Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 199 от 29.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 654/2026
Вид
Решение № 199
Подписан
29.05.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Таня Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186а ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574 · Кодекс за застраховането
  • чл.574 ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.574 ал.12 · Кодекс за застраховането
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пазарджик, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200654 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Б. Ж., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д. М. от САК, против Наказателно постановление № 261006-000408 от 03.04.2026 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основА.е чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро (равностойността на 500.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата обобщено се релевират оплаквА.я за материална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска и е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседА.е жалбоподателят се представлява от пълномощника, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище за основателността на жалбата и незаконосъобразността на НП, за чиято отмяна пледира. Претендира и разноски съгласно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество и не е направено искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на претендирА.я адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквА.я и становищата на стрА.те и прецени събрА.те по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че на 07.03.2026 г. в 1

13:45 часа, в общ. Пазарджик, на АМ „Тракия“ км 89+300 в района на бензиностанция „Инса Ойл“ в посока към гр. София, е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на Д. А. С. от гр. София, което не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като било със служебно прекратена на 24.02.2026 г. регистрация на основА.е чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на сключена ЗЗГО.

Това било установено от полицейски служители в Група КПДГПА към ОДМВР- Пазарджик при извършена на жалбоподателката проверка. Затова бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Впоследствие с мотивирана резолюция от 11.03.2026 г. на АНО административнонаказателното производство било прекратено и материалите изпратени по компетентност на РП- Пазарджик с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. № 1911/2026 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база събрА.те данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 26.03.2026 г., като преценил, че А. Ж. не е извършила престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Препис от постановлението било изпратено на Началник Сектор „ПП“- ОДМВР- Пазарджик, получено на 30.03.2026 г.

По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършено от нея нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 03.04.2026 г. на основА.е чл.36 ал.2 от ЗАНН срещу жалбоподателката било издадено атакуваното НП. Последното било връчено под формата на отпечатан дигитален образ, съгласно чл.186а ал.3 от ЗДвП (в сила от 01.08.2023 г.) лично на санкционираното лице на 08.04.2026 г. видно от разпечатка от АИС- АНД (л.6) и писмо от Сектор „ПП“ (л.2).

Жалбата против НП е депозирана от наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (виж пълномощно на л.5) чрез АНО до съда на 22.04.2026 г. чрез ССЕВ, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събрА.те по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка Вх.

№ 1911/26 г. по описа на РП- Пазарджик. Съдът кредитира изцяло събрА.те писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира че в хода на АНП не е допуснато СПН. Правилно НП е издадено на основА.е чл.36 ал.2 от ЗАНН, след постановен отказ на прокурора да образува ДП, като започналото първоначално АНП е било надлежно прекратено с мотивирана резолюция на АНО (л.41), връчена на нарушителя, с оглед отразената информация в справка за нарушител/водач (л.12 и сл.).

Според настоящия съдебен състав е налице основА.е за отмяна на НП, тъй като вмененото на жалбоподателката адм. нарушение не е било извършено 2 от нея.

Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателката е управлявала процесното МПС. Безспорно е, че и управлявА.ят от нея автомобил не е нейна собственост на на трето лице- Д. С., което се установява и от приетата по делото справка за собственост и регистрация на МПС (л.27).

Установява се от приетата по делото справка за промяна на регистрация на процесното МПС (л.26 гръб), че управлявА.я от жалбоподателката автомобил към момента на проверката е бил с прекратена на 24.02.2026 г служебно от Отдел „Пътна полиция“- СДВР регистрация. на осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП, с оглед на получено уведомление от ГФ, че автомобилът е без ЗЗГО. От извършената служебно справка от съда в Гаранционния фонд се установи, че сключената на 27.09.2025 г. ЗЗ „ГО“ на автомобилистите със „ЗАД Армеец“ АД за процесното МПС е била с начална дата на покритие 27.09.2025г.

00:00:00ч. и крайна дата на покритие 26.09.2026г. 23:59:59ч., но е прекратена на 12.01.2026 г. в 00:00:00 часа. Вероятно договорът за ЗЗГО, предвид представената и приета по делото като писмено доказателство застрахователна полица за сключения нов договор за ЗЗГО (л.44), е бил със заплащане на вноски, като е било пропуснато заплащането на поредната вноска, поради което е прекратено действието на договора.

В дадените по време на извършената проверка обяснения от водача- А.

Ж. (л.36) тя не е знаела, че автомобилът е с прекратена регистрация, при положение, че има СРМПС и е с поставени регистрационни табели. По делото няма нито едно доказателство, че жалбоподателката е знаела за прекратената служебно регистрация на управлявА.я от нея автомобил, още повече че той не е нейна собственост.

При тези данни от правна страна съдът намира, че от събрА.те доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателката А. Ж. е действала виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателката е съзнавала, че службата по регистрация е прекратила по служебен път регистрацията на автомобила, но също така няма и ангажирА. доказателства за това, че и собственикът на автомобила е знаел, че МПС е с прекратена регистрация.

Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП (цитирана в НП) в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 07.03.2026 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 или по желА.е на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Действително след изменението на посочената разпоредба, отпадна изискването за уведомление на собственика на МПС от службата по регистрация към съответната ОДМВР. Такова уведомление дължи информационният център по чл.574 ал.10 от КЗ, считано от 01.08.2025 г.

Посочената разпоредба предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за 3 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според нормата на чл.574 ал.11 от КЗ, компетентните оргА. по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказА.я, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1 т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни оргА., които: регистрират превозните средства в Република България; осъществяват контрол по ЗДвП; осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на ППС; осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Следващата разпоредба- на чл.574 ал.12 от КЗ, разписва, че данните от Информационния център- до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за ЗЗГО на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

По делото не са ангажирА. доказателства от АНО, че към дата на прекратяване регистрацията служебно от Отдел „ПП“ при СДВР- София такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. Същевременно, в тежест на АНО е да докаже всички факти и обстоятелства свързА. с вмененото на жалбоподателя нарушение.

В тази връзка не е достатъчно извършването на справка от служител в Сектор ПП в АИС, където е отразена информация, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на ППС и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е налице фактическата хипотеза на чл.175 ал.3 от ЗДвП.

Фактически обаче, в случая не е изпълнена процедурата на уведомяване.

Съответно собственикът на автомобила е лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл.574 ал.10 от КЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че такова подновяване е извършено незабавно от собственика на автомобила- Д. С., веднага след извършената на жалбоподателката проверка на 07.03.2026 г., като е сключена застраховка „ГО“ (Виж полица на л.44).

Уведомяването е съществено процесуално изискване, тъй като без него у собственика, респективно водача, липсва знА.ето, че регистрацията на автомобила е прекратена. Съответно липсва субективният елемент на 4 административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Ето защо уведомяването е пряко и изрично предвидено в чл.143 ал.10 от ЗДвП във вр. с чл.574 ал.11 от КЗ и процедурно уредено в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирА.те пътни превозни средства. Тоест, макар чл. 175 ал.3 от ЗДвП да не фиксира изрично да е спазено изискването за уведомяване, то произтича систематично от чл.574 от КЗ и от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност.