Решение № 304 от 03.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. С., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500112 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК

С решение № 269 от 12.10.2022 год. по гр.д. № 617/2021 год. на РС-Костинброд е признато за установено по отношение на В. Ц. И. от с. Т., община Г. съществуването на вземане на „Т.С.” ЕАД, гр. С. за сумата в общ размер от 3984,30 лева, от която сумата 3 593,88 лева - стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 год. – 30.04.2020 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. „С.“, бл. 93, вх. Б, ет. 13, ап.

129, абонатен № 129102 ; сумата 350,12 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 год. до 10.03.2021 год.; сумата 35,12 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2019 год. – м. април 2020 год. и сумата 4,43 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода 01.07.2019 год. – 10.03.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците за периода от 22.03.2021 год. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 199 от 05.05.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 339/2021 год. на РС-Костинброд, по предявения иск от „Т.С.” ЕАД, гр. С. срещу В. Ц. И. с правно основание чл. 422 от ГПК. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 129,69 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, както и сумата 1014,31 лева разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата в 1 частта, с която е признато вземането на ищеца за главница – стойността на неизплатена топлинна енергия за разликата над 2200 лева до пълния присъден размер от 3 593,88 лева с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Сочи, че съдът неоснователно не е уважил възражението й за погасяване на част от вземанията по давност. Счита също така, че за периода 27.10.2017 год. – 15.01.2018 год. топлинната енергия е била измервана с негодно техническо средство. Освен това неправилно според въззивницата съдът е уважил претенцията за заплащане на лихва за забава за периода 15.09.2018 год. – 10.03.2021 год. в размер на 350,12 лева, тъй като по делото не са представени доказателства за публикуване на месечните дължими суми за процесния имот по реда на чл. 32 и чл. 33 от ОУ и с оглед липсата на отправена покана за изпълнение на тези задължения съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД такава мораторна лихва не се дължи. Моли също така съдът да обезсили решението в частта, с която е установено вземане за сумата 35,12 лева – цена на услугата дялово разпределение, тъй като ищецът не е активно легитимиран да го предявява с оглед обстоятелството, че услугата е предоставяна от трето лице – дружество за дялово разпределение.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 617/2021 год. по описа на РС-Костинброд е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, гр. С. против В. Ц. И., в която ищецът твърди, че на 22.03.2021 год. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за посочените по-горе суми.

С разпореждане от 05.05.2021 год., постановено по ч.гр.д. № 339/2021 год. по описа на КРС е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответницата е депозирала възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу ответника е посочено, че длъжникът е ползвал и не е заплатил топлинна енергия за посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., жк. „С.“, бл. 93, вх. Б, ет. 13, ап. 129, абонатен номер № 129102 за периода 01.05.2017 год. – 30.04.2020 год, поради което е налице вземане на ищеца за посочените по-горе суми.

С н.а. № 188, дело № 34310/1993 год. на нотариус с район на действие СРС В. Ц. И. е придобила на основание договор за дарение от родителите си Фера Савова и Цветан Савов правото на собственост върху описания по-горе имот.

С договор от 10.09.2002 год. Етажната собственост с адрес гр. С., жк. „С.“, бл. 93, вх.

„Б“ е възложла на „В.Е.С.“ ЕООД извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки, на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Т.С.“ ЕАД. ФДР е преобразувана в „И.Б.“ 2

ООД, която през м. май 2014 год. е преминала към „Т.С.“ ЕАД под името „Д.“ ЕООД.

Последната е прекратена преди началото на процесния период.

Със заявление от 02.10.2008 год. до ищцовото дружество В. Ц. И. е поискала да й бъде открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД за посочения по-горе топлоснабден имот.

С договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от 29.07.2015 год. „Т.С.“ ЕАД е възложила на „Т.С.“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, описани по адреси в Приложение № 1, при спазване на изискванията на приложените Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 год.

Договорът е сключен за срок от една година – за изравнителен период от 01.05.2015 год. до 30.04.2016 год., като е посочено, че при липса на възражения от страните срокът на договора се подновява автоматично.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. П. от 19.07.2022 год. през процесния период плащания за доставена топлинна енергия от ответницата не са правени. Обезщетението за забавана месечните плащания за главница в размер на 4 989,03 лева за процесния период е в размер на 417,50 лева.

