Определение № 69 от 22.01.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 13/2026
- Вид
- Определение № 69
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Диян Димитров Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69 гр. Габрово, 22.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500013 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. К., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 987/2025 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативи критерии за неравноправна клауза. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило предддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит.
Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания и уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения, като не противоречи на добрите нрави. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания. Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Претендира и да 1 бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. К. Й. за заплащане на следните суми: 168,53 лв. - договорна лихва за периода 10.03.2018 г. 10.04.2019 г.; 31,27 лв.- мораторна лихва за периода 11.06.2017 г.10.04.2019 г. и 113,95 лв.- законна лихва 10.04.2019 г.-04.12.2025 г., както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,00 лева и 21,25 лева заплатена държавна такса.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № 30185994125 от 04.04.2017 г.
С разпореждане рег. № 2088 от 08.12.2025 г. е оставено без движение заявлението и е указано да посочи изрично дали в претендираната сума за договорна, мораторна и законна лихва на стойност съответно 168,53 лв., 31,27 лв. и 113,95 лв. е включена начислена лихва върху сумите за възнаграждение за закупена услуга „Бонус“, на стойност 1080,48 лв. и дължими такси, ако има такива. Съответно да посочи начислената лихва върху тези суми по отделно за главница, възнаграждение за услуга „Бонус“ и такси. Указано е да посочи има ли извършени плащания от длъжника по договора и в какъв размер и каква част от вземанията са погасени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – поотделно за главница, лихви, допълнителна услуга и такси, ако има такива.
С уточняващата молба е заявено, че в претендираната сума за договорна, мораторна и законна лихва не е включена начислена лихва върху сумите за възнаграждения за закупена услуга „Бонус“ и/или дължими такси. Законната лихва в размер на 113,95 лв. е начислена, поради изпадане на длъжника в забава и е начислена съгласно уговореното в ДПК № 3018594125. Поради изпадане в забава са начислени лихви в размер на 31,27 лв. за периода 11.06.2017 г.-10.04.2019 г. неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 168,53 лв. и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска 10.03.2018 г.-10.04.2019 г. Сочи, че не се дължи договорно възнаграждение за сумата за предоставяне на допълни услуги. Същото е начислено само върху главницата, представляваща заемна сума. Представена е справка в табличен вид, от която е видно, че заплатената сума от длъжника е в размер на 778,96 лв.
С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че при извършената служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит съдът е консаттирал, че договорът съдържа неравноправна клауза, а именно клаузата за предоставяне на допълнителна услуга „Бонус“, която е в противоречие със закона и добрите нрави по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Приел е тази клауза за нищожна на посоченото основание, тъй като кредитополучателят следва да заплаща на вноски по посочената допълнителна услуга, дължими едновременно с месечната погасителна вноска по кредита при последици допълнително оскъпяване на кредита с повече от 100% срещу минимални облекчения за кредитополучателя. Приел е, че тези разходи вероятно не са включени в ГПР, посочен в 2 договора в размер на 49,90 %, което противоречи на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузите поради неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Приложил е чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забрана да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая включената във въпросния пакет "допълнителна услуга" представлява услуга във връзка с усвояването и управлението на кредита. Гореизложеното дава достатъчно основание да се счита, че посочения в договора размер на възнаградителна лихва, ГПР и общ размер на плащанията не отразяват действителността и са в противоречие с изискванията на чл. 11, ал.
1, т. т. 7, 9 и 10 от ЗПК, при което договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Поради което на основание чл. 23 от ЗПК е приел, че потребителят следва да върне на кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото със заявлението не се претендира връщане на чистата стойност на кредита, при липса на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за друго вземане по същия договор за заем е отхвърлил заявлението против Д. К. Й..
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.
Настоящата инстанция споделя мотивите на обжалваното разпореждане, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. т. 7, 9 и 10 във вр. чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 23 от ЗПК по него се дължи само чистата стойност.
Видно от представения договор за потребителски кредит, съставна част от него е включената допълнителна услуга „Бонус“, за които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение в размер на 1080,48 лв., включено в погасителния план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителна услуга. Клаузите за заплащане на възнаграждение по нея противоречи на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителна услуга е недължима. Размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е по-голям от предоставената в заем сума от 900,00 лв. и се явява значително по-висок от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Оплакването в жалбата, че уговореният ГЛП не противоречи на закона и добрите нрави и че уговореният размер на ГПР/включващ ГЛП/ е в законовите граници, посочен в императивната норма чл. 19, ал. 4 от ЗПК не променят крайният извод на съда за нарушение по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като видно от представените доказателства вписаният в договора ГПР, невключващ възнаграждението за допълнителни услуги по същество може да се приравни към непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. В подаденото заявление се претендират лихви за забава, но не и чистата стойност по кредита, поради което правилно същото е отхвърлено.
3
Поради изложеното жалбата е неоснователна и доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 2283 от 17.12.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 987/2025 г. по описа на Районен съд- Дряново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4