Определение № 728 от 13.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728 гр. Ловеч, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500466 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от А.Д. и М.М.-изпълнителни директори, чрез адв.Л.

Р.-САК,със съдебен адрес в ****, срещу Разпореждане № 780/27.06.2025г., пост. по ч.гр.д.

№517/2025г. по описа на РС-Троян, в частта, в която е отхвърлено заявлението за претендираната неустойка от 743.61лв. за неизпълнение на договор с №50629****,партида 11055****, ID на договорМ727****/18.03.2024г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата 27.25лв.-мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 06.02.2025г.-24.06.2025г. Счита разпореждането в отхвърлителната част за незаконосъобразно и моли да се отмени. Излага подробни съображения за диспозитивен характер на нормата на чл.87,ал.1 от ЗЗД,поради което счита,че страните могат да уговарят начина на прекратяване на правоотношението им свободно,както е сторено.Договорът е прекратен автоматично и това не е обвързано със задължение на мобилния оператор да известява абоната.Прекратяването е поставено под условие-забавено плащане в определен срок и това е настъпило. На следващо място възразява,че неправилно се обсъждат доказателства в настоящето едностранно производство,чийто предмет е единствено установяване дали са или не спорни вземанията.

Не споделя и мотивите на съда за отхвърляне на неустойката поради нарушаване на забраната за неоснователно разместване на блага,какъвто критерий не е посочен в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Позовава се на съдебна практика и твърди,че не са налице предвидените в тълкувателното решение предпоставки,а именно неустойката да излиза извън присъщите й три функции.Позовава се и на практика на Съда на ЕС.Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и заявлението се уважи изцяло.

1

По допустимостта.

Жалбподателят е уведомен за обжалваното разпореждане на 08.07.2025г., жалбата е подадена на същия ден-т.е. в законовия срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 517/2025г.по описа на РС-Троян, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 26.06.2025г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№517/2025г. по описа на съда. Заявителят „А 1 България“ЕАД с ЕИК ********* предявява вземане срещу „Крейзи Янг Трейдинг“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, формирано от вземания за: 192.30лв.-месечна такса за предоставяне на услуги по договор за период от 03.08.2024г. – 02.02.2025г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението, 743.61лв.неустойка за неизпълнение на договора,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и 38.38лв.-мораторна лихва върху тези вземания,изчислена от първия ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до подаване на заявлението.

Твърди,че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор по вина на абоната на основание чл.54.12 от ОУ. Претендира и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предявена е и претенция за възстановяване на направените от заявителя разноски,формирани от внесената държавна такса и адвокатския хонорар.

Към заявлението са приложени единствено доказателства за пълномощията на представителя на заявителя.

С обжалваното Разпореждане №780/27.06.2025г. РС-Троян отхвърля заявлението по отношение вземането за неустойки и мораторна лихва върху него поради липса на доказателства за прекратяване на правоотношението между абоната и мобилния оператор. Уважава заявлението за претенциите за цена на ползваните електронни съобщителни услуги в размер на 192.30лв.,мораторна лихва от 11.13лв. и разноски съобразно по съразмерност.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдение,че облигационното отношение е прекратено, следва да се приложат и доказателствата,с които тази последица е обективирана.

Съставът намира,че не е обосновано обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договорите, както се твърди. В Общите условия и на договора за мобилни услуги и в тези към договорите за продажба на устройство на изплащане, е предвидено,че когато прекратяването,съотв.развалянето е по инициатива на една от страните,това става с едностранно писмено предизвестие. Заявителят не излага твърдения ,не представя и документи към тези по чл.410,ал.3 от ГПК, с които да се установи този факт-кога и как е преустановена договорната връзка. Позовава се на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за услуги без да сочи 2 как е настъпила и как е обявена на абоната. Известно е,че упражняването на правото за прекратяване на договора следва да е във формата,в която е бил сключен-в случая писменасъгл.чл.87,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД. Според трайната съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и достигането й до знанието му. От приложените към заявлението документи не се установява заявителят да е изпълнил тази процедура преди подаване на заявлението. При тези данни съдът не може да установи дали и кога е настъпила тази промяна в договорните отношения, довела до твърдяното прекратяване на отношенията между оператора и абоната. Изводът е,че няма данни да е настъпила изискуемостта на това вземане на оператора към абоната.

