Решение № 1483 от 20.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Г. Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000500771 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 13.11.23г. /с участието на секретаря Йорданова/ въззивно гражданско дело № 771/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-4 състав от 01.08.22г. по г.д. № 8914/18г. са уважени /частично: за суми в размер на по 13 000 лева - за изброените първи 5 ищци и общо 13 000 лева за изброените последни 4 ищци/ искове по чл. 557 от КЗ на Ц. М., Г. М., Р. М., П. П., А.

М., Н. М., Д. П., Д. Г., Г. П. /последните четирима конституирани в процеса при условията на чл. 227 от ГПК като наследници на първоначалната ищца Г. П./ против Гаранционен фонд.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Гаранционен фонд.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 04.07.13г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал П. М. /внук на П. П. и Г. П. – починала в хода на процеса и заместена при условията на чл. 227 от ГПК от наследниците си Н. М., Д. П., Д. Г., Г. П.; брат на Ц. М., Г. М., Р. М., А. М./.

Произшествието е причинено от Н. П..

Ищците поддържат, че са претърпели /заради инцидента и последвалата от същия загуба на техен роднина – внук и брат/ неимуществени вреди. С оглед това роднините на загиналия претендират да бъде ангажирана /при условията на чл. 557 от КЗ/ имуществената отговорност на Гаранционния фонд.

Жалбата е неоснователна:

Всички предпоставки /част от съставите на чл. 45 от ЗЗД и на чл. 557 от КЗ/, а 1 именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на водача на мотоциклета Н. П. /който към момента на инцидента е бил алкохолно повлиян, не е имал зка „ГО“, не е имал и правоспособност да управлява МПС-во/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени и експертни доказателства. Същите обстоятелства не са и спорни към момента /на този етап от процеса/. Не е спорно /а е и удостоверено по делото – с писмени и експертни доказателства/ и обстоятелството, че загиналият е допринесъл /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на вредоносния резултат /возил се е като пътник на мотоциклет, управляван от неправоспособен и алкохолно повлиян водач; на мотоциклета са се возили общо 3 лица – при допустима техническа възможност да се возят най-много две лица/.

Съдържанието на въззивната жалба /преценено в контекста на правилата по чл.

266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата – налице ли са предпоставките по ТР № 1/18г. на ВКС и евентуално – какъв размер обезщетение е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищците.

В тази връзка:

От една страна:

Към момента на финализиране на настоящото съдебно производство – посоченото ТР на ВКС вече е действащо „право“ /по смисъла на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/ и именно поради това – тълкувателният акт следва да бъде съобразен /материално-правната легитимация на ищците може да бъде преценявана в контекста на това ТР/. Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

От друга страна:

Предпоставките по ТР № 1/18г. на ВКС се явяват удостоверени със събраните по делото гласни доказателства:

Свидетелката Г. установява, че между загиналия П. М. е неговите дядо и баба е била установена /макар роднините да не са живеели заедно/ близка емоционална връзка /свидетелката дава показания, че „бабата е поела грижите за П. от момента на раждането му; повечето неща детето е научило от дядо си; дядото е учил внука си на всичко; внукът е посещавал редовно своите баба и дядо; всички са се обичали и са се срещали доста често; дядото и бабата са възприемали внука си като тяхно дете; много често го споменават; пазят негова снимка“/. Същата свидетелка установява, че такава близка емоционална връзка е била установена и между загиналия и негодите братя и сестри /свидетелката дава показания, че „по-малките братя и сестри на П. са разчитали изцяло на неговата подкрепа; П. е издържал малкото си братче за училище, грижел се е за него; братята и сестрите споменават П., особено най-малкия брат“/.

Изброените обстоятелства /преценени в съвкупност и преди всичко в контекста на младата възраст на загиналия към момента на инцидента/ обосновават материалноправната легитимация и правото на ищците /по смисъла на ТР № 1/18г. на ВКС/ да претендират обезщетения за неимуществени вреди до размера на сумите - по 13 000 лева за всеки от ищците /общо 13 000 лева за последните четирима ищци – като наследници на първоначалната ищца Г. П./. Посочените суми /обезщетения/ се определят в контекста на принципното правило по чл. 52 от ЗЗД и след отчитане на установеното /и безспорно към момента/ съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ на вредоносния резултат от страна на П. М. /в тази връзка: въззивна жалба от ищците не е подадена; във въззивната жалба на ГФ не са заявени възражения досежно определеният от СГС процента на съпричиняване в размер на 50%/. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към съображенията на първоинстанционния съдия /изложени в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД във връзка с определяне на размера на дължимите обезщетения/.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.

2

Искане за присъждане на съдебни разноски /за производството пред САС/ не е заявено /от страна на ищците/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-4 състав от 01.08.22г. по г.д. № 8914/18г.

Решението е постановено при участие на П. Н. П. и М. К. П. /трети лица – помагачи на ответника/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3