Определение № 1769 от 08.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1769 гр. Варна, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500748 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 418, ал. 4, от ГПК.

Образувано е по частна жалба № 22791/20.03.2024 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, с адрес на управление: гр. София, бул.

“Околовръстен път” № 260, чрез адв. Х. Х. И., против Разпореждане № 9353 от 05.03.2024 г. по ч.гр.д. 20243110102478/24 г. на Районен съд Варна, в частта с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. А. Й., за заплащане на такси в общ размер на 200.37 лв. за времето от 9.12.2022г. до 7.12.2023г. и обезщетение за уведомление за времето от 18.01.2024г. до 13.02.2024 г. в размер на 37.20 лв.

Посочва, че обжалваното разпореждане е неправилно, като немотивирано и несъобразено с материалния и процесуалния закон. Изтъква, че нарушенията на изискването за мотивираност, както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Твърди, че първата инстанция погрешно е приложила ЗПК, по отношение на процесния договор за кредитна карта. Изтъква, че договорът не е за предоставяне на потребителски кредит, а такъв за издаване на кредитна карта, поради което приложение следва да намери действащият към момента на сключването му Закон за платежните услуги и платежните инструменти (ЗПУПИ), като всички предвидени в него изисквания са спазени. В условията на евентуалност, ако не се възприемат горните съображения сочи, че съгласно чл. 10.1 от ОУ картодържателят заплаща възнаграждение, включително и такси посочени в Приложение № 1 към Общите условия. Счита претенцията за обезщетение за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост за основателна, доколкото това уведомяване е разход, който 1 кредиторът не би направил при добросъвестно поведение на длъжника и предвид наличните по делото доказателства за направените разходи в тази връзка. Позовава се на разрешението, дадено в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с това, че обявяването на предсрочната изискуемост и уведомяването на длъжника за това обстоятелство са задължителни условия за защитата на правата на кредитора в заповедното производство. Отправя искане за отмяна на обжалваното разпореждане в посочените части и присъждане на съдебноделоводни разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, депозирано от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД срещу длъжника М. А. Й. за парични вземания, основани на извлечение от счетоводните книги на банката, дължими по силата на договор за кредитна карта от 05.12.2016 г. под формата на предоставяне на кредитен лимит, както следва: 4 913.11лв. - главница, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-29.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; 1 087.93 лв., възнаградителна лихва за времето от 28.11.2022г. до 19.12.2023г.; 677.98 мораторна лихва за времето от 28.11.2022г. до 13.02.2024г.; 200.37лв. такси за времето от 9.12.2022г. до 7.12.2023г.; 37.20лв. обезщетение за уведомление за времето от 18.01.2024г. до 13.02.2024г. и 913.33 лв. разноски по делото.

Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката, заявление – договор за издаване на кредитна карта от 05.12.2016 г., искане за промяна вида на издадена кредитна карта от Mastercard Standard в Mastercard World с дата 07.03.2017 г., както и общите условия и приложенията към тях.

За да отхвърли заявлението в обжалваната част, заповедният съд е счел, че претендираните вземания за такси и разходи за уведомяване противоречат на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

Съставът на въззивния съд счита, че в конкретния случай, доколкото се касае за договорно правоотношение, по силата на което банката предоставя на длъжника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, приложение намира именно ЗПК. Следва да се отбележи, че процесният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК и не попада в някоя от изброените в чл. 4 от ЗПК хипотези, при които приложението на този закон е изключено, като обстоятелството, че като средство за достъп до отпуснатите средства по кредитния лимит се издава и 2 персонална кредитна карта на длъжника не променя характера на договора като такъв за потребителски кредит, което от своя страна не изключва приложението в отношенията между страните и на ЗПУПИ, доколкото двата нормативни акта имат различен предмет на регулиране.

Следва да се отбележи обаче, че освен предвидените в чл. 411, ал. 2 от ГПК предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, сред които и задължението на заповедния съд да следи служебно за спазването на закона и добрите нрави, за да издаде исканата заповед, съдът следва най-напред да е сезиран с редовно заявление, което, както се сочи в чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, предвидени в чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК, като трябва да е налице индивидуализация на всяко едно отделно вземане чрез посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича.

Видно от иницииращото заповедното производство заявление е че част от претенцията на кредитора, касае такси в общ размер от 200.37 лв. с посочен период от 09.12.2022 г. до 07.12.2023 г. Тези такси заявителят сочи и като отделни компоненти, като общата сума се формира от следните такси: 80 лева за годишна такса за обслужване на платежен инструмент на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях; 75, 37 лв. представляваща сбор от 4 такси за надвишаване на кредитния лимит съгласно чл. 10.1 от ОУ от договора за кредитна карта и приложението към тях; 15 лева за такса за блокиране на карта/кредитен лимит на основание чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях и 30.00 лева - такса, начислена на основание Раздел VIII, В, т. 13 от Тарифа за таксите и комисионните.

