Решение № 3889 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3889 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Д. Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20241100502796 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 27.11.2023г. по гр. д. № 55828/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 141 състав, са отхвърлени предявените от С. Г. Б. срещу Р. Х. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на сума в общ размер на 115 178, 83 лева, представляваща платени суми от ищеца в полза на ответницата в периода от 23.03.2018г. до 12.04.2022г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца С. Г. Б., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че СРС неправилно е приел, че между страните са съществувал отношения, подобни на семейните, тъй като са живеели заедно във фактическо съжителство. Счита, че първоинстанционният съд е кредитирал показанията на събраните по делото гласни доказателствени 1 средства безкритично. Сочи, че от показанията на свид. Ж. се установява, че той е виждал ищеца само през 2017г. преди Коледа и по Великден през 2018г. и 2019г., преди лятото на 2020г., и за 10 дни през 2020г., както и пред 2018г. и 2019г. в с. Борино в дома на родителите на С. – последното обстоятелство е изнесено в показанията на свид. С.. Тези факти, обаче, не обосновавали извод, че това са всички прибирания на ищеца от Франция в България, а още повече, че това сочи на отношения подобни на семейните. Нито един от свидетелите не сочел, че в дома на Р. е имало вещи на С., или пък, че са го видели да пренася багажа си. Освен това не били логични и изводите, които са формирани въз основа на представените оферти за извършване на ремонтни дейности в дома на ответницата, тъй като същите не са били подписани от ищеца. Поддържа, че близките интимни отношения между страните са били спорадични и за кратък период от време, което опровергавало съществуването на фактическо съжителство между тях. Друг извод не следвал от установените отношения между ответницата и родителите на С. – те също не може да се приемат за индиция, че двамата са живеели на съпружески начала и в общо домакинство. Аргументира се становище, че показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели на следва да се кредитират поради наличието на противоречия в тях. Изложени са подробни съображения относно съдържанието на понятието фактическо съпружеско съжителство и след анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че такова не е съществувало между страните. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Въззиваемата Р. Х. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че между страните по делото са били установени отношения на съвместно фактическо съжителство за дълъг период от време, което се установявало от показанията на разпитаните свидетели. Този извод се налагал и при съобразяване на обстоятелството, че между ответницата и родителите на ищеца са били установени близки, тесни връзки. Така Р. проявявала загриженост и усилия да осигури добруването и нормален начн на живот на бащата и майката на С. – периодично пътувала до дома им, пазарувала 2 необходимите хранителни продукти, осигурявала е медицинско оборудване и полагала грижи за здравословното им състояние, организирала извършването на ремонт и други подобрения в тяхната къща. Поддържа, че извършените множество парични преводи от ищеца в продължение на повече от 4 години сочат в достатъчна степен на извод за наличието на фактическо съжителство между страните, доколкото не са налице данни, че С. Б. се е противопоставил на основанието за тяхното разходване – за организиране и обслужване на съвместни техни интереси, така и такива на неговите близки роднини. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита първоинстанционното решение за валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на получени без основание парични суми.

За да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се докаже от ищеца - даването на престация, а от ответника - основанието, на което същият да я задържи.

Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен. В развитие на тези постановки са обособени и трите фактически състава от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно начална липса на основание - тогава когато изобщо липсва още към момента на "даването" облигационна или друг вид правно-релевантна връзка между субектите (нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат фактически твърдения, служещи за основание). В този 3 случай ищецът доказва даване на определена престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да я задържи.

По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото, т.е. ответникът следва да установи, че престацията е извършена в изпълнение на валидно задължение на ищеца.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че в периода от от 23.03.2018г. до 12.04.2022г. С. Б. е превел в полза на Р. М. с 38 банкови платежни операции парични суми в общ размер на 115 178, 83 лева, както и че считано от м.03.2017г. и до настоящия момент неговото обичайно местопребиваване е във Франция, където упражнява трудова дейност.

В исковата молба е заявено фактическо твърдение, че всеки един от банковите преводи е извършен без основание. В отговора на исковата молба са въведени фактическите обстоятелства, свързани и произтичащи от съществувалите предходни лични партньорски отношения между страните и фактическото съпружеско съжителство между лица през исковия период, както и твърдения за възникнали между страните мандатни отношения във връзка с възложени от ищеца дейности.

