Решение № 260041 от 15.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И

Е № 260041

15.03.2021 г.,гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД гр.

Пазарджик, Търговско отделение,в проведеното на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА

В присъствието на секретаря П Б като разгледа докладваното от съдията търг.д. №117 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са четири субективно съединени искове с правно основание по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./,съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от А.Д.Д.,ЕГН **********,***, А.Д.Д., ЕГН **********,***,Д.Д.Д.,ЕГН **********,*** и Д.Б.Д., ЕГН **********,***,против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1700,район Студентски, бул."Симеоновско шосе" №67А,представлявано от изпълнителните директори М С М-Г,П В Д. и Г Н. Г - заедно от двама от тримата изпълнителни директори.

Твърди се в исковата молба ,че на в с.Д пред частен дом настъпило пътнотранспортно произшествие,при което Г З Б,ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка "", бял на цвят, с ДК № ВС,при управление назад на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, като вследствие на ПТП-то е причинена по непредпазливост смъртта на пешеходеца А К Р.Същата починала на вследствие на остро настъпила кръвозагуба в резултат на разкъсване на аортата и перикарда,както и тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма,довела до развитието на мозъчен оток с притискане на жизнено важни мозъчни центрове.

Съгласно приетата в наказателното производство автотехническа експертиза, процесното ПТП е реализирано в светлата част на денонощието,на път без реален наклон,без асфалтово покритие и маркировка.По време на инцидента видимостта не е била намалена по метеорологични причини,нито е била ограничена от определени препятствия,освен конструктивните особености на автомобила.Не е налице и техническа причина /повреда/,която да е причина за произшествието.Причината за настъпване на ПТП-то е единствено поведението на лицето, управлявало автомобила. Произшествието е било предотвратимо единствено от страна на водача на автомобила -при спазване на изискванията на ЗДвП.Произшествието се е реализирало поради неспазването им и е довело до тежки несъвместими с живота наранявания на пострадалата Рамаданова, довели до нейната смърт.

По повод на настъпилото пътно транспортно произшествие е образувано НОХД №245/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик против водача на цитираното МПС Г З Б.

С Присъда от 18.06.2015г.по НОХД №245/2015г.по описа на ПзОС Г З Б е признат за виновен,в това че нав с.Д,общ. В,обл.Пазарджик на ул." " пред частен дом № при управление назад на МПС, лек автомобил марка "", бял на цвят, ДК № , собственост на водача е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил длъжен,но не го е сторил,по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури лица, които да му сигнализират за опасности и чл. 116 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил длъжен,но не го е сторил, да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като по този начин е причинил смъртта на пешеходеца А К Р,поради което и на основание чл.343,ал.1, буква "в", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 36 от НК, Б е осъден на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.

343г от НК на Б му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца.

Присъдата на Пазарджишкият Окръжен съд е обжалвана от конституираните по делото частни обвинители.Вследствие на подадената жалба е образувано въззивно НОХД № 329/2015г. по описа на Апелативен съд Пловдив. С Решение № 148/17.11.2015 г., постановено по ВНОХД 329/2015 г. Пловдивският Апелативен съд наложеното на подсъдимия наказание от 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца ,е потвърдено.

С Решение № 23/16.02.2016 г., постановено по касационно дело № 43/2016 г. по описа на ВКС, I-во НО, Решението на Пловдивския апелативен съд е оставено в сила.

Отговорността на водачите на лек автомобил марка

"", бял на цвят, с ДК № е застрахована със застрахователна полица № за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена между Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД и Г З Б.

Първите трима ищци са деца на починалата дъщеря на А К

Р – С И Д , респективно внуци на починалото лице,а ищеца Д.Д. е неин зет-преживял съпруг на дъщеря й С.

Вследствие на смъртта на А Р и четиримата ищци твърдят,че търпят неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, неутешима скръб, както и психически шок от преждевременната и невъзвратима загуба на един от най-близките им хора.

Ищците като внуци на А Р,изградили изключително силна емоционална връзка със своята баба,далече надхвърляща характерната за националния ни бит духовна и емоционална близост между баба и внуци с оглед конкретните житейски обстоятелства,при които те са израснали.Същите твърдят,че винаги са живяли в непосредствена близост до къщата на баба си и са поддържали ежедневни и непрекъснати контакти с нея. За А. и А. бабата се е грижила заедно с тяхната майка С Д,която към момента на раждането им е била на и съответно на години.

