Решение № 152 от 30.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Перник, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря М.А Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20251720201961 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от С. З. Ц., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 9678/29.10.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по рeпубликанската пътна мрежа" към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура" София, оправомощен със заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. на председателя на УС на АПИ, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание глоба в размер 3000 лева /1533,88 евро/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /наричана за краткост „Наредбата”/.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Поддържа се, че при издаването му са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като санкционираното нарушение не е надлежно индивидуализирано. Излага доводи, че в случай на нарушение е следвало да бъде ангажирана отговорността на превозвача или на собственика на извънгабаритното ППС, а не на водача. Позовава се на Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С498/15, с твърдения, че предвиденото в закона наказание и наложено такова не отговаря на изискването за пропорционалност. Съобразно изложеното е направено искан обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и упълномощен от него представител. Преди съдебното заседание е депозирал 1 допълнително писмено изложение с вх. № 4905/11.02.2026 г., с което поддържа се жалбата по изложените в нея съображения и съответното искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Административно-наказващият орган - началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по рeпубликанската пътна мрежа", дирекция „АРОК" към Агенция „Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по съображения в писмено изложение, депозирано преди съдебното заседание.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна възнаграждение на адвокат. С молба с вх. рег. № 4102/04.02.2026 г. представя документи, удостоверяващи изправността на техническите средства за измерване, с които е констатирано санкционираното нарушение.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 10.10.2025 г. в 09:35 часа на път АМ Струма, км 30+600 на пътен възел Боснек в посока Дупница-град София, е извършена проверка от Е. Л. С. – главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, в присъствието на свидетеля М. И. Н., при която е установено, че С. З. Ц. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка ДАФ, модел ЦФ 85, с рег. № *********, като в хода на извършената проверка с установено, че той, в качеството на водач, извършва превоз на фракция 0-63, видно от кантарна бележка № 244610/10.10.2025 г. Направено е измерване с изправно техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № 0200007 и ролетка № 1304/18/5м/ и е констатирано следното: при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 36.100 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в” от Наредбата, като превишаването е с 17.100 т.

За констатираното нарушение е издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0011111/10.10.2025 г. от Е. Л. С. – главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, в присъствието на свидетеля М. И. Н. против С. Л. С., в което нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН е предявен и връчен на жалбополдателя на 10.10.2025 г. и е подписан със забележка, че кантара е поставен в активна лента.

От данните по делото не се установява водачът на посоченото ППС – С. Ц. да е представил разрешение /разрешително/ за превоз на товар при превишение на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя по заявление от превозвача.

На 29.10.2025 г. след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирал административно-наказателна отговорност на С. З.

Ц. и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание глоба в размер 3000 лева /1533,88 евро/, за нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за 2 движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, извършено на10.10.2025 г., описано по-горе. Словесното и цифрово описание в АУАН и наказателното постановление е идентично.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Е.

Л. С. и на свидетеля по АУАН – М. И. Н., показанията на които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, и от които се установяват обстоятелства, при които е издаден АУАН и е извършена проверката във връзка с него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на разпитаните свидетели Е. Л. С. и М. И. Н., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН № 0011111/10.10.2025 г., протокол за измерване на превозно средство от 10.10.2025 г. – за измерване на процесното ППС, документ от измерване на превозно средство – кантарна бележка от 10.10.2025 г. и товарителница № 2008207 от същата дата, копие на свидетелство за регистрация част II № 014266164, пътен лист № 0015640/10.10.2025 г., заповед № РД11-1278/10.10.2025 г. и заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, доказателства за сертифициране и техническа изправност на средства за измерване /везна и ролетка/, представени с писмо с вх. рег. № 4102/04.02.2026 г., както и протоколи за проведени обучения на актосъставителя и свидетеля по АУАН

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателствени материали, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила, видно от приложените заповед № РД-11-1278/10.10.2025 г. и заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, издадени в съответствие с изискванията на чл. 21 г, т. 1 и т. 8 и чл. 56, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата.

Противно на изложеното от жалбоподателя, обвинението е формулирано ясно и разбираемо в обжалваното наказателно постановление и процесния АУАН, а отразените фактически обстоятелства са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно. В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на МПС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ и за него са приложими разпоредбите на този нормативен акт.

Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС надвишава 3 максимално допустимите норми по чл. 7 от посочената Наредба, поради което и движението на ППС-то е в нарушение на установените изисквания и ред.

Описанието на нарушението в наказателното постановление е напълно идентично с това в обстоятелствената част на АУАН, като са изложени същите фактически обстоятелства. Пълно съответствие се констатира и при означаване на нарушените законни разпоредби, съгласно изискването в чл. 42, ал. 1, т. 5 и по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

В този смисъл съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед упражняване правото на защита от страна на наказания субект, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Приложението на административно-наказателната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. 3 от ЗДвП е законосъобразно, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение, предвиждайки наказване на водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквото е нарушението, вменено на жалбоподателя като водач на ППС.

На следващо място, извършването на описаното в НП нарушение е доказано и се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В тази връзка следва да се посочи и че в съставения документ за измерване на превозното средство от 10.10.2025 г. /л. 15 от делото/, приет като писмено доказателство, ползваното средство за измерване е индивидуализирано по вид и сериен номер, съответстващи с означените в акта и наказателното постановление. Жалбоподателят, като водач на МПС, е бил запознат с удостоверените в съдържанието му обстоятелства, видно от положения подпис, и не е направил възражения, свързани с резултата от измерването.

Приетите като писмени доказателства документи относно сертифицирането и техническата изправност на ползваните средства за измерване доказват, че измерванията са извършени с годни средства, надлежно сертифицирани, съответстващи с одобрения тип и с метрологичните изисквания, поради което съдът изцяло кредитира резултатите от тях, отразени в представения протокол за измерване на превозно средство № 0000130/2025 г.