Решение № 646 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002103793 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на С. Й. Б. представлявана от адв. Н.Д. и адв.Г. Р. срещу въззивно решение № 40 от 30.03.2023 г. по в. гр д. № 437/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Касаторката Б. не е доволна от частта на въззивното решение, с която се потвърждава решение №167 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 369/2021 г. на Окръжен съд –Сливен за отхвърляне на нейния иск за разликата над присъдените 40 000 лева претендирано обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Б. Й. Б. в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020г и причиненено от водач , застрахован при ответника ДЗИ-Общо застрахожване“ ЕАД за риска „ гражданска отговорност”,както и в частта , с която въззивният иск отхвърля иска й за обезщетение над размера от 6000 лева ,като према за завишена и неоснователна претенцията над този размер до 100 000лева ,частичен иск от 250 000лева , след направено изменение на петитума.

За да постанови решението в обжалваната понастоящем негова част и като е приел за установени предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя ,а по отношение на ищцата С. Й. Б. право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат по изключение, мотивирано от особено силна привързаност ,по- голяма от считаната на нормална за съответната родствена връзка и предвид установените в конкретна степен негативни изживявания при ищцата /ТР №1 от 21.06.2018г ОСНГТК на ВКС / апелативният съд е приел за справедлив стойностен адекват 1 сумата 6000лева. Позовал се е на ППВС №4/1968г,на общественото схващане за справедлива обезвреда и съдебната практика ,съгласно която се държи сметка за обществено- икономическата конюнктура и като ориентир - нивата на застрахователно покритие към момента на ПТП . Въззивният съд е приел ,че ищцата и починалия са на близка възраст, отраснали заедно като деца , от 1986г единствено с грижите на майка си и без баща , който е напуснал семейството. Близките им отношения не са били накърнени в зряла възраст. Заствидетелствани са отношения на взаимопомощ и сплотеност,оценени като надхвърлящи обичайните за брат и сестра Нито братът, нито сестрата са създали собствени семейства ,живеели са заедно със своята майка в едно домакинство . Еднопосочни са събраните и обсъдени от въззивния съд гласни доказателства за силна привързаност.

Починалият е бил основният стожер на семейството ,поддържал е дома, разчитали са на него морално и финансово .От показанията на свидетели и приета съдебно- психологическа експертиза е установено ,че ищцата е понесла тежко загубата ,претърпяла е разстройство в адаптацията ,значително по тежест в първите седмици след инцидента. При нея е констатирано състояние на тревожно-депресивно разстройство , което състояние въззивният съд е оценил като страдания , намерили израз в съществени психични и психиатрични нарушения,които според приета по делото медицинска експертиза не са преодолени. Като е изтъкнал,че преценката за стойностен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да е индивидуална в конкретния случай предвид намерилите проявление обстоятелства , възрастта на въззивницата и на починалия родственик , естеството на техните отношения и интензитета на претърпените от загубатата вреди, въззивният съд е намерил за справедливо и достатъчно обезщетение от 6000 лева за ищцата С. Б. . В тази осъдителна част въззивното решение не е обжалвано от застрахователя и е влязло в сила.

В жалбата се поддържа, че така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, довели до определяне на занижено и поради това несправедливо обезщетение – касационни отменителни основания по чл. 281, т.

3 ГПК. Претендира се присъждане на обезщетение за разликата до заявения частичен размер на иска от 100 000лева . Изтъква се ,че въззивният съд не е отчел икономическата конюнктура в страната. Подчертава се нуждата от осъвременена съдебна практика предвид динамиката на инфлационните процеси и че според защитата е справедливо обезщетението да се определя към момента на присъждането му от съда,а не към момента на увреждането .Претендират се разноски за един адвокат, при условията на безплатно поета защита на касаторката Изтъква се,че нейното положение не следва да се утежнява с разноски за адвокат на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба ДЗИ- Общо застраховане ЕАД е депозирал отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата по същество чрез юрисконсулт Я.. Обезщетението за неимуществени вреди е определено с прилагане на относимите по този въпрос критерии, обстоятелствата са обсъдени, размерът от 6000 лева е съответен според общественото схващане за справедливост.Претендира се присъждане на юрисконсултко възнаграждение .