Категорично не може да се приеме лансираната теза за диспозитивен характер на нормата на чл.87,ал.1 от ЗЗД. Употребата на израза „трябва“ категорично насочва към изискване, а не към преценка на страните как да преустановят правоотношението.

При липсата на данни за изпълнение на соченото основание за търсената неустойка,правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението за това вземане и е уважил само в частта по отношение търсената стойност на ползваните мобилни услуги.

На следващо място,съдът намира,че неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и като такава противоречи на добрите нрави, съотв. нищожна.(Реш.№110/21.07.2016г., пост.по т.д.№1226/2015г. на ВКС, Реш.№219/09.05.2016г., пост.по т.д.№203/2015г. на І ТО на ВКС, Реш.№193/09.05.2016г. пост.по т.д.№2659/2014г. на І ТО на ВКС, Реш.№283/27.12.2018г. пост.по т.д.№2951/2017г.на ВКС, II ТО и др.). Независимо,че абонатът няма качеството на потребител, тъй като е юридическо лице, по правилото на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК съдът следи служебно за спазването на добрите нрави.Макар съгласно чл.9 ЗЗД страните да могат свободно да определят съдържанието на договора, законът е поставил условие да не е налице колизия освен с повелителни норми на закона и с добрите нрави.

Известно е,че „добрите нрави“ представляват неписани етични норми, приети от обществото, с цел да създават равнопоставеност, добросъвестно упражняване на правата и взаимно зачитане на правата на гражданите. Те са лимитът,до който може да се простира и зачита договорната свобода, съгласно ТРеш.№1/2009г. от 15.06.2010г. пост.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС Критериите за преценка на съответствието на уговорена неустойка с добрите нрави са какъв е видът на неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди.

Според разясненията в тълкувателното решение, преценката за наличие на нарушение на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора.Единно в съдебната практика се приема,че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. (Реш.№181/26.02.2015г. пост. по т.д. №4386/2013г., II ТО на ВКС, Реш.№99/08.07.2010г., пост. по т.д.№984/2009г., І ТО на ВКС, Реш.№776/05.01.2011г., пост.по гр.д.№969/2009г., ІV ГО на ВКС).

В случая заявителят твърди,установява се и от служебната справка в цитираните Общи условия,приложими през процесния период(Общи условия за взаимоотношенията между "А1 България" EАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на "А1 България"ЕАД), че е предвидено при предсрочно прекратяване по вина на абоната и в рамките на срока за ползване на услугите, право на оператора да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане срока на договора.

Това по същество означава абонатът да продължи да заплаща на оператора услуги, без да ги ползва 3 и то при наличие на прекратен договор. При тази уговорка е налице несъответствие между размера на предвидената неустойка и очакваните вреди в резултат на това неизпълнение. Реално операторът ще продължи да получава насрещна престация без сам да предоставя услуга на абоната. Това категорично поставя страните по договора в неравностойно положение и води до неоснователно обогатяване на оператора, тъй като той би получил сума по договорите, без да е предоставил насрещна престация.

По изложените съображения съставът приема,че правилно е отхвърлено заявлението за това вземане. Обжалваното Разпореждане №780/27.06.2025г., пост.по ч.гр.д.№517/2025г. на РСТроян следва да се потвърди в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 780/27.06.2025г., пост. по ч.гр.д.№ 517/2025г. по описа на РС–Троян, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „А1 България“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от А.Д. и М.М.изпълнителни директори, чрез адв.Л. Р.-САК, срещу „Крейзи Янг Трейдинг“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, за заплащане на вземания за неустойка от 743.61лв. за неизпълнение на договор с №50629****,партида 11055****, ID на договор М727****/18.03.2024г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата 27.25лв.-мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 06.02.2025г.-24.06., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4