Решение № 61 от 24.04.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. *, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Св. В. при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Н. Св. В. Гражданско дело № 20231890100429 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на З. Ц. Т., с която против ответниците е предявен петиторен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот поземлен имот с проектен идентификатор № *********.10 с площ 503 кв.м. с адрес с. Х., местност „Т.“, представляващ реална част от поземлен имот № *********.5 по КККР на с. Х., общ. Б. с площ 8132 кв.м. с номер по предходен план 145005, заедно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 63,70 кв.м., разгъната застроена площ 128,80 кв.м..

Ищецът заявява в исковата молба, че е собственик на поземлен имот с проектен идентификатор № *********.10 с площ 503 кв.м. с адрес с. Х., местност „Т.“, представляващ реална част от поземлен имот № *********.5 по КККР на с. Х., общ. Б. с площ 8132 кв.м. с номер по предходен план 145005, заедно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 63,70 кв.м., разгъната застроена площ 128,80 кв.м. Твърди, че е придобил имота по давност. Затова иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот.

Препис от исковата молба е изпратен на ответниците. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от всички ответници с изключение на Н. Г., П. Т. и Г. В.. На последните двама е назначен особен представител. Ответниците признават иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за да установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Чрез предявения положителен установителен петиторен иск ищцата иска от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху процесната недвижима вещ принадлежи на нея. Както беше посочено с отговора на исковата молба голямата част от ответниците са признали иска.

Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот по силата на наследство и на изтекла в нейна и на нейния наследодател полза придобивна давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но ако то е добросъвестно – в продължение на 5 години /арг. чл. 79, ал. 2 от ЗС/. Според чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственик /в този смисъл Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е психическо състояние, за което законодателят е установил законова оборима презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобИ.е се цели. За да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани.

От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.06.1985 г. се установява, че с този договор Цветанка Ленкова се е задължила да прехвърли на Петра П. Велкова правото на собственост върху празно дворно място с площ от 500 кв.м. в с. Х. срещу цена от 2000 лева.

Доколкото този договор за продажба не е бил сключен във формата на нотариален акт, то същият не е породил вещно-прехвърлителното си действие, но служи като доказателство, че купувача е получил владението върху имот с оглед изричното отбелязване на това обстоятелство.

От заключението на вещото лице се установява, че процесният имот представлява имот с проектен идентификатор № *********.10 с площ 503 кв.м., с адрес Х., м. „Т.“ и е реална част от поземлен имот № *********.5 в с.

Х., м. Т., нива, с площ от 8132 кв.м., стар номер 145005, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *********.6, *********.42,

*********.66, *********.71, ***. Вещото лице е установило, че територията, в която се намира процесният имот, се включва в границите на околовръстен строителен полигон, одобрен с решение № 84/11.08.1987 г.

Според вещото лице при изработването на картата за възстановена 2 собственост /КВС/, община Б. не е подала информация за границите на строителния полигон. Поради това целият полигон е бил включен в КВС на земеделските земи и е било извършено възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Впоследствие за територията е одобрена и действаща кадастрална карта и кадастрален регистър.

При огледа на място вещото лице е установило, че процесният имот е ограден с ограда от колове и оградна мрежа от всички страни. Тези огради не са променяни от 1985 г. Тази констатация на вещото лице се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Ч. и М.А.. Свидетелите потвърждават, че имотът е закупен през 1985 г. от майката на ищцата и е бил ограден като до настоящия момент имотът се ползва от ищцата.

От показанията на свидетелите се установява, че праводателят на ищцата, а впоследствие и самата тя са владяли в продължение на повече от 10 години процесния имот в границите, в които същият се претендира, като владението им се характеризира с двата си основни признака обективен упражняване на фактическата власт върху вещта (corpus), и субективен намерението да се държи вещта като своя (animus domini), като владението е било постоянно (не е имало случаен характер), непрекъснато (за повече от шест месеца, арг. чл. 81 ЗС), несъмнено, спокойно (не е установено с насилие) и явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния собственик). Тези обстоятелства не се оспорват от ответниците. Същите не оспорват, че имотът е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ погрешно на техния наследодател. Това се установява и от представената по делото преписка от ОСЗ – Б.. Видно е, че по заявление на П. К. А. е издадено решение № 09 от 18.04.1996 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Х., с което на наследниците на Х.Л. Г. са възстановени имоти, от които и нива с площ 9,710 дка, в местност „Т.“, имот № 145005 по картата на землището. Както стана ясно от заключението на вещото лице процесният имот е част именно от този имот с предишен номер 145005 и неправилно е бил включен в границите му.

