Протокол с решение от ОСЗ № 2037 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 2037 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330114802 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следовото:

Подадена е искова молба от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД срещу А. С. Г.. Твърди се, че ответникът бил собственик на топлоснабден имот на ***, гр. Пловдив. Твърди се още, че същият бил клиент на топлинна енергия, като в изпълнение на задълженията си ищецът доставил до сградата ТЕ, която била разпределена от съответния търговец, поради което собственикът на имота дължал заплащане стойността на доставената ТЕ, отдадена от сградната инсталация и във връзка с услугата по разпределение, както следва: главница 289,18 лв. за периода 01.11.2020 – 30.04.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на 58,95 лв. за периода 05.01.2021 – 10.12.2023 г. За събиране на тези суми била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 18264/23 на ПРС. Поради връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК иска от съда да признае дължимостта на посочените вземания, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 11.12.2023 г.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, чрез особения представител адв. М.. Намира исковете за неоснователни, твърди, че не е доказан фактът на ползването от ответника на услугите на ищеца. Счита, че липсват данни в процесния период да има сключен договор в тази връзка, както и в този период в имота да е работела абонатна станция, обслужваща сградата. Счита, че липсват доказателства, че ТЕ е доставена и разпределена в съответствие със ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Липсвали и доказателства за монтирани в имота водомер и апартаментен топломер.

Оспорва представените с ИМ вестници, в които са публикувани ОУ, като счита, че шрифтът им е по-малък от 12. В тази връзка иска да бъдат приложени оригинали и да се направи експертиза за големина на шрифта, 1 което искане съдът е оставил без уважение.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за основателността на които следва да са настъпили следните юридически факти: възникването на облигационната връзка въз основа на качеството на ответника на собственик на имота, както и факта, че същият е топлоснабден, доставянето в имота на сочените количества ТЕ, отдадена за сградна инсталация, и суми за разпределение, настъпването на падежа за заплащане на тези суми.

Установява се от приложена към уточняваща молба на ищеца справка от Агенция по вписванията, че процесният имот е собствен именно на ответника по силата на покупко-продажба в полза на ответника като купувач от 15.12.2015 г. Липсват доказателства по делото, както и от посочената справка, собствеността да е била прехвърлена на друго лице след тази дата. Установява се от заключението на СТЕ, че през процесния имот е работила абонатна станция, обслужваща жилищния блок на адреса. От тези два факта може да се направи извод, че процесният имот, собствен на ответника, е бил топлоснабден. По този начин и съгласно изискванията на ЗЕ е възникнала облигационна връзка между ищеца и ответника без необходимост от сключване на индивидуален договор, каквото изискване липсва в ЗЕ.

Ответникът е станал клиент на топлинна енергия, като правоотношението се урежда от общите условия. Установява се от приложените извадки от вестници, че тези общи условия са публикувани, като съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно шрифта на общите условия, тъй като липсва законова норма, която да определя размера на шрифта в такъв случай. Разпоредбите на ЗПК не са приложими в този случай, защото се касае за съвсем друг вид правоотношение.

Установява се от заключението на СТЕ, на което се дава вяра като компетентно изготвено, че в процесния период в жилищния блок е подавана топлинна енергия за отопление и макар в жилището на ответника да липсват отоплителни уреди, каквито са възраженията му, настоящата претенция не касае топлинна енергия, доставена за отопление, нито за ГБВ, а такава, отдадена от сградната инсталация, с включената такса за разпределение. В тази връзка вещото лице е дало извод, че за процесния период в имота е разпределено количество топлинна енергия общо 2,13704 МВтч за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. Налице е съответствие между данните за това при ответника и при дружеството, което извършва разпределението. Според вещото лице са спазени и изискванията за разпределение и начисляване на тази топлинна енергия. Тези изводи се подкрепят и от приложената таблица от ищеца.

Въз основа на всичко изложено се установява изпълнението на задължението на ищеца в процесния период да достави посоченото количество топлинна енергия. Доколкото размерът на претенцията не се оспорва, съдът го намира за установен въз основа на представената "Справка за топлинна енергия по количество и стойност", като приема, че дължимата сума за процесния период, включваща цена на топлинна енергия и таксата за разпределение, се равнява на 289,18 лева, а лихвата за забава за процесния 2 период е 58,95 лв. Исковете се явяват основателни и следва да се уважат, като се признае дължимостта на тези суми, ведно със законната лихва от заявлението.

При изхода от спора право на разноски има ищецът, който е сторил такива за държавна такса общо за двете производства (заповедно и исково) в размер на 100 лв., или 51,13 евро. Разноски за експертиза и за особен представител – по 400 лв., или по 204,52 евро, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи: 50 лв. за заповедното и 150 лв. за исковото производство с оглед сложността на делото, или общо 200 лв., равняващи се на 102,26 евро.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 198о, ал.1 от ЗВ, вр. с чл.79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че А. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД с ЕИК: 115016602 и адрес: гр. Пловдив, УЛ.ХРИСТО Г.ДАНОВ 37, следните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. № 18264/2023г на ПРС, а именно:

147,86 евро/289,18 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация с включена сума за разпределението й, за периода 1.11.2020 г. - 30.04.2023г. по партидата на длъжника с клиентски номер № *** за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда– 11.12.2023 г. до окончателното плащане. сумата 30,14 евро/ 58,95 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 5.01.2021г. - 10.12.2023г.

ОСЪЖДА А. С. Г. с ЕГН: ********** да плати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД с ЕИК: 115016602, разноските по делото общо за исковото и заповедното производство както следва: 51,13 евро за държавна такса, 204,52 евро за експертиза; 204,52 евро за особен представител, 102,26 евро - за юрк. възнаграждение.

Решението подлежи обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок, който тече от днес за ищеца и от връчването на решението - за ответника.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,51 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3

4