Настоящият състав намира, че така заявеното вземане за такси, макар и разбито по пера, се явява неясно и неконкретизирано по отношение на всеки един съставен елемент, представляващ отделна такса.

Претендираната такса за обслужване на платежен инструмент в размер на 80 лв. е заявена като годишна такава, като не е посочено за кои вид кредитна карта се отнася. Не става ясно дали таксата е за обслужване на Mastercard

Standard или Mastercard World. Видно от предоставените приложения към общите условия на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за издаване и използване на кредитни карти, дължимата годишна такса за обслужване двата платежни инструменти е различна, за Mastercard Standard е 45 лв. а за Mastercard World е 80 лв.

Таксата за надвишен кредитен лимит пък се претендира като сбор от общо 4 броя такси без да е отразено какъв е размерът на всяка отделна такса, формираща претендирания общ размер, доколкото видно от представеното приложение към ОУ таксата за надвишен кредитен лимит се определя като 5% от размера на надвишаването. В тази връзка и липсва посочване на размера на превишаването на кредитния лимит, съответно неясно остава каква е базата върху която се начислява всяка отделна такса, а от там и как се формира претенцията от 75.37 лева.

3

Що се отнася до таксата за блокиране на кредитна карта/кредитен лимит на стойност от 15 лева не става ясно нито дали се касае за блокиране на кредитна карта или на кредитен лимит, или съответно на двете, нито към кой момент е станало това, нито при какви условия, на какво основание и в каква точно хипотеза, доколкото чл. 12.4 от ОУ предвижда възможност на банката за събиране на такава такса единствено в случай, че блокирането е извършено по вина или небрежност на картодържателя в някоя от изброените в чл. 12.1 от ОУ хипотези.

Видно от представената към заявлението Тарифа за таксите и комисионните е че претендираната такса в размер на 30 лева, предвидена в раздел VIII, В, т. 13 от Тарифата, е за администриране на просрочен кредит.

Не ясно в какво се изразява това администриране, какви действия са извършени от кредитора и дали действително такива са извършени, като се държи сметка, че отделно от това се претендират и разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита По отношение на претенцията в размер на 37.20 лева, заявена като разходи за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, настоящият съдебен състав намира следното: По делото липсват доказателства какъв е бил максималният кредитен лимит. В заявлението липсва индивидуализация на начина по който е усвоен кредита, не е посочено дали кредитният лимит е бил надвишен, каква е била минималната месечна вноска. Също така няма наведени твърдения за неизпълнение на договора за кредит. Поради непълнотата на наведените твърденията, не може да се направи извод за настъпила предсрочна изискуемост, съответно че е било нужно уведомление.

Предвид изложеното претенциите за такси и обезщетение за уведомление не са надлежно индивидуализирани от заявителя, като наличието на такава индивидуализация е било необходимо както с оглед на формалните изисквания на чл. 410, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, така и с оглед извършването на преценка за предпоставките за издаване на заповедта по чл. 411, ал. 2 от ГПК. В тази връзка и заповедният съд е следвало да отхвърли заявлението в тази част, но по съображения за нередовност на заявлението.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено изцяло, но по различни съображения от наведените от заповедния съд

По разноските: предвид изхода на делото разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съдът.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9353 от 05.03.2024 г. по ч.гр.д.

4

20243110102478/24 г. на Районен съд Варна, В ЧАСТТА с която е отхвърлено подаденото от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, заявление за издаване на заповед за изпълнение по 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. А. Й. ЕГН ********** от *******, за следните суми: такси в общ размер на 200.37 лв. за времето от 9.12.2022г. до 7.12.2023г., от които:

80 лева за годишна такса за обслужване на платежен инструмент на осн. чл. 10.1 от ОУ към договора и приложението към тях;

75, 37 лева. представляваща сбор от 4 такси за надвишаване на кредитния лимит съгласно чл. 10.1 от ОУ от договора за кредитна карта и приложението към тях;

15 лева за такса за блокиране на карта/кредитен лимит на основание чл.

10.1 от ОУ към договора и приложението към тях;

30.00 лева - такса, начислена на основание Раздел VIII, В, т. 13 от Тарифа за таксите и комисионните;

КАКТО И обезщетение за уведомление за времето от 18.01.2024г. до 13.02.2024 г. в размер на 37.20 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5