Съгласно заключението на техническата експертиза на в.л. Т. от 14.01.2022 год. сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2017 год. – м. 04.2020 год. Според изравнителната сметка на ФДР за процесния период в имота са монтирани 5 броя радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление с дистанционно отчитане. Абонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. За процесния период ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ се начислява по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота. За периода 2017-2018 год. е извършен отчет на водомерите с мобилно устройство и не е изготвян главен отчет. За периода 2018 -2019 год. има „допълнителен отчет“ от 16.08.2019 год., а за периода 2019-2020 год. е извършен самоотчет заради Ковид кризата и отново не е изготвян главен отчет. В процесната сграда има монтирани две абонатни станции, автоматични, монтирани през 2003 год. с посочена в заключението топлинна мощност. Двете абонатни станции работят паралелно, намират се в едно и също помещение и се обслужват от 2 бр. общи топломери, които се отчитат по електронен път, чрез електронно устройство. Отчетът се документира, като отчетеното количество ТЕ по двата топломера се сумира. От сумарната ТЕ се приспада сумата от технологичните разходи по двата кръга, които са за сметка на доставчика. Чистото количество ТЕ, което отива при потребителите и се разпределя между тях е за: отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Заключението е изготвено на база приложената по делото справка за показанията на общите топломери, които са дадени помесечно за всеки от двата топломера, като е посочена и сумата на технологичните разходи на двете АС, които се приспадат. Единият от двата топломера - № 60098211 в долна зона е монтиран на 13.10.2017 год. Същият е демонтиран 3 на 16.01.2020 год. и заменен с топломер № 63483106, като тази смяна е направена около 3,5 месеца след законовия срок. Старият топломер е бракуван, като за периода от 13.10.2019 год. до монтажа на новия топломер на 16.01.2020 год. същият е с изтекъл срок на метрологичната проверка и с неясна годност. Според вещото лице това дава основание за извода, че за този период сумата за топлинна енергия в размер на 690,20 лева не е доказана, защото е определена на базата на показанията на топломер с изтекъл срок на метрологична проверка, т.е. в условията на нормативно нарушение. Единият от двата топломера - № 60094336 в горна зона е монтиран на 14.01.2016 год., като преди това е проверен на 26.10.2015 год. и на 09.10.2017 год. Този топломер е демонтиран на 16.01.2020 год. и е заменен с нов топломер. След демонтажа старият топломер е бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок. Смяната на този топломер отново е направена близо 3 месеца след законовия срок. Поради това вещото лице не може да потвърди сумите за ТЕ за периода 26.10.2017 год. – 15.01.2020 год. преди монтирането на новия топломер. Доколкото периода, в който е работил без метрологична проверка топломера на долна зона включва периода, в който е работил без такава проверка топломера на горна зона, то определящ според вещото лице е по-големият период, посочен по-горе, за който начислената сума не може да бъде потвърдена. Дяловото разпределение на топлинната енергия за етажната собственост през процесния период е извършвано от ФДР „Т.С.“ ЕООД съгласно разпоредбите на ЗЕ и Наредбата по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ /Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год./. Същото съответства на приложимата методика за дялово разпределение. Направените изчисления за отдадената топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация, и за топла вода са начислени съгласно методиката за дялово разпределение, описана в действащия Закон за енергетиката. Всички суми за топлинна енергия за процесния имот са без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния период и без суми за дялото разпределение и лихви. Сумата, която процесният абонат дължи като цена на потребена топлинна енергия, с приспадане на начислената ТЕ в резултат на посоченото измерване с топломер долна и горна зона с изтекъл срок на метрологична проверка и неясна годност за периода 03.10.2019 год. – 15.01.2020 год., е в размер на 4 262,90 лева /4 953,10 лева – 690,20 лева/. Сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334/06.04.2007 год., изм. Д.В. бр. 94/2013 год. и Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020 год., с изключение на посоченото по-горе нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният установителен иск за признаване съществуването на вземането на ищеца – цена на ползваната топлина енергия и др. е допустим. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.

Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от 4

ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите суми.

Установи се от събраните по делото доказателства, че през процесния период собственик на процесното жилище по силата на покупка през 1993 год. е ответницата по делото.

Правата и задълженията по правоотношението са регламентирани от ЗЕ. Съгласно чл.