Решение № 3990 от 18.04.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 624/2025
- Вид
- Решение № 3990
- Подписан
- 18.04.2025
- В сила
- 15.07.2025
- Състав
- Антоанета Митрушева
Цитирани разпоредби
- чл. 13 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 - 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 - 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 30, ал. 1, т. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 4, ал. 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 4, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 63а, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 63а, ал. 6 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 63а, ал. 9 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 73 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 74, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 84, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 2, изр. първо · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 5 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 7 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1, т. 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 6 и ал. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 6 и ал. 8 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 3990
Хасково, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700624 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А. А.Х., [държава], против Решение № 2172/05.03.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал [държава], същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те не били възприети правилно.
В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в [държава] на хиляди километри от дома си.
За да стигне до този извод, органът приел, че спрямо оспорващия не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, като цитирал справки, които вече не били актуални към момента, даже напротив, твърдените факти от жалбоподателя в интервюто се потвърждавали с новото положение в [държава].
Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт.
С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и посочва, че избягал от войната и расизма срещу к.ите в [държава]. Искал да остане в България заради децата си – да се изучат, да живеят свободно.
Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът – П. НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Към отговора е приложена справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 14.03.2025 г.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба рег.№ УП-34866/17.09.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3823/27.09.2024 г. по описа на РПЦ – [община]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34866/21.09.2024 г., в който е вписан с имената А. А.Х., от м. пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х., [държава], със същия постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност - к., религия – м.с., *** образование, професия – ***, семейно положение - [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри, съпруга и деца. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
В писмо с рег. № М-20939/30.12.2024 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С жалбоподателя е проведено интервю на 16.01.2025 г., в което същият е потвърдил дадената при попълване на регистрационния лист информация. Посочил, че притежава само с. г. и не е гражданин на друга държава. Уточнил, че няма роднини в държава – членка на Европейския съюз. Посочил, че е [семейно положение], като съпругата му се казва М. А. К.. Сключили граждански брак през 2015 г. в област Х.. Заявил, че има три деца, които заедно със съпругата му се намират в [държава]. Те не го придружили поради финансови затруднения, както и поради трудността на пътуването към Европа. Чужденецът уточнил, че е роден в [населено място], област Х., където живял до напускането на страната. Заявил, че е напуснал [държава] нелегално на 15.09.2024 г., като преминал в [държава], където останал седем дни. Оттам продължил към [държава]. По думите му, не му били издавани документи в [държава]. Влязъл на територията на Република България нелегално на 22.09.2024 г. през „зелена граница“ заедно с още петима души. След като навлезли в страната, достигнали до [населено място] и се предали на полицията. Заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз. Това била първата му молба за международна закрила. Посочил, че не е бил арестуван нито в държавата си по произход, нито в друга държава, както и че не е бил осъждан. Заявил, че е от к.ски етнически произход, но не е имал проблеми поради етническата си принадлежност. Посочил, че изповядва и. – с., и не е имал проблеми поради религията си. Никога не е членувал в политическа партия, организация или религиозна секта.Търсещият закрила посочил, че има ****** образование и е работил като **** работник. Не е отбивал редовна военна служба. Като причина за напускането на [държава] посочил войната и общата несигурност. При заминаването му в района имало сражения между к.ските сили и Свободната с. армия. Макар в момента в [населено място] да не се водели бойни действия, по думите му обстановката останала несигурна, имало грабежи и отвличания. Икономическата ситуация била тежка, липсвала работа, храната и основните стоки били скъпи, а семейството му трудно се прехранвало. Училищата били разрушени, децата му не можели да се образоват, често нямали достъп до вода, електричество и гориво. Това го накарало да търси по-добро място за живот за себе си и семейството си.Според търсещия закрила, в момента [населено място], област Х., се намирало под контрола на ТХШ. Разказал, че преди да напусне [държава] бил свидетел на бомбардировки. Не били отправяни заплахи лично към него или към семейството му. Не било упражнявано насилие спрямо него, не бил задържан или арестуван, нито било водено съдебно производство срещу него или негови близки. През 2013 г., по време на бомбардировка, къщата му била разрушена, но той и семейството му не пострадали. Уточнил, че негов чичо бил убит същата година при престрелка. Не могъл да посочи конкретна информация за последния инцидент, свързан със сигурността в района му. Заявил, че не бил виждал представители на международни организации като ВКБООН или Червен кръст/Червен полумесец в своя район. Потвърдил, че е изложил всички причини, поради които напуснал [държава] и не желае да се завърне. Отказал категорично да се завърне в държавата си по произход, дори след скорошните събития, при които [държава] била обявена за „свободна“. Посочил, че според него ситуацията в страната не се е подобрила и продължава да е несигурна. Подчертал, че подава молба за закрила в Република България, тъй като това е първата страна от Европейския съюз, до която достигнал, и вярва, че тук се спазват човешките права. Желанието му било да живее в мир и сигурност, и да се събере със семейството си, за да могат заедно да водят спокоен живот.
С Решение № 2172/05.03.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 14.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд - Хасково чрез административния орган на 17.03.2025 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Т. е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ.
Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.
Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ec6ede5-f8d5-4f74-9c0b-a86d502789ca