Грижите за двете малки деца са поети почти изцяло от тяхната баба А Р,която е била ежедневно до тях, осигурявайки им „родителска" закрила, грижа и помощ.Бащата Д.Д. е отсъствал често от дома си,както и от населеното място,в което са живеели, тъй като се е налагало да се грижи за издръжката на семейството и е работил в други населени места.За майката е било практически невъзможно сама да се грижи за двете малки деца, родени едно след друго.

След смъртта на майката С през 2003г.бабата е била до таях като най-близкия им човек.Това се отнася още в по-голяма степен за ищеца Д.,който е бил в невръстна детска възраст когато майката заболява,а по-късно и почива.

Психиката на детето е била сломена и единствено благодарение на помощта на баба си успява да преодолее тежката загуба.

След смъртта на

С нейната майка заживява в едно домакинство със съпруга й и с децата като по този начин между ищеца Д. и починалата му тъща възникват отношения на близост надхвърляща нормалната за този род отношения на родство по сватовство.

Ищците твърдят,че са налице предпоставки да претендират неимуществени вреди за претърпените от тях морални болки и страдания, тъй-като с оглед житейската ситуация и изградените изключително близки връзки с починалата А Р,същите изживяват изключително тежко нейната смърт и претърпяват неимуществени вреди надхвърлящи в голяма степен по интензитет и продължителност тези, които са типични са конкретната родствена и семейна връзка.Позовават се на постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОС на НК, ГК и ТК на ВКС,съгласно които,когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между родственици извън тези, съгласно Постановления №4/61г.и №5/69 г. на Пленума на ВС,е станала толкова силна,че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на тези преживели родственици.

От друга страна твърдят,че са налице всички предпоставки,предвидени кумулативно в закона,за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", а именно:наличие на валидно сключен застрахователен договор, виновно и противоправно деяние на застрахованото лице,причинен вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и деянието на водача на МПС-то.

Твърдят,че на

25.03.2019 г.ищците отправили извънсъдебна претенция пред Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД за заплащане на обезщетение,но с писмо изх.№2109/28.02.2020г.били уведомени,че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

С оглед на горното ищците А.Д. и А.Д. сезират съда с искане да осъди ответника да заплати на всеки един от тях обезщетение в размер на по 50000,00лв.,Д.Д. претендира обезщетение в размер на 100000,00лв.,а ищеца Д.Д. – в размер на 10000,00лв.,както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000,00лв.-разходи за погребение,религиозни обичаи и надгробна плача ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на произшествието, а именно 02.04.2015 г. до окончателното й заплащане.

Представени са писмени доказателства и са формулирани доказателствени искания в случай ,че ответника оспори основателността на предявения иск.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по съображения,че ищците не попадат в кръга лица,легитимирани да претендират застрахователно обезщетение в конкретния случай като се позовава на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г.на ВКС по Тълкувателно дело №1/2016г.,съгласно което е прието,че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г.и Постановление №5 от 24.XI.1969г.на Пленума на Върховния съд,и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,но акцентира,че това ТР е прието след настъпване на застрахователното събитие и по тази причина е неприложимо в настоящия казус.

Алтернативно,ако се приеме,че спорното правоотношение се урежда с оглед разясненията,дадени в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по Тълкувателно дело №1/2016г.,ОСНГТК,то счита,че по основание ищците не попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадал при непозволено увреждане,тъй като същото дава възможност само по изключение да получи обезщетение за морални вреди от нечия смърт и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени".

Т.е. налице е изискването кумулативно да са налице две предпоставки : 1) от една страна ищецът да е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която да е изключителна на фона на обичайните семейни отношения; 2) и от друга страна да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В тълкувателното решение изрично е указано,че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Нормално е съжителството им в едно домакинство,като и наличието на особено близка привързаност между тях. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Това обаче не покрива горните кумулативно дадени критерии.

За да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик следва да се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между него и починалия е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Разпечатката съдържа 40 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ec85a6e-7e95-4359-a363-98d6141d3668