Определение № 11632 от 04.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11632 гр. София, 04.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20231100510097 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а и сл. от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-62 от 04.09.2023 г. по описа на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията, гр. София, изходяща от Ю. С. Ч., чрез надлежно упълномощената адв. Е.С.В., срещу определение № 868 от 13.07.2023 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване на нотариално завещание на К. М.Ч., съставено на 02.05.2011 г. в Мелбърн, щат Виктория, Австралия, от нотариус Т.М.Н. и обявено от същия нотариус на 01.03.2023 г., по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържат аргументи, че изготвеното в държавата Австралия завещание, обявено по надлежния ред в тази държава, придружено с апостил и съдържащо завещателни разпореждания относно недвижим имот в гр. София, е акт подлежащ на вписване на осн. чл. 4, б. „к“ от ПВ.

Позовава се на практиката на ВКС. Иска от съда да отмени обжалвания отказ, като постанови да се извърши поисканото вписване.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, приема за установено от фактическа следното:

Производството по описа на Службата по вписванията – гр.София е по молба с входящ № 48989/13.07.2023 год. на В.Б. – нотариус с рег. № 259 на НК, с район на действие – района на СРС, с искане да бъде вписано в книгите за вписване Нотариално завещание на К. М.Ч., ЕГН **********, починал на 19.08.2022 г. в Австралия, което завещание е подписано от завещателя на 02.05.2011 г. и е обявено на 01.03.2023 г. от нотариус Т.М.Н. в Мелбърн, щата Виктория, Австралия, с Апостил № MFAF-CE151264 от 16.03.2023 г. на Министерство на външните работи и търговията, Мелбърн, Австралия. Към заявлението са приложени и съответните документи във връзка с 1 извършване на вписването.

За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че на основание чл.

69 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) приложимо право по отношение на представеното за вписване завещание е българското право. Счел е, че така представеният за вписване акт, изготвен и обявен в Австралия, по своята същност не представлява саморъчно завещание по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закон за наследството (ЗН), поради което за него не е предвиден надлежен ред и не подлежи на вписване.

След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед наведените от жалбоподателя твърдения, съдът в настоящия си състав приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, което има качество на заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 от ГПК и чл. 32а, ал. 4 от ПВ и от упълномощен представител на страна в нотариалното производство (заявител за вписване на документ). Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок. Установява се, че обжалваното определение е надлежно връчено на 28.08.2023г., а разглежданата жалба, която е инициирала настоящото производство, е заведена в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията, гр. София на 04.09.2023г. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по чл.577, ал.1 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 32а от ПВ, съдията по вписванията отказва да впише определен акт, когато актът не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване. Актовете, които подлежат на вписване са изброени в чл. 4 от ПВ, а изискванията на които актът следва да отговаря са посочени в чл. 6 от ПВ.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.

32а, ал. 1 от ПВ, е относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона и се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.

Съдията по вписванията, на основание чл. 69 от КМЧП, е приел, че към настоящия казус е приложимо българското право, който правен извод е законосъобразен. В цитираната разпоредбата на закона се посочва, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката. Приложимата норма на КМЧП свързва вписването на правни сделки с недвижими имоти с държавата, в която се намира имотът и съответно - в която се води съответният регистър. Отказът за вписване е обоснован с довода, че представения за вписване акт по правната си същност не представлява саморъчно завещание, респ. не подлежи на вписване, тъй като няма предвиден ред за това.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПВ е прието, че на вписване подлежат актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис. Актовете, подлежащи на вписване са изчерпателно изброени в чл. 112 от ЗС и чл. 4 от ПВ, като нормите са 2 императивни и не подлежат на разширително тълкуване.

Действително в българското законодателство не е уредена изрично възможността за вписване на завещания, които българските граждани са направили пред нотариус в чужда държава. Уредено е вписването на нотариалните завещания по чл. 24 от ЗН, както и преписи от обявените саморъчни завещания по чл. 25 от ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот. Този извод следва от разпоредбите на чл. 112, б. „а“ от ЗС, чл. 4, б. „а“ от ПВ, вр. чл. 8, ал. 2 от ПВ и чл. 21, ал. 2 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по отношение на нотариалните завещания, както и чл. 112, б.

„и“ от ЗС, вр. чл. 4, б. „к“ от ПВ за саморъчните завещания. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Следователно текстовете на чл. 112, б. „а“ от ЗС, вр. чл. 24 от ЗН и чл. 8, ал. 2 от ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин, изготвено от нотариус на чужда държава според законодателството на тази държава.

Целта на закона по повод вписването на актове е да се даде гласност на тези актове, което е в защита интереса на заинтересованите лица. Вписването има само оповестителен ефект, но той следва да се разпростре върху всички валидни завещания, чиито правни последици ще бъдат преценявани от българския съд или от други държавни органи на територията на Република България. В този смисъл трябва да се даде гласност и на завещанията с международен елемент, които имат своята форма на валидност, макар тя да е различна от тази по чл. 24 и чл. 25 на действащия Закон за наследството.

Българските държавни органи са длъжни да зачетат материалноправните последици на завещания, макар и същите да са съставени в чужда държава, стига те да отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни. В този смисъл съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон.

Според приложимото национално законодателство на обявяване подлежат само саморъчните завещания - чл. 27 от ЗН. Завещанието на К. М.Ч., починал на 19.08.2022 г. в Австралия, няма правните характеристиките на саморъчно. Съдията по вписванията неправилно е приел, че след като завещанието не е саморъчно, то не следва да получи гласност. Завещанието е съставено във формата, предвидена по правото на държавата, в която е съставено по смисъла на чл. 90, ал. 2 от КМЧП, поради което е действително. Последното разрешение е съобразено с Хагската конвенция за стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961 г.

Съдът приема, че искането за вписване на завещанието не представлява искане за неговото обявяване по смисъла на чл. 27 от ЗН, а е молба същото да бъде вписано с цел да му бъде дадена гласност, т.е. да бъде оповестено, че завещанието съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него.

Със заявлението е представен за вписване нотариално заверен препис от завещанието, което е скрепено с Апостил. Документите, произхождащи от държави – страни по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 5 октомври 1961 г., каквито са Австралия и България, и снабдени с Апостил, не се легализират от българско дипломатическо или 3 консулско представителство, акредитирано за съответната държава. Документите се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма Апостил.

По изложените съображения съдът намира, че отказът на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията, гр. София следва да бъде отменен и делото да се върне на съдията по вписванията за извършването на действията по вписване на молба с вх. № 48989/13.07.2023 г. на Службата по вписванията, гр. София.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 868 от 13.07.2023 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на нотариално завещание на К. М.Ч., починал на 19.08.2022 г. в Австралия, извършено пред нотариус Т.М.Н. в гр. Мелбърн, щата Виктория, Австралия, на 02.05.2011 г. и обявено от същия нотариус на 01.03.2023 г., по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ, по искане от В.Б. – нотариус с рег. № 259 на НК, с район на действие Софийски районен съд, заявено с молба вх. № 48989/13.07.2023 г., в регистъра на Службата по вписванията при Софийския районен съд, нотариално завещание на К. М.Ч., починал на 19.08.2022 г. в Австралия, съставено на 02.05.2011 г. в гр. Мелбърн, щата Виктория, Австралия, пред нотариус Т.М.Н. и обявено от същия нотариус на 01.03.2023 г. и

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията, гр. София, за извършване на вписването по молба вх. № 48989/13.07.2023 г. по описа на Службата по вписванията, гр. София, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5