С определение №2751 от 05.06.2024г въззивното решение е допуснато до касационно 2 обжалване в обжалваната от ищцата С. Й. Б. негова част по въпроса за критериите при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по повод причина смърт , решаващо произнесен от въззивния съд с прилагане на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на лице,по отношение на което се приема активна легитимация и основание за обезщетяване за неимуществени вреди съгласно постановките в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

По изведения правен въпрос Върховен касационен съд намира за необходимо да изтъкне ,че според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възприетите с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешения относно кръга правоимащи са нормативно закрепени в чл. 493а, ал.4 КЗ.Тълкувателното разрешение, намерило израз и при законодателните изменения, сочи необходимостта въззивната инстанция като съд по съществото на спора да приложи собствено критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД и да мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства, отчетени решаващо в указаната с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд насока, застъпвана в практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД. По искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя при спазване на правилото на чл.52 ЗЗД при съобразяване със застрахователната сума по застраховката „гражданската отговорност“,не по-ниска от посочените минимални размери в приложимите актове от правото на ЕС,което обосновава и неприлагане на пар. 96, ал. 1 ПЗР ЗИД КЗ ,обн. в ДВ, бр. 101/2018г. включително като ориентир (в т. см решение № 147/2024 г. по гр. д. № 1231/2023 г. на ВКС, IV г. о и решение №504/2024г по гр.д№1455/2023г ІІІ г.о на ВКС). При определяне на обезщетението по размер и в този случай следва да се държи сметка за обществения критерии за справедливост,за да се обезщетяват равностойно аналогични случаи (реш. №187/2015г по гр.д № 829/2015г ІІІ г.о, ,реш.№51/2024г по гр. дело № 2945/2023година. ІІІ г.о, на ВКС.)Преценката на съда изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост“на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия ,което е гаранция за равно третиране на увредените лица пред закона. Критерият за справедливост изисква да се съобразява стандарта на живот в страната с оглед момента на произшествието, ориентир за което са икономическите показатели, съобразени в насоките, разяснени в решение № 83 по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о. ,реш. № 66 по т.д.№ 619 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 95 по т.д. № 916/ 2011 год. на І т.о. , реш.№ 155 по т.д.№ 711/2011 год. на І т.о., реш.№ 1 по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС реш. № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., реш. № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., реш.№ 215 от 3

03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о на ВКС , която установена съдебна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.Дадените насоки са приложими по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента по застраховка „гражданска отговорност“с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вкл.когато следва да бъде обезщетен брат или сестра на починалия ,внук или възходящ от по-горна степен.

По касационната жалба .

Бургаски апелативен съд е приел за установено след успешно проведено по делото доказване, че при конкретните житейски обстоятелства привързаността между ищцата и нейния по- възрастен брат,след като и двамата не са създали друго семейство,живеели са заедно в семейната им къща в [населено място], община Нова Загора и ищцата е разчитала на неговата материална и морална подкрепа, е била така силна, че загубата е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка между брат и сестра . Не е налице основание този извод да бъде ревизиран от настоящата инстнация ,пред която е пренесен единствено спор за размера на обезщетението,като ответникът понастощем не оспорва правото на ищцата да бъде обезщетена за понесените молани вреди по изключение.

Въззивното решение е в отклонение от така установена практика по прилагането на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение въззивният съд е направил краен извод,който не е съответен на изложените в решението съображения по релевантните обстоятелства, иначе правилно ориентирани към общественото схващане за справедлива обезвреда в установената съдебна практика, обществено- икономическата конюнктура и като ориентир - нивата на застрахователно покритие към момента на ПТП.

Тези именно показатели не обосновават посочената за стойностен адекват сума от 6000 лева да е достатъчна, за да се спази критерият за справедливо обезщетение,когато са установени продължители и сравнимо по-интензивни болки и страдания от тези, които отношенията между брат и сестра обичайно предпоставят при загуба на родственик.

Същевременно понесените от ищцата морални вреди са установено сравними с тези, които критерият в чл. 52 ЗЗД предпоставвя да бъдат справедливо обезщетени в случаите на загуба на подкрепящ , обгрижващ и обичан родител ,без обаче да се търси пълно житейско сходство и стойностно приравняване при обезщетенията ,присъждани в тези случаи, със случай като настоящия. Такъв подход също би накърнил критерия за справедливо обезщетение и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване .

Предвид социално-икономическите условия в страната към момента на произшествието ,настъпило на 18.11.2020г, касиране на въззивното решение в една част се налага поради незаконосъобразното прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението по размер За да се приложи съответно чл. 52 ЗЗД съгласно отговора на правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за да кореспондира размерът му с понесените морални вреди предвид естествотото, интензивността и продължителността им, обезщетението следва да бъде завишено до размера на сумата 25 000 лева, а над този размер да се приеме , че искът правилно е отхвърлен като прекомерно завишен. При така установените обстоятелства по делото 4 касационната жалба е частично основателна ,