Решение № 1877 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1877 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100503935 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 17688 от 02.10.2024 г., постановено по гр.дeло № 53650/2023 г. на СРС, Г.О., 153 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец” № 23Б, срещу В. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“****, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. И. М., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сума в размер на 851,39 лева - цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди до имот, находящ се в гр.София, ж.к.“****, партерен етаж, магазин № 3, аб.№ 409057, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 21.02.2023 г. до заплащане на сумата, сума в размер на 108,43 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2020 г. - 16.02.2023 г. върху цената на топлинната енергия и сума в размер на 2,81 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1

8983/2023 г. по описа на СРС, 153-ти състав, като е отхвърлен предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. И. М., ЕГН ********** иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сума в размер на 0.72 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2020 г. - 16.02.2023 г. върху цената на услугата дялово разпределение. С решението на съда е осъден В. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец” №23 Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 424,68 лева - разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд, и сума в размер на 74,94 лева - разноски в заповедното производство. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец” №23 Б, да заплати на В. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 0.30 лева - разноски за исковото производство.

Срещу решението на СРС, Г.О., 153 с-в е постъпила въззивна жалба от В. И. М., подадена чрез пълномощника адв.И. И., с която се обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображения изложени в жалбата.

ВъззИ.емата страна- ищец „Топлофикация София" ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.М.К. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Третото лице-помагач „Топлоконтрол” ООД, гр.София, не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата 2 въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр.София срещу ответника В. И. М. по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта, в която същите са уважени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, както и че същата е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкрИ.не действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на 3 обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ответник доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, включително и досежно приетата по делото съдебно- техническа експертиза.

Изготвената съдебно- техническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност на решението в обжалваната му част. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Обжалваното решение е и обосновано. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

На следващо място, съдът приема, че във въззивната жалба на ответника не са изложени конкретни доводи за неправилността на обжалваното решение / единствените фактически доводи в жалбата са свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал/. С оглед на това, при липсата на допуснато от районния съд нарушение на императивни материалноправни норми и при съобразяване на характера на производството по въззивно обжалване по действащия ГПК, 4 представляващо ограничен въззив, при който за да се извърши проверка на правилността на решението, въззивникът следва да посочи в какво се изразява неправилността на първоинстанционния акт според него, въззивният съд няма правомощието да формира собствени изводи по съществото на спора, а с това и за правилността на съдебния акт, а следва да го потвърди в съответната част. Ако жалбата не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на разглеждане, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди - чл.271 и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт. В процесния случай във въззивната жалба на ответника не са изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, като изложените доводи, съдът намира, че не са съобразени с изразеното от СРС в диспозитИ. на обжалваното решение, като констатация относно спорното право.

В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитИ. му като констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК , съдът се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора". Релевираните възражения на страните, било правоизключващи, правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитИ. на решението по същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ликвидност. Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитИ. му като констатация относно спорното право, а изложеното в мотивите - само по изключение досежно възраженията за право на задържане и прихващане/ чл.298, ал.4 от ГПК/. С Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.18, което в тази си част не е изгубило значение при действието на приетия през 2007 г. и приложим към конкретното дело Граждански процесуален кодекс, е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за 5 обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Според дадените указания, на обжалване подлежи самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор. В този смисъл са решение № 167/09.11.2010 г. по т.дело № 1012/2009 г. на ВКС, Т.К., ІІ т.о., определение № 60521/28.09.2021 г. по т.дело № 1532/2020 г. на ВКС, Т.К., І т.о. и други.