Решение № 283 от 14.10.2021, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Червен бряг, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря м.ц.т. като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20214440100338 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от КР. Д. П., ЕГН********** от *** чрез адв.В.Петрова от ПлАК със съдебен адрес в *** срещу *** с обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от ЗМВР сума в размер на 915.20 лв. представляваща възнаграждение за положен извънреден труд следствие преобразуване на нощен труд към дневен за периода 01.04.2019г. до 01.08.2020г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл.86 от ЗЗД моли съда да му присъди 50лв. представляващи мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд следствие преобразуване на нощния в дневен труд за периода 01.07.2019г. до датата на ИМ.

Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, като се присъди и адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер не понисък от указания в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Направени са доказателствени искания за допускане на съдебно счетоводна експертиза по която вещото лице след като се запознае с графиците в *** нарядните дневници, правилата за работа и водените книги, както и с приложените по делото доказателства да даде заключение за времето от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. колко е общият брой часове положени като нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период; в 1 процесния период по делото има ли преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време; каква е паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен труд, начислени ли са те към заплатата на ищеца и платени ли са от ответника, като извънредния труд се изчисли с нормативно 50% увеличение; каква е часовата ставка съобразно заплатата на ищеца и какъв е размера на дължимата мораторна лихва върху претендираните допълнителни възнаграждения, изчислена по тримесечни периоди с натрупване за периода от първата изискуемост – 01.07.2019г. до датата на исковата молба.

Направено е искане по чл.190 от ГПК съдът да задължи ответника да представи заверени копия от графици за дежурства или справки за положен нощен труд за периода 01.04.2019г. до 01.08.2020г.; заповедта за назначаване на длъжност, както и заповеди за преназначаване за процесния период от време на ищеца, длъжностна характеристика; счетоводна справка за трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период с разбивка по пера.

С разпореждане №231/15.03.2021г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от ИМ и приложенията на ответника. За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 29.03.2021г.

С вх.№1594/27.04.2021г. е получен писмен отговор от ответника.

В отговора ответника чрез процесуалният си представител сочи, че предметът на делото е присъждането на възнаграждение по служебно правоотношение, които дела са подсъдни на РС независимо от цената на иска. Допълва, че искът е процесуално допустим. Сочи се от ответника, че не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебни правоотношения с ответника и е заемал посочената в исковата молба длъжност началник на дежурна смяна в *** Допълва се, че всички актове относно съществуването на служебното му правоотношение през процесния период са приложени към доказателства към отговора.

Относно основателността на иска се сочи, че ответника оспорва предявения иск както по основание, така и по размер като неоснователен, за което излага подробни съображения. По отношение искането за заплащане на нощен труд като извънреден такъв от ответника също се излагат подробни съображения като достига до извода, че дори и при прилагане на общите трудови норми на чието съдържание ищецът се позовава за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часове нощен труд с коефициент 1.143 да служи за генериране на извънреден труд, като в тази връзка ответника заключава, че претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.

По отношение на претенцията за лихви, която има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата според ответника същата се явява неоснователна.

По отношение доказателствените искания:

Ответника възразява за допускане на СИЕ, тъй като счита, че тя не е необходима, за което излага подробни доводи и прилага обосновка в таблица №1 и таблица №2 на възражението си.

Относно искането на ищеца ответника на основание чл.190 от ГПК да представи писмени доказателства от ответника се сочи, че с отговора са представени всички необходими за изясняване на спора писмени доказателства.

2

С оглед подробно изложените мотиви в отговора си ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и акцесорния за мораторна лихва като неоснователни.

Моли съда да приеме приложените към отговора писмени доказателства, както и да му се даде възможност за представяне на нови доказателства предвид становището на ищеца във връзка с отговора.

Моли съда да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че ищеца докаже че се ползва от правна помощ и размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок от този определен в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на основание чл.78 ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност и се моли съда да намали до минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от наредбата адвокатското възнаграждение.

Прави се искане делото да се гледа в отсъствие на ответника.

Направено е особено искане за спиране на производството по делото на основание чл.633 вр.чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК.

Направено е искане делото да се гледа по общия ред, а не по реда на бързите производства, като се излагат доводи за това, че претенцията на ищеца е за лихва за забава като исковете от такъв характер не са сред лимитативно изброените в чл.310 ал.1 от ГПК и съединяването на такъв иск с основния , който безспорно е от вида почл.310 ал.1 т.1 от ГПК съгласно ал.2 е недопустимо. Представят се писмени доказателства.

С определение №170/28.04.2021г. ЧРС е уважил искането за спиране на производството по делото, но определението е било обжалвано пред ПлОС, който с определение №1036/21.07.2021г. по в.ч.гр.д.№566/‘21г. е отменил това определение и е върнал делото на същия състав за последващи процесуални действия. Определението на ПлОС е влязло в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Прието е за безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Въз основа на приложените от ответника доказателства - платежни бележки, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за положени по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното време между 22.00 и 06.00ч., времето на разположение и положения труд през официални празници, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Не е спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се оспорва, че следва да бъде извършвано от него.

3

Независимо от това, ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в сила от 11.07.2020г. е посочено, че отработените от ищеца часове нощен труд за периода 01.01.2019г. – 10.07.2020г. възлизат на 751 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 дават 858,393 часа или 107,393 часа разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 900,45 лева за периода на претенцията. Изчислената лихва за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, е в размер на 98,61 лева.

По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР.

Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 и чл.187 от ЗМВР и при преценка основателността й, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (Отменена с Реш. №6136/23.04.2019г. по адм.д.№11077/2016г. и Реш.№16766/10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.4 от 14 януари 2019г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба №8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

В предхождащия период са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з592 от 25.05.2015 г., също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3 във всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и 06:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016г.

На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена с Решение № 6136/23.04.2019 г. по адм.д. №11077/2016 г. и Решение № 16766/10.12.2019г. по адм. д.№8601/2019г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020г.

В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на 4 разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.