Решение № 156 от 15.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ямбол, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600350 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от АК****** на подсъдимата Х. С. А. /Н. S. А./, родена на ********** година в град *****, **********гражданка на **********срещу Присъда № 118/30.07.2024 г., постановена по НОХД № 444/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.

С присъдата, подс.А. е призната за виновна в това, че на **.**.**** година, в района на гранична пирамида №***, в землището на село ****, община *****, област ****, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъдена на лишаване от свобода да срок от 6 месеца и на глоба в размер на 600 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК, наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач 1 в хода на досъдебното и съдебното производство са оставени за сметка на органа, който ги е направил.

В подадената жалба се твърди неправилност на постановената присъда.

Претендира се изменение на същата чрез приложение на разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК. Искането се аргументира с твърдението, че подсъдимата е влязла в страната, за да се ползва от правото си на убежище съгласно Конституцията на Република България.

В съдебно заседание въззивницата-подсъдима редовно призована, не се явява.

В задочното производство по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК се представлява от служебно назначения й защитник от АК-Ямбол. Защитникът поддържа изцяло въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло постановената от ЕРС присъда като правилна, обоснована и справедлива.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я преповтаря. Страните не спорят по приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира като логични и непротиворечиви гласните доказателства - обясненията на подсъдимата, дадени в хода на Бързото производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от НПК и показанията на свидетелите М. К. Б. **** ***** при РД“ГП“ – Елхово, ГПУ – Елхово и Х. Д. А. – ****** ***** при РД“ГП“ – Елхово, ГПУ - Елхово, дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, както и писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира обясненията на подс.А., като обективни, логични и като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на разпитаните свидетели А. и Б. правилно и обосновано са кредитирани от решаващият съд с доверие като логични, последователни и логично съвместими с обясненията на подсъдимата. Освен това, правилно е отчетено от съда, че липсват индициии за предубеност на свидетелите. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на 2 решаващия такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени доказателства, като редовни от външна страна и неизолирани от останалия доказателствен материал. Анализът на събраните доказателства, извършен от районния съд и изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.279, ал. 1 от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в мотивите на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната инстанция.

Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че подсъдимата е осъществила фактически действия по преминаване на държавната граница, като не е имала разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват гранично пропускателен контрол. Безспорно е обстоятелството, че въззивницата не е разполагала с необходимите документи за преминаване на държавната граница през съответните КПП. С обстоятелството на преминаване на държавната граница без разрешение на съответните органи за това, подс.А. безспорно е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница. Осъщественото от нея деяние по чл.279 ал.1 от НК е извършено в изпълнителна форма без разрешение на органи на властта, в хипотеза на влизане в страната, като деянието е довършено, тъй като е налице обективно преминаване на държавната граница.

Въззивницата - подсъдима е осъществила деянието и от субективна страна, при пряк умисъл, тъй като е съзнавала противообществения му характер и е искала настъпването на противоправните последици. Съзнавала е, че преминава държавната граница при липсата на необходими за това документи, респективно разрешение на съответните власти, но е искала настъпването на противоправните последици, а именно-преодоляване на държавната граница и достигането на територията на Република България. По изложените съображения, с атакуваната присъда районният съд правилно, обосновано и законосъобразно е признал подс.А. за виновна в осъществяване на съставомерно по смисъла на чл.279, ал.1 от НК деяние.

При индивидуализация на наказанието първият съд правилно е взел предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство високата степен на обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива - чистото съдебно минало на подсъдимата, направените от нея самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнала за разкриване на обективната истина по делото, добросъвестното й поведение в хода на полицейската проверка и на досъдебното производство, както и мотивите и подбудите за извършване на деянието, а именно – да се срещне с дъщеря 3 си. В резултат, правилен се явява извода за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Настоящия състав на въззивния съд намира наложеното на въззивницата наказание при условията на чл.55 от НК лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 600 лева, както и при отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, за справедливо. Същото е съобразено със степента на обществена опасност на осъщественото деяние и с ниската степен на обществена опасност на личността на извършителя, предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало, направените самопризнания, а и механизма на осъществяване на деянието. Затова и определеното към минимума на предвиденото в текста наказание глоба и лишаване от свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 от НК.

Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния такъв не е приложил разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК. В мотивите си районният съд обосновано и правилно е отразил, че за приложението на визираната законова разпоредба следва да бъдат преценени внимателно всички причини, мотивирали чуждият гражданин да осъществи състава на престъплението по чл.279 ал.1 от НК. В конкретният случай, освен твърденията на защитника в жалбата му /които не са подкрепени с доказателства/ в посока, че въззивницата е влязла в страната, за да потърси закрила от Република България, по делото не са налице каквито и да било доказателства, от които да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК. В дадените от подсъдимата обяснения, приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им, същата сочи, че от 2012 г. се намира на територията на Република Турция и че е искала да премине през границата на нашата държава единствено с цел да достигне страна от ЕС /Германия/ по лични причини – да се срещне с дъщеря си, а не поради това, че в страната си по произход е бил преследвана заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимата е преминала границата без съответно разрешение по причини, свързани с нейния произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че е била преследвана заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира доводите на защитника на въззивницата - подсъдима касателно наличието на обстоятелства за приложение на разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК, за неоснователни.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки, водещи до изменение или отмяната му.

4

Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 118/30.07.2024 г., постановена по НОХД № 444/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5