Протокол № 450 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 450 гр. Пазарджик, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500432 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За жалбоподателя ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, редовно призовани, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалният му такъв.

Ответникът Г. Х. Б., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. С. С..

Съдът ДОКЛАДВА постъпило становище от адв. С. С. в качеството му на пълномощник на Г. Х. Б., в което е заявено, че няма възражение по даване ход на делото в насроченото открито съдебно заседание на 24.06.2026 г. от 10:15 ч. и че няма да сочи нови доказателства. Представя и моли да бъдат приети по делото адвокатско пълномощно, договор за правна помощ и списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Изразява становище и по съществото на спора.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение рег. № 416/12.12.2025 г., постановено по гр.д. № 226/2025 г. по описа на РС- Велинград е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б.- АК Пловдив, с ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, бул.„Р.“ №15, ет.1, офис 10, сумата в размер 3091,84лв.дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч.гр.д.№1151/2011 г. по описа на Районен съд1 Велинград, определено с Решение №145/13.03.2024 г. на Адвокатски съвет гр.Пловдив по Протокол №7/13.03.2024г., ведно със законната лихва за периода от 18.12.2024г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №857/20.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1560/2024г. по описа на Районен съд Велинград.

Осъдена е, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв.Г. Х. Б.- АК- Пловдив, с ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, бул.„Р.“ №15, ет.1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 61,84лв. по гр.д.№226/2025г. на РС- Велинград.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С. - АК Пловдив, с личен номер 1800087740 с адрес на кантората: гр.Пловдив, бул. „Р.“ № 15, ет.

1, адвокатско възнаграждение за защита по гр.д. № 226/2025 г. на РС Велинград, в размер на 600 лв. с ДДС.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв. Г. Х. Б.- АК Пловдив, с ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, бул. „Р.“ №15, ет.1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 61,84 лв. по ч.гр.д. № 1560/2024 г. на РС- Велинград.

Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв.С. С.-АК Пловдив, с личен номер 1800087740, с адрес на кантората: гр.Пловдив, бул.„Р.“ №15, ет.1, адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1560/2024г. на РСВелинград, в размер на 300лв. с ДДС.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Община Велинград, представлявана от Кмета К. К., чрез пълномощника му адв. П. Г..

Твърди се в същата, че решението е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано.

Приема се, че районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция. В тази насока се визира, че същата не е доказана по основание и по размер.

Счита се, че въпреки високия материален интерес,следва да се съобрази видът и количеството на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на книжа, процесуалната активност е била сравнително ниска.

Приема се, че няма пречка, съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в 2

Наредба №1/09.07.2004 г.

Счита се, че за да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид вида на претенцията, материалния интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни норми, броят на заседанията, в който процесуалния представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Съответно извършените процесуални действия в открито съдебно заседание; Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната;

Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна; Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

Счита се, че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо за действията, които са извършени и трябва да бъде редуцирано от съда.

Твърди се, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразност или евентуална нищожност на Решение №145/12.06.2024 г. на Адвокатски съвет гр.Пловдив по Протокол №7/13.03.2024 г., предвид факта, че органа се е произнесъл, съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, § 2 от ДФЕС. Съгласно тази разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС са нищожни.

Счита се, че са налице всички основания за прилагане на приетото в националната съдебна практика- решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

Приема се, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се вземат предвид като задължителни посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа.

Визира се, че нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с определен интерес.

Твърди се, че в случая е несъмнено, че адв.Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да с взимат предвид нормите на чл.9 и на чл.11 от същата Наредба.

Повдига се възражение и за акта от който черпи правата си адв. Г. Б.. В 3 тази насока се визира, че решението на Адвокатския съвет гр.Пловдив не е редовно съобщено на засегнатото лице, т.е. същото не е влязло в законна сила и не е породило правни последици, което ще рече, че исканата с исковата молба претенция не е изискуема.

Счита се, че представените доказателства не доказват размера на претенцията.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове или да го измените, като се постанови справедлив размер.

Моли се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса - ищеца Г. Х. Б., чрез пълномощника му адв. С. С. от АК-Пловдив.

В него се моли подадената въззивна жалба да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение на РС- Велинград. Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по ч.гр.д.№1151/2011 г. по описа на РС Велинград.

Коментирано е и решението на Адвокатски съвет - Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 3091,84 лв. с ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното изпълнително дело, по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред.

Цитира се съдебна практика.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на разноските по делото.

С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Съдът счете делото за разяснено от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до 24.07.2026 г.

4

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:22 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5