Решение № 494 от 21.10.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Търговище, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря С. Ст. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530100710 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени и в условие на евентуалност искове:

- за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1264634, сключен на 31.05.2023г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗПК.;

- за прогласяване нищожност на клауза по чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1264634, сключен на 31.05.2023г. , предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „Мултитюд Банк“., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.10 ал.2, чл.10а ал.4, чл.19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК.

Ищцата – Д. Д. П. твърди в исковата си молба, че съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит №1264634 от 31.05.2023г., тя като кредитополучател получила кредит в размер на 2500 лева. Посоченият ГПР е:

49.66 %, ГЛП: 23.33%, при срок на кредита от 18 месеца. Сумата, която трябва да върне по кредита е 3375 лв. като сбор от отпуснатия кредит от 2500 лв. и лихва 875 лв.

1

В чл. 5 от Договор №1264634 за предоставяне на потребителски кредит от 31.05.2023г.. е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк" /Multitude Bank p.l.c./ в полза на Дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.

След като усвоил на 31.05.2023г. кредита от 2500 лв., кредитополучателят ищецът установил, че по сключения Договор за гаранция /поръчителство/ от 02.06.2023г. дължи сумата от 2525 лв. – такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, на осн. чл. 1.6 от договора за гаранция /поръчителство/.

Сключеният Договор № 1264634 за предоставяне на потребителски кредит от 31.05.2023г., е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК. във връзка с чл.11.ал.1.т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор № 1264634 за предоставяне на потребителски кредит от 31.05.2023г., е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи. че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума. дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите 2 следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор №1264634 за предоставяне на потребителски кредит от 31.05.2023г., е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно. изобщо какво все включва в ГПР.

Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 2525 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.66%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над 10 пъти, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19. ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. С оглед разпоредбата на § 1. т. 1 от ДР на ЗПК заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаша от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва 3 по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Посочването в договора на размер на ГПР. който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите

Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

В условията на евентуалност, клаузата на чл.5 от Договор №1264634 за предоставяне на потребителски кредит от 31.05.2023г.. въз основа на която клауза е сключен на 02.06.2023г. Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Така посоченият чл.5 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на кредитополучателя е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на чл.5 от договора, кредитополучателят е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния.

Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации.

Кредитополучателят се задължава да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.5 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.

Клаузата на чл.5 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146. ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл.5 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на 4 чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.5 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1264634, сключен на 31.05.2023г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗПК. и в условие на евентуалност само - при отхвърлен главен иск, да се прогласи нищожност на клауза по чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1264634, сключен на 31.05.2023г. , предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Мултитюд Банк“., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.10 ал.2, чл.10а ал.4, чл.19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК,

Редовно призована ищцата не се яви лично в открито заседание и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище

Вх.рег.№

8594/11.09.2025г. от упълномощения процесуален представител адв. М. М. от АК-Пловдив, който поддържа исковете така, както са предявени, както и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 756 лв. с ДДС по договор за правна защита и съдействие по установителен иск на осн. чл.38 ал.1 т.2 ЗА, за което представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ответникът – „Фератум България“ ЕООД, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Основните възражения на ответника са следните:

Относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства:

Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от 5 кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.

Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.

Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.