети на товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“, с ДК № СВ **** НС, собственост на ищеца, и управляван от Александър Попиванов. Посочва, че за установяване на щетите по товарния автомобил е била образувана ликвидационна преписка по щета № 1000 – 1201 – 20 – 000250. Твърди, че във връзка с щетите по автомобила е заплатил на 30.09.2020 г. за ремонта му сумата в размер на 1797,06 лв. Посочва, че е представил на ответното дружество фактура за извършения ремонт, но ответното дружество е изплатило само част от претендираната сума - в размер на 455,06 лв., а за останалата част е отказало да плати застрахователно обезщетение. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1342,00 лв. /след допуснато изменение в размера на 2 иска в о. с. з. на 24.03.2022 г./, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди по товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“, с ДК № СВ **** НС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – ЗК „Л.И.“ АД оспорва размера на дължимото застрхователно обезщетение по застраховка „Каско“, надхвърлящ платената сума. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се установи от ищеца по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: възникването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет – процесният автомобил; настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, и в причинна връзка, с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил, както и действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие.

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, сключена между ищеца и ответника, с предмет – процесният автомобил, по която е било уговорено покритие „Пълно каско“ съгласно ОУ на ответника; настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска; че в 3 причинна връзка със застрахователното събитие са причинени вреди на процесния товарен автомобил; че по уведомление от ищеца за настъпило застрахователно събитие е била образувана щета № 1000 – 1201 – 20 – 000250; че за отстраняване на щетите по процесния товарен автомобил е бил извършен ремонт в сервиз, за който ищецът е заплатил сумата в размер на 1797,06 лв.; че ответното дружество е изплатило на ищеца по процесната щета застрахователно обезщетение в размер на 455,06 лв.

Спорният въпрос във въззивното производство касае размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/ - чл. 386, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се счита стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т. ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

От неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието в първоинстанционното производство, се установява, че стойността на щетите по товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“, с ДК № СВ **** НС, по средни пазарни цени, към датата на настъпване на събитието, възлиза на 1255,90 лв. От разпита на вещото лице в открито съдебно заседание на 24.03.2022 г. се установява, че средната пазарна стойност е формирана като средна аритметична стойност от стойността на оригиналните и алтернативните части.

Неоснователен е доводът на въззивника, че застрахователят по застраховка „Каско“ дължи застрахователно обезщетение съгласно представената по делото фактура за извършен ремонт в сервиз. От заключението на САТЕ се установява, че към датата на събитието – 21.09.2020 г. автомобилът е бил в експлоатация от 16 години, т. е. същият не е бил в гаранционен срок. По арг. от чл. 400, ал. 2 КЗ на обезщетяване подлежи действителната стойност на вредите, а тя се съизмерва със средната пазарна стойност, която възлиза на 1255,90 лв.

Ето защо, след приспадане от действителната стойност на вредите в размер на 1255,90 лв. на платената сума по процесната щета в размер на 455,06 лв., се получава остатък в размер на 800,84 лв., който се дължи от ответното дружество.

4

Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над присъдената сума от 800,84 лв. до пълния предявен размер от 1342,00 лв. В частта, в която е уважен искът до размера на сумата от 800,84 лв., решението е влязло в сила като необжалвано.

Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 6849/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 29302/21 г. по описа на СРС, 45 състав, следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му част.

По разноските по делото:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6849/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 29302/21 г. по описа на СРС, 45 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА М. Ч. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5