От изложените по-горе съображения съдът приема, че в случая ищцата е собственик на имот с проектен идентификатор № *********.10 с площ 503 кв.м. с адрес с. Х., местност „Т.“, представляващ реална част от поземлен имот № *********.5 по КККР на с. Х., общ. Б. с площ 8132 кв.м. с номер по предходен план 145005, заедно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 63,70 кв.м., разгъната застроена площ 128,80 кв.м. и следователно предявената от нея претенция за материално право по чл.124, ал.1 от ГПК е основателна спрямо конкретните ответници, поради което следва да бъде уважена.

Ищцата е поискала от съда по реда на косвения съдебен контрол да отмени решение № 09/18.04.1996 г. на ПК-Б. по отношение на процесния имот.

В своята практика ВКС приема, че решението за възстановяването на собствеността по чл. 14 от ЗСПЗЗ има конститутивно действие /така разясненията в ТР 1/1997 г. на ВКС, ОСГК/. Влязлото в сила решение с приложената към него скица легитимира лицата в полза на които е 3 възстановена собствеността по отношение на третите лица.

В решение № 244 от 15.05.2010 г. по гр.д. № 60/2009 г. на второ ГО на ВКС е прието, че в производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи пред ОСЗ /ПК/ участват само заявителят и ОСЗ /ПК/ като административен орган, до когото е адресирано искането за възстановяване на собствеността. За трети лица не съществува възможност да оспорват правата на заявителя, нито да му противопоставят свои собствени права в това производство, изключващи възможността за възстановяване правото на собственост върху претендираните земеделски земи. Поради това следва да бъде признато правото на тези лица да оспорят наличието на предпоставките за издаване на решението на ОСЗ /ПК/, с което се възстановява правото на собственост в общия исков процес, образуван по предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота към настоящия момент, а оттам да се приеме, че при направено възражение съдът следва да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ОСЗ /ПК/ като индивидуален административен акт. Съдът обаче следва да осъществи косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ само в рамките на направеното по делото оспорване от страна на неучаствувалото в административното производство лице. Ако подобно оспорване не е било направено, съдът не разполага с правомощието да упражнява служебно косвен съдебен контрол. Само при направено оспорване ползуващото се от решението на ОСЗ /ПК/ лице следва да ангажира доказателства за установяване наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността,тъй като само в този случай наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се включва в предмета на доказване и то само по отношение на онези предпоставки,липсата на които оспорването засяга.

В рамките на проведения косвен съдебен контрол обаче съдът няма правомощие да отмени решението на поземлената комисия, а единствено да съобрази резултата от този косвен котрол в окончателния си акт като разясни това в мотивите си. В случая както вече беше отбелязано с решение № 09/18.04.1996 г. на ПК-Б. процесният имот неправилно е бил възстановен на ответниците като наследници на Х.Л. Г.. Имотът погрешно е бил включен в границите на КВС. Същият не е бил собственост на Х.Л. Г. и не е бил внасян в ТКЗС.

По разноските:

Ищецът претендира разноски по делото, но доколкото ответниците са признали иска и с поведението си не са станали причина за предявяването му на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските следва да останат в тежест на ищеца. С оглед изхода на делото ответниците нямат право на разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответниците Й. С. Й., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. „Т.“, ул.

„Г.“ № 27, Д. Г. Д., ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. М.-4, бл. *****, В. Г. С., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „***“ № 8, съдебен адрес гр. С., ул. „*** А.“ № 12, ет. 2, чрез адв. А., А. П. П., ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. ***, бл.

1****, М. Д. И., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. „Т.“, ул. „**№ 15, И. Д. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. Т., ул. „***“ № 27, Б. П. О., ЕГН **********, адрес гр. С., бул. „***“ № 58, ет. ***, Н. П. О. , ЕГН **********, адрес гр. С., кв. **, ул. *** № 1, Б. И. С., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. Т., ул. „***“ № 27а, М. И. С., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. „Т.“, ул. „***“ № 51, К. К. К. , ЕГН **********, адрес гр. *, ул. „***“ №“28, А. К. А., ЕГН **********, адрес с. ***, ул. „***“ № 11, С. Й. Д., ЕГН **********, адрес гр.

***, ул. „***“ № 22, Г. Х. Д., ЕГН **********, адрес гр. ***, ул. „***“ № 22, Д. П. Й., ЕГН **********, адрес с. **, ул. „***“ № 13, И. П. Й. , ЕГН **********, адрес с. ***, ул. „***“ № 17, Л. М. М., ЕГН **********, адрес с.