Присъда № 7 от 21.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда рег. № 7/21.01.2026 год., постановена по ВНЧХД № 6457/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 4 - ти въззивен състав

С Присъда № 107 от 26.02.2025 год., постановена по НЧХД №1207/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 105 състав, подсъдимият Д. Л. К. е признат за невиновен и оправдан по предявеното частно обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т. 2, пр. 2 вр. чл.147, ал.1 от НК, а именно за това, че на 25.07.2021г. в гр. София, в сигнал постъпил в Министерството на правосъдието с рег. № 08-00-45/04.08.2021г. е разгласил за К. К. Н. позорни обстоятелства – „съдия Н. дава пълен карт бланш на М.А. да прави каквото си иска в Службата по вписванията – да рови в архива, да прибира документи, „изтегля“ от досиетата неудобните за реализирането на схемите документи, дори прави скандали, ако някой от съдиите се противопостави на тези безобразия, „Така минават години, докато хората в големия информационен поток, започват да забравят, че е имало съдия по вписванията Н. и че тя е организирала имотните измами в Службата по вписванията София.

С присъдата, подсъдимият е осъден на основание чл.45 от НПК да заплати на ЧТ и ГИ К. К. Н. сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.07.2021 год. до окончателното й заплащане. На подсъдимия са оставени в тежест направените разноски от ЧТ и ГИ Н. за адвокатско възнаграждение, сторените разноски за ДТ от последната и сумата от 120 лева, представляваща ДТ върху размера на уважения граждански иск, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивната жалба от ЧТ в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен, като се сочи, че обвинението е доказано. Изразява се недоволство относно постановеният съдебен акт от Софийския районен съд и касателно гражданско – правната част, като се атакува същият касателно неуважения предявен граждански иск за сумата над 3000 лева. Излагат се аргументи, че критерият за справедливост при определяне на обезщетението е неправилен, доколкото действително претърпените неимуществени вреди и засегнатият авторитет на съдията по вписванията, изискват възмездяване в пълния размер на предявения иск от 5000 лева. В заключение се иска от въззивният съд да признае подсъдимият за виновен по обвинението за престъплението, за което е била подадена ЧТ и да се увеличи присъденото обезщетение до пълния предявен размер. Иска се и присъждане на разноски.

По делото е била депозирана въззивна жалба и от Д. Л. К. срещу присъдата в частта, в която е осъден да заплати на ЧТ и ГИ сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и разноските по делото. Присъдата се обжалва в гражданско – правната й част като неправилна, незаконосъобразна 1 и постановена в нарушение на материалния закон, като се твърди липса на правопораждащ юридически факт за ангажиране на деликтна отговорност и са изложени аргументи, че подадения сигнал не съдържа обидни или клеветнически твърдения. Сочи се, че след като съдът е оправдал подсъдимият за предявеното обвинение, липсва и противоправно деяние, което да ангажира гражданската му отговорност; заявява се липса на причинна връзка между твърдените вреди и действията на жалбоподателя; както и че събраните доказателства по сигнала сочат противоправно поведение от ЧТ, несъвместимо с качеството й на съдия по вписванията. В жалбата се сочи и противоречие с практиката на ВКС и ЕСПЧОС, както и недоказаност на твърдените вреди. Акцентира се относно липсата на доказателства за действително претърпени неимуществени вреди, липса на СМЕ и др. медицински документи. В заключение се иска от Софийския градски съд да отмени присъдата в гражданската й част и да се постанови нова, с която да се отхвърли ГИ и присъдените разноски, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, се явява единствено процесуалният представител на частния тъжител – адв. М.. В пледоарията си същата заема становище, че по делото няма спор по отношение на фактите, а единствено - по правото. Възражението, което се изтъква срещу първоинстанционния съдебен акт касае несъгласие със заключението на първоинстанционният съд, че деянието на подсъдимия не представлява упражняване на неговото право на жалба, а представлява престъпление. Сигналът изпратен от него се сочи, че е бил депозиран и изпратен до различни адресати, като според защитата той не е целял постигане на правно защитени цели - разкриване на обективната истина, разследване на престъпление, наказване на виновните, защита на законността, а само и единствено очерняне името на частната тъжителка. Излагат се доводи, че подсъдимият не е целял разкриване на обективна истина, поради което извършеното от него субсумира състав на осъществено престъпление, поради което в заключение се иска отмяна на постановената оправдателната присъда и респективно подсъдимият да бъде признат за виновен. Поддържа се и искането за увеличаване на присъденото обезщетение за претърпените от доверителката на адв. М. неимуществени вреди от извършеното накърняване на доброто й име и се иска присъждане на разноски за процесуално представителство пред СГС.

Частният тъжител, както и подсъдимият, редовно призовани, не се явяват и не ангажират становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираните въззивни жалби.

Съдът, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил в качеството на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на показания на свидетелите О.Й.С., М.Ч.Р., С.А.А., М.И.А., справка за съдимост на подсъдимия К., писмо с рег. № 2

***г., сигнал, епикриза, постановление от 22.01.2021г. по досъдебно производство № 170/2016г. по описа на ГД НП, пр. пр. № 172/2016г. по описа на Специализираната прокуратура, експертно решение – 4 броя, писмо с вх.

