Решение № 1601 от 18.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300503011 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №34165/09.11.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Д. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес град ***********, чрез адв. Б. З., срещу постановление от 25.08.2023 г. по изпълнително дело №20169090400089 по описа на ЧСИ ********* по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на същото поради настъпила перемпция.

Твърди се, че по делото е налице перемпция. Постановлението е бланкетно, не е посочено дали длъжникът е уведомен за изпълнителните действия и какви са те. Нито едно от съобщенията за изпълнителни действия не е получено от длъжника, като не е получил и покана за доброволно изпълнение. Иска се атакуваното постановление да се отмени и да се дадат задължителни указания на ЧСИ.

Ответната страна – взискателят „********* ЕООД, чрез юрисконсулт М. М., депозира възражение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че регулярно е искано извършване на действия по изпълнителното дело, като не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени 1 съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“.

Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Видно от приложеното изпълнително производство – ИД №20169090400089 по описа на ЧСИ *********** с район на действие района на Окръжен съд Пловдив - същото е образувано на 23.08.2016 г. по молба на „*********“ АД с приложен изпълнителен лист №4873/18.05.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №3484/17.05.2016 г. по ч.гр.д.

№6211/2016 г. по описа на ПдРС срещу Д. И. И., в качеството му на законен наследник на В. Н. С. С молбата е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, ако работи, ако се установят секвестируеми доходи на длъжника, да се наложи запор върху тях; ако се установи, че притежава имущество, да се наложи възбрана върху имота и запор върху МПС, както и върху дялове и акции в търговски дружества; да се насочи принудителното изпълнение към движимото имущество, намиращо се на постоянния/настоящия адрес на длъжника; да се наложи запор върху вземания на кредитополучателя по откритите в банката сметки.

С разпореждане на ЧСИ от същата дата са изискани справки за трудови договори и имущество на длъжника.

С разпореждане от 25.08.2016 г. (л.27 ИД) е присъединена като взискател Държавата чрез ТД НАП Пловдив, а с друго разпореждане от 2 същата дата (л.30) е наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, като съобщение е получено от работодателя на 31.08.2016 г.

На 25.08.2016 г. е изпратена ПДИ до длъжника, но е върната невръчена на 21.09.2016 г.

На 24.10.2016 г. е разпоредено изпращане на нова ПДИ и повторно да се изпрати напомнително до третото задължено лице за наложения запор.

Последното е получено на 26.10.2016 г. От връчителя е залепено уведомление на входната врата на апартамента и на табло за обяви на входа на блока на 25.10.2016 г.

На 20.04.2017 г. е постъпила молба от взискателя, като е поискано насрочване на опис на движими вещи на длъжника и налагане на запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки. Изпратени са на 21.04.2017 г. писма за налагане на запори върху банкови сметки до три банки, в които са налични такива. Според писма от „********“ ЕАД и „***********“ ЕАД такъв е наложен. Изпратено е съобщение до длъжника, но отново не е връчено.

На 05.01.2018 г. е постъпила нова молба от взискателя, като е поискано насрочване на опис на движими вещи на длъжника и налагане на запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки.

Същият е уведомен за хода на делото, като е указано от ЧСИ, че е необходимо назначаване на особен представител, ако се иска извършване на изпълнителни действия.

С молба от 18.09.2018 г. „********“ ЕООД уведомяват, че вземането е цедирано от първоначалния взискател, като е поискано връчване на длъжника на уведомление за извършената цесия. Тъй като длъжникът отново не е открит на адреса, е залепено уведомление на входната врата на във входа.

С разпореждане от 21.11.2018 г. „********“ ЕООД е конституирано като взискател по делото на мястото на „*****“ АД.

На 30.01.2019 г. е постъпила молба от новоконституирания взискател, като е поискано да се извърши справка за банкови сметки и сейфове, като при наличие на такива да се наложи запор.

На 07.10.2019 г. е постъпила нова молба от взискателя, като е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника в „********“ ЕАД, като с разпореждане на ЧСИ от същата дата такъв е наложен, но е уведомен, че е преустановено ползването на сметката в продължение на 12 и повече месеци и е служебно закрита.

С молба от 30.06.2021 г. взискателят е поискал да се извърши справка за банкови сметки и сейфове, като при наличие на такива да се наложи запор. Наложен е запор върху банкова сметка в „**********“ АД.

На 07.10.2021 г. е постъпила нова молба от взискателя, като е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника в 3

„**********, което е и направено, но се установява, че длъжникът няма банкова сметка в посочената банка.

На 16.06.2022 г. е постъпила молба от длъжника чрез процесуалните му представители, с която се иска производството да се прекрати поради настъпила перемпция.

Препис от молбата е връчен на взискателя, като на 30.06.2022 г. е постъпило становище, че искането е неоснователно.

С постановление от 13.07.2022 г. (л.158 ИД) ЧСИ е проследил развитието на изпълнителното дело и е приел, че не е настъпила перемпция, като е отказал прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание. Съобщението е връчено на длъжника чрез пълномощника му на 05.08.2022 г.

С нова молба от 25.08.2023 г. (л.160 ИД) длъжникът чрез пълномощника му отново е поискал прекратяване на делото поради липса на изпълнителни действия от страна на взискателя за срок, по – голям от две години.

С атакуваното постановление от 25.08.2023 г. (л.162 ИД) ЧСИ е проследил развитието на изпълнителното дело и е приел, че не е настъпила перемпция, като е отказал прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание. Съобщението е връчено на длъжника чрез пълномощника му на 29.09.2023 г., като в срока за обжалване е постъпила и жалбата – предмет на настоящето производство.

Междувременно, на 15.09.2023 г. е постъпила нова молба от взискателя, като отново е поискано налагане на запор върху сметките на длъжника в „*******“ АД, което е и направено – изпратено е запорно съобщение, но не е получен отговор.

В случая следва да се отчете, че в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г. Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове.

Съдът намира, че възраженията в жалбата, че перемпция е настъпила, следва да бъдат оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява, че регулярно е искано от взискателя предприемане на принудителни действия от ЧСИ, като е изразявана и готовност за заплащане на дължимите разноски. След като взискателят е 4 направил искане за извършване на изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да изпълни поискания нов изпълнителен способ по образуваното изпълнително дело. Ето защо правилно е прието, че не е настъпила перемпция, респективно – е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Разноски не са поискани от страните, като не се и присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №34165/09.11.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Д. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес град ***********, чрез адв. Б. З., срещу постановление от 25.08.2023 г. по изпълнително дело №20169090400089 по описа на ЧСИ ********* по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5