Решение № 164 от 04.07.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Карнобат, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130101293 по описа за 2021 година установи:

Производството по делото е образувано по подадената искова молба от Т. Д. К., с ЕГН ********** и Т. И. К., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. ****, чрез пълномощник адв. Я. С., със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 6, ет. 1, оф. 3, с която са предявили срещу ответника И. З. З., с ЕГН **********, с адрес: град **** иск по чл. 227, ал.1, б „в„ от ЗЗД– за отмяна на дарение обективирано в нотариален акт за дарение № 62 том XXIII, рег.№ 11197, дело № 2602 от 2005 г. от 15. 12. 2005 г. по регистъра на нотариус Т. Великов, с рег. № 323 на НК, с който Т. Д. К. и Т. И. К. даряват на внука си И. З. З. правото на собственост върху 1/ 3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, област Бургас, ул. ****, а именно: югозападния апартамент на втория жилищен етаж от масивна триетажна жилищна сграда, който апартамент е със застроена площ 92 кв. м. състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, при граници: изтокапартамент на М.М.К., запад- външен зид, север- стълбище, юг- външен зид, отгоре- таван и отдолу- апартамент на Х.И.М., с принадлежащите три помещения с баня- тоалетна и антре, с обща застроена площ 46 кв. м., представляващи югозападното отделение в приземния етаж от жилищната сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, на което е построена сградата, съставляващо УПИ № XV - 4073, кв. 113 по ПУП - ПРЗ на град Карнобат, при граници за УПИ- изток- улица, запад УПИ XVIII-4074 и УПИ XIX4072, север УПИ XIV-470 и юг УПИ XVI- 4075, поради отказ на дарения И. З. З. да даде необходимата издръжка на дарителите Т. Д. К. и Т. И. К.. Същите горепосочени ищци молят съда да осъди ответника да им заплати всички 1 направени от него съдебно деловодни разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че след месец февруари 2021 година ищците изпаднали в крайно тежко състояние, защото от 20.12. 2018 година до февруари 2021 година, Т. Д. К. работил като портиер в ПГССЛП- Карнобат и получавал много добро трудово възнаграждение- средно месечно 800 лева заплата със заплащане на клас прослужено време, нощен труд, извънреден труд, но от 21. 02. 2021 г. му бил прекратен трудовия договор от работодателя му. Преди прекратяване на трудовия договор, двамата със съпругата му живеели с тази заплата и си позволили да изтеглят банков кредит от Райфайзен банк, както и други заеми за покупка на домакинска и битова ел. техника и за ремонт на жилището им, понеже ел. уредите им били много стари и повредени, като си закупили хладилник, пералня, готварска печка, климатик, бойлер, телевизори, кафе машина.

Докато ищецът К. бил на работа успявали да покриват нуждите си за храна, лекарства, битови сметки, дрехи, обувки, разходи по жилището им.

Със заплатата на Т. К. и пенсиите им, парите им стигали. След като през месец февруари 2021 година, ищецът останал без работа и без заплата, доходите им били само пенсии и социални добавки, като Т. И. К. получавала 255 лева пенсия, 25. 41 лева социални помощи и 50 лева към пенсията, като от тези пари плащала заеми 150 лева. Т. Д. К. получавал 286. 08 лева пенсия, 22,50 лева социална помощ и 50 лева към пенсията, но не ги получавал, защото плащал кредит от 210 лева месечно към Райфайзенбанк, който ми се удържа от банката, отделно същия имал заем към Банка ДСК, към Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, които спрял да плащам, защото нямал пари.

Ищците твърдят, че лекарствата им ежемесечно струват: 80 лева за ищеца К. и 40 лева за ищцата К.. Посочват, че се отопляват с климатик и студените месеци тока им е средно по 130 лв. месечно, а през топлото време е около 60 лева, за вода плащат средно по 20 лв. месечно.

