Решение № 5455 от 26.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5455 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100511376 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, срещу разпореждане от 24.08.2023 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с което е отказал да намали размера на направените от взискателя Я. В.С. разноски за адвокатско възнаграждение до 200 лв.

Жалбоподателят намира, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа или правна сложност, както и че единственото действие, извършено от процесуалния представител на взискателя, се изразява в подаване на молба за образуване. Излага довод, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен единствено за образуване на делото, но не и за неговото водене. Твърди още, че липсват доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение от страна на взискателя. Моли размерът на приетото за събиране адвокатско възнаграждение да бъде намален до 200 лева, като в случай че искането му не бъде удовлетворено, моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер за образуване и водене на изпълнителното дело. Жалбоподателят претендира разноски.

Постъпило е писмено възражение от взискателя адв. Я. В.С., с което се поддържа, че жалбата е неоснователна. Намира, че адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство следва да се определи както за неговото образуване, така и за процесуално представителство, защита и съдействие в неговия ход. Сочи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не са представени доказателства за заплащане на 1 адвокатско възнаграждение, с оглед факта, че му е предоставена безплатна правна помощ от адв. К.М..

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Г.К. е представил мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20239240402601 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, е образувано по молба на взискателя Я. В.С. от 14.08.2023 г., подадена чрез адв. К.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.07.2023 г. по гр.д. № 1072/2019 г. по описа на Районен съд Лом, с който ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, е осъден да заплати на адв. Я. В.С. сумата в размер на 69,46 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото.

В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени следните начини на изпълнение – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, включително и в „Изипей“, запор върху вземанията от трети лица, запор върху МПС, запор върху дялове и акции в търговски дружества, както и възбрана на недвижимите имоти.

Към молбата е представено пълномощно от взискателя Я. В.С. в полза на адв. К.М. за представителство в изпълнителното производство, както и договор за правна защита от 14.08.2023 г., с който е уговорено, че адвокатът ще предостави безплатна правна помощ на взискателя на основание чл. 38, ал.

1, т. 3, пр.3 от Закона за адвокатурата.

С постановление от 14.08.2023 г. ЧСИ Г.К. е приел за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС, такси и разноски по т.1, т.4 и т. 5 по ТТРЗЧСИ в общ размер на 72 лева, както и 94,74 лева с ДДС – пропорционална такса.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 45021/14.08.2023 г. на 16.08.2023 г., в която е посочено, че задължението му делото възлиза в общ размер на 956,20 лева, от които: 69,46 лева – сума по изпълнителен лист, 720 лева с ДДС – прието за събиране адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по изпълнителното дело, оказана на взискателя и 166,74 лева – такси по ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител.

На 18.08.2023 г. ЗД „Б.И.“ АД е подал молба за намаляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и поради липсата на други изпълнителни действия, извършени от процесуалния представител на взискателя, освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. По така депозираното искане е взел становище и взискателят, според когото същото следва да бъде оставено без уважение. С разпореждане от 24.08.2023 г. ЧСИ Г.К. е отказал да намали адвокатското възнаграждение.

2

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата e допустима, като е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 436 от ГПК и е насочена срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е уговорена безплатна правна помощ. Дължимото възнаграждение следва да бъде определено при спазване на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.

В настоящия случай съдът намира, че е дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева, доколкото е видно, че производството е образувано по молба на взискателя, който е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат.

Що се отнася до дължимостта на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г., съдът счита следното:

След запознаване с материалите по изпълнително дело № 20239240402601 е видно, че същото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Действия извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело не са предприемани. Посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнително производство по чл. 426 от ГПК не може да се приеме като действие по водене на делото, което да оправдае присъждане на възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК по своята същност то представлява 3 реквизит на молбата, имащ отношение към нейната редовност, като при негова липса приложение следва да намери чл. 129 от ГПК и тя следва да бъде върната, освен ако в нея е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. По същия начин е прието и в т. 10 от ТР № 2/2013 г. Следователно, самото образуване на изпълнително дело е предпоставено от посочване на начин на изпълнение. Освен това, липсват и данни по делото да е бил наложен който и да е от поисканите от взискателя запори или възбрана. Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени по изпълнителни способи, които не са приложени. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 240 лв. с ДДС.

Доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролноотменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка за съобразност на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 24.08.2023 г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, по изпълнително дело № 20239240402601, с което е отказано да бъде намален размерът на направените от взискателя Я. В.С. разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 240 лева с ДДС, като вместо него постановява:

НАМАЛЯВА размера на възложените в тежест на длъжника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, разноски в полза на взискателя Я. В.С., ЕГН **********, за адвокатското възнаграждение по и.д. № 20239240402601 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ до размера от 240 лева с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5