По делото са представени множество

4 писмени доказателства, неоспорени от ищеца, представляващи документи, извършени от ответницата плащания за следните дейности: удостоверяващи

От представеното свидетелство за регистрация на МПС част I, се установява, че собственик на л.а. „Мерцедес Ц 180“ с рег. № **** е С. Г. Б., като за автомобила са представени и застрахователна полица № BG/03/11800905285 от 22.03.2018 г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с дължима премия от 250, 72 лв., застрахователна полица № 4704170250000400 от 16.03.2017 г. по застраховка „Каско“, с дължима сума по застраховката в размер на 314, 42 лв., застрахователна полица № 4704180250000777 от 22.03.2018 г. по застраховка „Каско“, като дължимата премия възлиза на 251, 53 лв. Видно от представените два броя протоколи за извършен ремонт на л.а. „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ****, на 05.03.2018г. и на 10.11.2018г. на автомобила е извършено обслужване, чиято стойност се равнява на сумата от 352 лв., съответно на 2 898 лева.

Представени са още фактура № ********** за сума в размер на 10, 01 лв. за извършване на услугата „регулиране фар“ на автомобил с рег. № ****, както и фискален бон от 17.09.2018г. за заплащане на посочената сума; 8 броя протоколи за извършени ремонти на автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № **** в периода от 30.04.2018г. до 16.04.2022г., на стойност от 673,40 лева; 1 667 лева; 2 152, 80 лева; 532, 25 лева; 481 лева; 1 683 лева; 393 лева; 773 лева; приходна квитанция от 31.03.2021г. от СО р-н Изгрев за заплатен годишен данък в размер на 103,45 лв. за лек автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № ****, собственост на С. Г. Б..

Представени са застрахователна полица № BG/03/118001720274 от 12.06.2018 г. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на процесния автомобил с дължимата премия по застраховката в размер на 350, 15 лева, застрахователна полица № BG/03/119001584311 от 06.06.2019г., по която се дължи премия в размер на 298, 45 лева, застрахователна полица № BG/03/120001505683 от 02.06.2020г. с дължима премия по застраховката от 316, 08 лева, застрахователна полица № BG/03/121001634185 от 08.06.2021г. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като дължимата премия по застраховката е в размер на 286, 78 лева, както и застрахователна полица № BG/03/122001622804 от 03.06.2022г., като дължимата премия по застраховката е в размер на 286, 78 лева. Представени са 5 и 5 броя застрахователни полици по застраховка „Каско“ на лек автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № ****, от следните дати: 22.03.2018 г., 18.03.2019 г., 18.03.2020 г., 19.03.2021 г. и 22.03.2022 г., с дължими премии по тях, съответно: 1 668, 92 лева, 1 339, 97 лева, 1 261, 96 лева, 1 333, 64 лева и 1 354, 24 лева.

Представена е фактура № 1800014532 от „АДАПТ БГ“ ООД с получател Р. М. за доставка на кислороден концентратор на стойност 1 850 лева, както и фискален бон от 28.05.2020г. за осъщественото плащане на цената. Съгласно фактура № 1800014529/28.05.2020 г. Р. М. е закупила и пръстов пулсоксиметър на стойност 141, 50 лева, които видно от представения касов бон са заплатени на същата дата.

Представена е оферта от „Родопи Терм“ ЕООД за монтаж на котел в с.

Борино, като клиент е посочен ответницата Р. М.. Представени са 3 броя фактури за извършените СМР в същия обект, издадени от „Родопи Терм“ ЕООД с получател Р. М., съответно № **********/11.06.2020г. на стойност 13 015, 34 лева, № 0000202226/02.07.2020г. на стойност 2 306, 67 лева, № **********/10.12.2020г. на стойност 1 740, 97 лева. От представените два броя преводни нареждания от 10.06.2020 мг. и от 01.07.2020 г. се установява, че ответницата Р. М. е заплатила сумите по фактури № **********/11.06.2020г. и № 0000202226/02.07.2020г.