Твърдят, че зимата на 2021 г., явно към датата на подаване на исковата молба, не са си пуснали климатика и стояли на студено, защото нямат пари да плащат големи сметки за ток. От ДСП - Карнобат отпуснали на ищцата К. социална помощ за отопление в размер на сумата 523. 55 лева и чакали да им изплатят парите, за да се отопляват. Твърдят, че са в много тежко финансово състояние и на практика не им остават никакви пари за тяхното съществуване. Вземали на вересия хранителни продукта от магазина.

Посочват, че страдат от много заболявания- Т. К. страдал от хипертонична болест на сърцето, с два стенда, получил инсулт и инфаркт, а Т. И. К. страдала от параноидна шизофрения от 24 години, високо кръвно, проблеми с оросяване на мозъка.

Ищците твърдят, че се нуждаят от още 600 лева месечно двамата заедно, за да покриват минималните си нужди. Твърдят, че ежемесечно имат нужди за храна, безалкохолни, ток, вода, облекло, обувки, разходи за жилището, лекарства, разходи за гориво за МПС, за телефон, за свободно 2 време, разходи за здравето им, да си плащат заемите. Посочват, че са в напреднала възраст-ищецът К. на 69 години, а К. на 60 години, както и, че двамата са с хронични заболявания.

В ИМ ищците твърдят, че от около седем години бащата на ответника отдавал под наем жилището в приземния етаж и си получава наема, като разбрали, че ответника е дал пълномощно на баща си З. З. да отдава под наем жилището и да взема наема, а те нямали достъп до помещението и нямали ключ.

Твърдят, че биха могли да отдават под наем жилището в приземния етаж и да получават доходи, но на практика нямали достъп и не можели да ползват приземния етаж и да получават от него доходи.

Посочват, че размера на линията на бедност за 2021 година е бил 369 лева и те са под тази линия. Твърдят, че 1103 лева са нужни на един възрастен човек в България за да може да покрие разходите за издръжка, включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт. Това показвали изчисления на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ за потребителските цени и издръжката през третото тримесечие на 2021 г.

Ищците твърдят, че многократно са искали помощ от ответника, както парична, така и в натура, но той проявявал груба непризнателност, като отказвал да им помага. Твърдят, че ответника има финансови възможности, разполага с пари, много над средния стандарт за страната, защото от 2019 годин живеел и работил във Франция и получавал 1600 евро заплата, и за него не представлявало трудност да им помага с пари и в натура. Знаели, че понастоящем ответника получавал по 1000 евро месечно обезщетение за безработица. Твърдят, че когато си дойдел в България харчел пари за собствени удоволствия и хазарт в игралните зали и по тази причина му изпратили нотариална покана да им плаща по 300 лева на всеки от тях, месечна издръжка по посочените им банкови сметки, но ответника не им е помогнал с пари и отказвал да им дава необходимата им издръжка.

Твърдят, че в ответника няма признателност, за това,че са му дарили имот и емоционалната връзка помежду им е прекъсната. Считат, че като техен внук, когото са надарили е следвало да им обръща внимание и да ги обгрижва. Още повече, че внука им, заедно с родителите си живели в тяхната къща 15 години и двамата ищци се грижили изцяло за тяхното семейство, давали им пари, плащали сметките им за ток, вода, купували им храна и за внука от бебе се е грижила и го е отгледала Т. К.. Ищците посочват, че са изпратили нотариална покана на внука си, която прилагат към исковата молба. С въпросната нотариална покана същите са поискали издръжка от внука си в размер на по 300 лева месечно за всеки един от тях, като са посочили банкови сметки и са определили 7 дневен срок от получаване на поканата за даване на издръжка за месец септември 2021 г., а следващите издръжки ответника е следвало да дава до 5-то число на текущия месец.

3

Въпросните ищци са посочили, че в случай, че ответника отказва да им дава издръжка,от която имали нужда ще заведат иск по чл. 227, ал. 1, б. в от ЗЗД за разваляне на дарението.