№ 127785/17.04.2024г. с приложение (постановление на Апелативна специализирана прокуратура по пр. пр. № 108/2016г. по описа на АСП), писмо с вх. № 126216/16.04.2024г. с приложение (сигнал и писмо с рег. № 4897004610/04.08.2021г.), писмо с вх. № 235668/18.07.2024г. с приложение (постановление от 16.07.2021г. по досъдебно производство № 170/2016г. по описа на ГД НП, пр. пр. № 172/2016г. по описа на Специализираната прокуратура), писмо с вх. № 386363/29.11.2024г. с приложение (постановление от 16.07.2021г. по досъдебно производство № 170/2016г. по описа на ГД НП, пр. пр. № 172/2016г. по описа на Специализираната прокуратура и постановление от 29.03.2016г. по досъдебно производство № 170/2016г. по описа на ГД НП, пр. пр. № 172/2016г. по описа на Специализираната прокуратура за привличане на обвиняем), писмо с вх. № 388446/02.12.2024г., протокол за разпит на обвиняем М.И.А. по досъдебно производство № 5129/2016г. по описа на СДВР, пр. пр. № 172/2016г. по описа на Специализираната прокуратура и обяснение.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло така събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е приел, че същите са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството.

Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. Л. К. е роден на ******** г. в гр. Карлово, с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ****, българин, български гражданин.

Същият е неосъждан, има висше образование и е женен.

Частната тъжителка К. К. Н. била назначена на длъжност „съдия по вписванията“ – от 2001г. до 2009г. в Служба по вписванията към РС-Пловдив, а от 2009г. в Служба по вписванията към СРС.

С постановление от 29.03.2016г. частната тъжителка Н. била привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 170/2016г. по описа на ГД НП, пр. пр. № 172/2016г. по описа на Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК.

С постановление от 22.01.2021г. на Специализираната прокуратура, потвърдено с постановление от 03.11.2021г. на Апелативна специализирана прокуратура наказателното производство срещу частната тъжителка Н. било прекратено поради липса на достатъчно доказателства относно съпричастността за осъществено престъпление.

На 25.07.2021г. подсъдимият К., в качеството си на председател на 3 фондация за обществена полза „Съратници“, подал сигнал до президента на Република България, министър - председателя на Република България, министъра на вътрешните работи на Република България, министъра на правосъдието на Република България и инспектората към ВСС. В сигнала се съдържало оплакване от дейността на Специализираната прокуратура поради неправомерни действия на прокурора, изразяващи се в прекратяване на наказателното производство срещу частната тъжителка Н.. В подадения сигнал подсъдимият К. посочил, че „съдия Н. дава пълен карт бланш на М.А. да прави каквото си иска в Службата по вписванията – да рови в архива, да прибира документи, „изтегля“ от досиетата неудобните за реализирането на схемите документи, дори прави скандали, ако някой от съдиите се противопостави на тези безобразия. Така минават години, докато хората в големия информационен поток започват да забравят, че е имало съдия по вписванията Н. и че тя е организирала имотните измами в службата по вписванията – София“.

На 19.08.2021г. частната тъжителка Н. била извикана от прекия си ръководител, който представил писмо от министъра на правосъдието до председателя на СРС, придружено с подадения сигнал и поискал от нея да представи писмени обяснения по случая.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на анализа на наличната по делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна страна, че с деянието си, подсъдимия е осъществил от обективна страна деянието по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за което е бил предаден на съд с тъжбата, но за същото е възприел, че същото не е доказано от субективна страна, а именно:

За да формира изводите си в посочения по - горе смисъл, СРС е приел, че от обективна страна безспорно е било установено, че с постановление от 29.03.2016г. частната тъжителка Н. е била привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 170/2016г. по описа на ГД НП, пр. пр.

№ 172/2016г. по описа на Специализираната прокуратура – закрита за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. С постановление от 22.01.2021г. на Специализираната прокуратура – закрита, потвърдено с постановление от 03.11.2021г. на Апелативна специализирана прокуратура – закрита, наказателното производство срещу частната тъжителка Н. е било прекратено поради липса на достатъчно доказателства относно съпричастността за осъществяване на престъпление.

Софийският районен съд е приел за безспорно установено и обстоятелството, че на 25.07.2021г. подсъдимият К., в качеството си на председател на фондация за обществена полза „Съратници“, е подал сигнал до президента на Република България, министър председателя на Република България, министъра на вътрешните работи на Република България, министъра на правосъдието на Република България и инспектората към ВСС и в него е посочил, че „съдия Н. дава пълен карт бланш на М.А. да прави каквото си иска в Службата по вписванията - да рови в архива, да прибира документи, „изтегля“ от досиетата неудобните за реализирането на схемите 4 документи, дори прави скандали, ако някой от съдиите се противопостави на тези безобразия. Така минават години, докато хората в големия информационен поток започват да забравят, че е имало съдия по вписванията Н. и че тя е организирала имотните измами в службата по вписванията София“.