Решение № 107 от 09.12.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 499/2024
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 16.04.2025
- Състав
- Анна Петкова Донкова-Кутрова
Цитирани разпоредби
- чл. 100 ал. 1 т. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100 ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 107 гр. К., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20245320200499 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № **/** година на Н. на Г. п. к. ПРИ Р.У на М.В.Р. К. на М. С. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Г.К. №., на основание чл.
185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят К. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, излага съображения. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Н. на Г. п. к. ПРИ Р.У на М.В.Р. К. , редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
1
Разгледана от съда е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя И. Т. и приложените и приети писмени такива – справка от Р.У. на М.В.Р. К., справка за нарушител/водач, Заповед № **г., Заповед № **г.., Заповед № **г., АУАН бл. № **г., съдът намира за установено следното:
На 09.07.2024 г., служители на РУ на МВР- К., сред които свидетелят Т. изпълнявали служебни задължения. Около 10.00ч. в гр. С. забелязали паркиран лек автомобил К.Ш. с рег. № **, който според стикера на предното обзорно стъкло не бил преминал технически преглед. Изчакали, за да установят кой е водачът и след кратко време забелязали да се качва и потегля жалбоподателят. Полицейските служители го спрели за проверка, при която констатирали, че действително липсва извършен технически преглед. К. не представил свидетелство за регистрация на управляваното МПС, нито свидетелство за управление. Автомобилът не бил негова собственост, а на лицето Н.М.. К. имал издадено СУМПС № **, чийто срок на валидност бил изтекъл.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № **г., в който нарушенията били квалифицирани като такива на чл. 100 ал. 1 т. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 150а ал.
1 и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП. Като обстоятелства по извършване на нарушенията в процесния АУАН било отразено - на 09.07.2024 г. в 10:00 часа, в гр. С. на ул.
И. В. до №. управлява л.а. К.Ш. с рег.№ **, чужда собственост, който не е представен на техн. преглед през 2023г. При проверката водачът не представя СРМПС част 2 и СУМПС. След извършена проверка се установи, че К. притежава СУМПС **, което е с изтекъл срок на валидност.
На 14.07.2023г. компетентният орган Н. на Г. п. к. ПРИ Р.У на М.В.Р. К., надлежно оправомощен със Заповед № **г., е издал атакуваното наказателно постановление, с което на К. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП - управлява ППС, което не е представено на технически преглед, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, като обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани по сходен начин с тези в АУАН. Посочено е, че по отношение на две другите нарушения в АУАН 2 има издадена мотивирана резолюция.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.
По отношение нарушението по пункт 1 от НП - Съдът намира за несъставомерно вмененото нарушение на жалбоподателя по чл.147 ал.1 от ЗДвП. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е възприета една и съща фактическа обстановка- автомобилът не е представен в срок на технически преглед. Видно от доказателствата по делото, автомобилът не е негова собственост, а на друго лице, жалбоподателят, на който е ангажирана отговорността за управление на МПС, непреминало ГТП, е бил ползвател, управлявал е същото по време на проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Специалният състав на чл. 181 т. 1 ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна отговорност за собственика на МПС, който не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай, К. не е собственик на автомобила, поради което и за същия не съществува задължение да го представя на технически преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС.
Освен изложеното следва да се има предвид още, че нормата на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът 3 намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл.
147 ал. 1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода, че задължението по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на МПС. Жалбоподателят не е субект на административно наказателна отговорност за неспазване на задължението за представяне на ППС на технически преглед. С оглед горното, съдът намира, че в тази част НП следва да бъде отменено.
По отношение нарушението пункт 2 от наказателното постановление, безспорно се установи от показанията на свидетеля Т., съответстващи и на отразеното в АУАН, че жалбоподателят не е носил свидетелство за регистрация на МПС. При установените факти, съдът счита, че правилно от контролния и административно- наказващия орган е било прието, че извършеното от жалбоподателя представлява нарушение по чл. 100 ал. 1 т.2 от ЗДвП, тъй като същият не е носил към момента на проверката свидетелство за регистрация на МПС, както го задължава посочената разпоредба. Относимата санкционна норма за това нарушение се регламентира от правилно посочената в НП разпоредба на чл. 183 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание за водачите на МПС, които не носят посочения документ. Глобата е фиксирана и тя е 10 лева, поради което и като е определил такава санкция, административно- наказващият орган е наложил законосъобразен размер на наказанието.
Тъй като обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно в частта относно нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено в тази му част.
Разноски не са претендирани от жалбоподателя и не се присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **/** година на Н. на Г. п. к.
ПРИ Р.У на М.В.Р. К. в частта му, в която на М. С. К., ЕГН ********** от гр.
К., ул. „Г.К. №., на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **/** година на Н. на Г. п. к. ПРИ Р.У на М.В.Р. К. в частта му, в която на М. С. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Г.К. №., на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5