Предлагат за да избягнат съдебни процеси, извънсъдебно да решат проблема и ответника да им върне това, което са му дарили. Както и му заявяват, че не са съгласни занапред да дава под наем или да настанява да живеят хора в югозападното отделение в приземния етаж от жилището на ул. ****, в гр.

Карнобат.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът след проверка на представената искова молба е приел, че същата е редовна и допустима за разглеждане, след което е изпратил копие от същата ведно с всички приложения към нея на ответника за отговор, като е дал на същия указания относно възможността да подаде отговор, срока за подаването му, задължителното съдържание и последиците, в случай, че такъв не бъде представен.

В преклузивния законов срок ответника И. З. З., чрез пълномощника си адвокат Г. Ж. К. от БАК е подал отговор на исковата молба, с който отговор е счел, че исковата претенция е допустима за разглеждане и е подадена пред компетентния съд. По основателността счита същата за неоснователна и недоказана.

С отговора изрично се посочва, че не се оспорва обстоятелството, че ищците са пенсионери с малки пенсии и придружаващи заболявания. В ОИМ се твърди, че ищците са в затруднение да посрещат разходите си поради допълнително поети задължения със сключени договори за потребителски и стокови кредити за задоволяване на общи потребности, включващи подмяна на битовата ел. техника, ремонт на жилище, закупуване на хладилник, пералня, готварска печка, климатик, бойлер, телевизори, кафе машина и т.н. , като теглените заеми не са им били нужни за заплащане на ток, храна, вода, лекарства или стоки от първа необходимост. Сочи се, че със своите необмислени действия, изразяващи се в поемане на задължения по няколко кредита, без да се съобразяват към момента на тегленето им, как ще бъдат връщани тези кредити и при положение, че доходите им са ниски, ищците сами са се поставили в положение, да не могат да обслужват изтеглените от тях кредити.

Твърди се, че в представените доказателства относно размера на пенсиите им и получаваните добавки, ищците не са посочили допълнителните КОВИД добавки, за всеки пенсионер, които получават, който са в размери: ковид добавка за всеки пенсионер в размер на 50 лв. за всеки месец от м. август 2020 г. до месец септември 2021 г. включително, съгласно ПМС. Сочи се,че КОВИД добавките продължават, като от месец октомври 2021 г. до месец декември 2021 г. вкл. добавката е в размер на 120 лв., за всеки 4 пенсионер. От месец януари до месец юни 2022 г. включително е предвидено изплащане на допълнителна сума от 60 лв. към пенсиите на всички пенсионери, съгласно ПМС.

Освен това се излага твърдение, че ищцата К. е разполагала с 1/6 ид. ч. от недвижим имот находящ се в с. Железник, Община Карнобат, която е продала на 28. 06. 2013 г., съгласно нотариален акт за покупко- продажба вписан в Служба по вписванията на 28. 06. 2013 г. с Дв. вх. рег. № 2657, акт № 102, том 8, видно от справка издадена от Агенция по вписванията за сума в размер на 9 000 лева, която сума и е била изплатена изцяло. Твърдят, че ищците имат достъп до жилището и неговите идеални части и достъпа до него не им е бил ограничаван под каквато и да било форма, както и че никой не ги ограничавал да отдават под наем собствения си имот и да получават наем съобразно притежаваната от тях идеална част. Твърди се, че ответника от две години живеел във фактическо съпружеско съжителство с жена от гр.

Айтос, където е било и постоянното му пребиваване. Твърди се, че не отговарят на истината твърденията, че ответника разполагал с пари понеже живеел и работел във Франция, както и не отговаря на истината твърденията, че получавал по 1600 евро заплата и харчил парите за собствени удоволствия и хазарт в игрални зали. Посочва се, че ответника от няколко години е безработен и финансово го подпомагат неговите родители. Посочва се също така, че от фактическо съпружеско съжителство, ответника има малолетно дете на две години, за което също следва да полага грижи. Посочва се, че исканата издръжка е непосилна за ответника. Твърди се, че в настоящият случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за проява на непризнателност и виновно неизпълнение. Цитира се съдебна практика на върховните съдилища.